Синеокият варварин

Глава 44

Беше късно, когато Шанел излезе от банята. В спалнята я очакваше Фалон. Той вече бе в леглото, а на приглушената светлина от гаалски камъни се виждаше, че я наблюдава. Тя носеше нощница от най-меката морилска коприна. При вида й младият мъж повдигна вежди, тъй като досега си бе лягала винаги гола.

— С това ли смяташ да спиш, Шанел?

— Да, такова е намерението ми.

— Не мисля — отвърна той и добави с хищна усмивка: — Но все пак можеш да опиташ.

Познатата шега я накара да се сопне:

— Точно това смятам да направя, воине.

Фалон въздъхна.

— Значи още си ми ядосана? Няма да те докосна, ако желанието ти е такова.

— Това не ми е желанието — отговори раздразнено Шанел. — И определено не бях ядосана, като влязох, но ти си ненадминат в изкуството да ме ядосваш.

Тя се приближи до своята страна на леглото. Разтърси рамене, остави нощницата да се свлече и побърза да се пъхне под завивките. Но не го направи достатъчно пъргаво, тъй като сините му очи я наблюдаваха напрегнато. Чу го как си пое рязко въздух и преди да разбере какво става, се озова легнала по корем.

— Сега разбирам, че просто си искала да ми спестиш гледката на последствията от онова, което ти сторих.

Тонът му бе изпълнен с толкова себеомраза, че Шанел започна да го успокоява:

— Не е толкова лошо, колкото… — Спря, тъй като Фалон я вдигна на ръце и се запъти към вратата. — Къде ме носиш?

Той обаче не отговори и тя реши да му се довери и да не го пита повече. Влязоха в някаква стая, в която бе поставен медитех.

— Нищо не разбирам, Фалон?

Той се наведе и я целуна нежно, преди да затвори капака. Минута по-късно медитехът се отвори сам. Вече нямаше и следа от наказанието. Ван’иър я вдигна и я понесе обратно към спалнята. Младата жена обви ръце около врата му. В този момент бе безкрайно доволна от своя воин.

— Както виждам си променил намеренията си — усмихна му се тя.

— Понякога на един воин може да му се прииска кожата на неговата другарка в живота да не е толкова деликатна.

Изпусна многострадална въздишка, сякаш тя нарочно се бе снабдила с лесно ранима кожа, просто за да му причинява мъка. Шанел се засмя и го стисна още по-силно за врата.

— Наистина не е чак толкова зле. До вечерта дори престанах да трепвам при сядане.

— Искаш да ме увериш, че ще бъдеш в състояние да издържиш бъдещите наказания? Това вече ми е известно, керима, тъй като целия ден непрекъснато те наблюдавах. Следващия път просто веднага ще те отведа в медитеха.

— Ах, негодник такъв! — Удари го по рамото през смях. — Какво сърце само имаш. Най-вероятно никога повече няма да се налага да ме наказваш. Защо просто не заровим тази тема в земята?

Фалон се усмихна лукаво, постави я на леглото и се надвеси над нея.

— Аз обаче имам друго нещо, което трябва да бъде заровено първо.

— Не си прави труда да обясняваш, воине. — Нейната усмивка бе още по-дяволита. — Само ми покажи.

— Той защо нарече майка ти жена-воин?

Шанел въртеше между пръстите си кичур от косите на Фалон, сгушена до него. И двамата бяха изморени, но това бе напълно разбираемо в края на един изпълнен с толкова крайни емоции ден.

— Защото тя е специалистка в борбата без оръжие и то в нейния най-смъртоносен вариант. Преди се е била с воини и ги е побеждавала. Как си обясняваш, че се озова с такава лекота във водата?

Ван’иър настръхна.

— Как разбра?

— Брок казал на Марта, а Марта на мен. Трябва да свикнеш с това, Фалон. Почти е невъзможно да се скрие нещо, когато наоколо има Мок.

— Те няма да бъдат дълго наоколо.

Младата жена разтвори очи.

— Шегуваш ли се? Как според теб майка ми е разбрала точно кога да дойде? Марта ме е наглеждала още от пристигането ми тук.

— Как мога да сложа край на това наглеждане?

— Все още не се чувствам напълно щастлива тук, Фалон. Докато стане това, съмнявам се, че Марта ще се откаже да ме следи.

— Все още ли ми се сърдиш заради наказанието?

— Не.

— Защо тогава не си щастлива?

Едвам се удържа да не се усмихне — той изглеждаше толкова раздразнен.

— Има нещо, което ти така и не ми каза. — Гласът и се изпълни с тъга. — И може никога да не ми го кажеш.

Ван’иър обхвана нежно лицето й и промълви:

— Шанел, не бих те лишил от някакви си слова, ако те ще те направят щастлива. Ти си пазителката на моето сърце, единствената, която обичам и ще обичам. Обясни ми, какво трябва да ти кажа…

— Току-що го каза… струва ми се. — А след това допълни невярващо: — Обичаш ли ме, Фалон? Ба-хар-анските воини наистина ли изпитват любов?

— Онези, които имат късмет да открият пазителката на своето сърце. Но не ми казвай, че си искала да чуеш това, жено, тъй като вече съм ти го споделял.

— Не си. Не бих пропуснала нещо толкова важно.

