Синеокият варварин

Глава 17

На следващата сутрин, в мига, в който Тедра влезе в своя будоар, където се намираше главният терминал на Марта, от него се разнесе недоволният й глас:

— Отвратително! Колко време прекарваш в леглото? Не ти ли омръзна да правиш секс все с един и същи мъж?

— О-хо — засмя се Тедра и влезе в соларната си вана за обичайното три секундно почистване. — Всеки път, когато ме атакуваш, голямото ми момиче, нещо те е направило нещастна. За какво става дума този път?

— Като се замисля, стигам до извода, че недоволството ми е напълно основателно. Цяла нощ те чакам да се появиш. Допълнителният час, който прекара с огромния си воин, направо ми скъса нервите. Все още не мога да повярвам, че успях да се сдържа и да не наруша забавлението ви.

— Ти нямаш нерви, а последния път, когато направи опит да прекъснеш Чалън против желанието му, се озова в едно помещение с Брок, което определено ти бе неприятно. Нима съм виновна, че моят варварин ме обича толкова много, та не може да държи ръцете си далеч от мен?

— Не е нужно това да ти харесва чак така.

Тедра ококори невярващо очи, след което избухна в смях.

— Тази сутрин май наистина сме в криза, а? Защо не престанеш със заобикалките и не ми кажеш какво те притеснява всъщност? — Понечи да облече едно чаури, но изведнъж спря. — Чакай малко. Ти прекара нощта при Шани. Пак си направила нещо, Марта?

— Какво означава този въпрос? — изсумтя възмутено компютърът. — Анализирах и действах според твоите желания. Но когато трябва да се избира между две или повече възможности, все се чудя коя е по-добрата.

— Всичко това не ми звучи добре. Коя е тази възможност, която си избрала и от която май не си особено очарована?

— Виж сама.

Тедра седна и се вгледа съсредоточено в записа на случилото се снощи в стаята на дъщеря й — от мига, в който ба-хар-анецът влезе в стаята, до момента, в който Шани се отпусна отново на леглото и заблъска възглавницата, докато се умори и заспа отново.

Когато образът изчезна от видеоекрана, Тедра заяви, леко озадачена:

— Никога досега не съм я виждала нито толкова ядосана на някого, нито така покровителствено настроена.

— Не е лесно да се справиш със сексуалните емоции, когато са нови. Би трябвало да го знаеш. Или може би вече е минало много време и не си го спомняш?

Господарката й направи физиономия.

— Страшно оригинално. Но виждам, че пак си била права, Марта. Тя все още го желае. Беше изписано но лицето й, въпреки че пред него твърдеше противното.

— Така е, но му отказа. Все още искрено вярва, че няма да бъде щастлива с воин и засега ситуацията не може да се промени. Снощи обаче май трябваше да си държа устата затворена и да дам възможност на този воин да избави дъщеря ти от страховете й.

— Мислиш ли, че щеше да успее да го направи?

— Беше твърдо решен. Разбира се, не се знае дали щеше да го постигне, когато отпуснеше юздите на пришпорилото го желание. Веднъж вече се провали и е напълно вероятно все още да не е успял да научи как да контролира напълно онова, което Шани го кара да чувства. Но не може да му се отрече, че се старае. Сама видя как не си позволи да я докосне, макар да се бе озовал в една доста трудна ситуация. Проводниците ми не изгоряха само по едно чудо, толкова нажежена беше обстановката в стаята.

— Не това искам да чуя, Марта — изпъшка Тедра.

— Разбира се, че искаш. То подкрепя факта, че всеки, който изгаря от подобни силни емоции, със сигурност е способен да изпитва и онази емоция, която Шани желае повече от всичко друго. Никой не може да ме убеди, че този Шака’анец няма да обикне до полуда дъщеря ти, ако му бъде дадена тази възможност. Това не подлежи на съмнение.

Тедра бе склонна да се съгласи. Тя самата винаги бе поддържала тезата, че всички воини са способни да обичат. Човек просто трябваше да намери начин да ги накара да го признаят, тъй като те смятаха любовта за недостойно за един воин чувство. Ба-хар-анските воини обаче не приличаха на кан-ис-транските, когато ставаше дума за емоции и тяхното контролиране, така че Марта несъмнено имаше право. И все пак…

— Това не е единственото, което кара Шани да не иска воин, Марта. Какво ще кажеш за нерационалния й страх от наказанията?

— Тя се страхуваше от наказанията на кан-ис-транците.

— И бе възмутена от ба-хар-анския им еквивалент. Дали няма да се страхува и от тях? Знаеш как оглупява, когато стане дума за болка.

— Чакай малко, кукличке. Това е детинско наказание. Доколко болезнено може да бъде? Става дума за унижението, което би изпитал един зрял човек, ако бъде натупан по задника; това именно е смисълът на наказанието, не болката.

Тедра се усмихна при спомена как и тя бе натупана, като при това си го бе изпросила сама. Помнеше също така, че изобщо не бе болезнено.

— Добре. Може би на това въобще не трябва да се гледа като на проблем, макар че се съмнявам и Шани да е на същото мнение. — Въздъхна. — Ех, Звезди, иска ми се да можех да взема решение…

— Вече си го взела. Както впрочем и Шани. Просто и двете сте разочаровани, че бедният воин не е така съвършен като Чалън.

— Не ме карай да се смея. Чалън съвършен? Откога?

— Наистина от време на време той те изважда от равновесие с някои от варварските си постъпки, но това все още не означава, че не го смяташ за най-доброто след амброзията. Пожела го в първия миг, в който го видя. Тогава не възнамеряваше да се свързваш завинаги с него. Дъщеря ти, от друга страна, от самото начало възнамеряваше да задържи ба-хар-анеца завинаги при себе си. Той обаче провали всичко, като не я плени още от първото им сливане. Но това е единственият му недостатък до този момент. Всичко може да се поправи. И ти самата го каза.

— Това беше, преди да науча, че е проклет робовладелец.

— Робите могат да се продадат, нали?

— Ами ако не ги продаде?

— Ще го направи, ако Чалън го включи сред изискванията си, когато Фалон му поиска Шани за своя другарка в живота.

След кратко мълчание Тедра неочаквано се усмихна.

— И като си помисля, че понякога се чудя защо все още те държа… — При това Марта изсумтя не особено любезно, но нейната господарка вече имаше нов въпрос. — Установихме, че тя го желае все още, независимо, че не го признава, но дали го обича?

— Аз да не съм телепат?

— Ти си специалист по дедукциите и вероятностите, както сама ми напомняш доста често. Затова казвай. Или смяташ, че отговорът няма да ми допадне?

— Ако си се надявала, че ще се въодушеви само защото този мъж е накарал кръвта й да закипи, по-добре се откажи. Тя може и да проявява малодушие в някои случаи, но затова пък в други се отличава с изключително силната си воля. Шани няма да си позволи да обикне ба-хар-анеца, докато мисли, че няма да му принадлежи. Следователно обичта ще се появи едва след като вече е негова.

— Страхотно — отвърна сприхаво Тедра. — И какво ми остава да правя? Какво да сторя, при положение че Шани все още настоява да си тръгне?

— Пусни я. Ще се наложи да си играя с метеорите няколко седмици, докато Шани успее да се справи със своите страхове и да осъзнае, че прави от мухата слон. В това време пък ба-хар-анецът ще трябва да