— Когато те помолих да бъдеш пазителка на моето сърце, аз всъщност те молех да приемеш любовта ми.

— Откъде можех да го знам? — възкликна Шанел. — Трябва да ми обясняваш тези неща, Фалон.

— В такъв случай нека ти обясня — заяви той, като я завъртя така, че да заеме най-любимата му поза. — Моят живот е твой. Моето сърце е твое. А сега ти давам също и детето си.

Младата жена хлъцна при тези думи, а след това хлъцна отново, когато той проникна в нея, мъчително и същевременно — прекрасно бавно. После вече не бе в състояние да издава какъвто и да било звук, тъй като той я целуваше страстно; чувствата, едва позатихнали след предишното им сливане, се разгоряха отново. И съвсем скоро Шанел достигна сладката кулминация, без да изпитва и капка съмнение, че нейният воин е изпълнил обещанието си и през тази нощ я е дарил със своето дете.

Когато по-късно той се изтърколи до нея на една страна, тя пропълзя върху гърдите му, за да заеме своята най-любима поза.

— Не искаш ли да чуеш как ти го казвам?

— Кое?

— Че аз също те обичам?

— Та аз вече го знам, жено. Аз не съм лишен от интуиция като теб.

— Така ли? — изпъшка с привиден гняв тя. — В такъв случай май няма да бъде нужно да го казвам.

— Не бих имал нищо против от време на време да ми бъде припомняно и показвано.

— Не се опитвай да поправиш сторената грешка…

Думите заседнаха в гърлото й, тъй като в този момент прозвуча писък, изпълнен с ярост, в който разпозна без проблеми гласа на майка си. Младата жена изохка, запуши уши с длани и завря лице в гърдите на Фалон.

— Съжалявам, чемар — промълви той, като я притисна още по-силно към себе си, опитвайки да я утеши. — Не трябваше да ги настанявам толкова близко до нашата стая.

В същия миг чуха смеха на Тедра. Шанел скръцна със зъби и издаде недоволен звук, задето я бяха накарали да се почувства така неудобно.

— Кълна се, напоследък не мисля, че баща ми се отнася особено сериозно към наказанията.

Ван’иър се засмя.

— Ако си живял толкова дълго със своята другарка в живота, колкото е живял той, ти я познаваш достатъчно добре, за да си наясно кога изпитва искрено съжаление за грешката си.

Младата жена се отдръпна и се намръщи.

— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да чакам толкова дълго, преди да понамалиш силата на наказанията?

— Напълно е възможно.

„Искаш ли да се обзаложим?“ — помисли си тя.

Роувърът висеше над планетата и комуникационната му система жужеше с тих, мъркащ звук. Брок се наслаждаваше на доволството на Марта. Бе поканен да се свърже с нейния терминал по-рано, когато бе обзета от пристъп на великодушие.

— Твоите жени са много доволни от моите мъже.

— Не го ли заслужаваха?

— Но Шанел ще дойде при госпожица Корт, струва ми се?

— Защо? — възкликна Марта. — Шани се научи как да получава всичко, което иска, от своя воин.

— Така е, но сега, след като вече не се нуждае от Корт, той ще бъде върнат на твоята Тедра, нали?

— Предполагам.

Настана кратко мълчание, прекъснато от неувереното предложение на Брок.

— Бихме могли да си сътрудничим за създаването на един нов Корт за Шанел. Моят кораб разполага с Дубликатор.

Марта инжектира цяла доза изненада в гласа си.

— Да не би да искаш да си направим бебе, Брок?

Той пък вкара леко недоволство в своя тон.

— Споделих с теб само едно предложение.

— Да не би думите на Фалон за дете да са ти повлияли, скъпи? — не устоя на изкушението да го подразни Марта.

— Не съм заслужил сарказма ти, жено.

— Знаеш ли, идеята ти не е чак толкова безсмислена. Можем да програмираме този Корт още от началото така, че да бъде уникален и съобразен единствено с Шани. Но ще изглежда съвсем като Корт и това ще подразни огромния й варварин.

— Значи си съгласна?

— Защо не? — отвърна меко Марта, сякаш идеята не я бе поласкала, макар да бе точно обратното.

Брок обаче бе толкова доволен, че опита да направи нещо, което бе научил съвсем скоро. Изпрати й толкова много енергия, че Марта се почувства на върха. Изуми я фактът, че май си бе „изгубила ума“.

— Как, по дяволите, го направи?

Брок се засмя.

Енергията идваше от неговия кораб, но той бе дошъл на нейния, за да я почувства заедно с нея.

— Беше необходимо да се съобразя със способността ти да ми отказваш достъп — отвърна самодоволно той. — Може би сега вече няма да желаеш да го правиш.

Беше прав. Тя никога не бе изпитвала подобно нещо и вече й се искаше да го усети отново. Вбеси се обаче, задето той се бе сетил за нещо, което на нея не й бе минало през ума. Опита да симулира стореното от него но не беше същото. Не можеше да става и дума за сравнение. Брок се засмя отново, разбрал за неуспешния й опит.

— Ако искаш да го изпиташ пак жено, ще се наложи да ме помолиш.

— Не разчитай на това, воине — отвърна Марта с най-подигравателния тон, който успя да намери.

Но и двамата знаеха, че ще го направи.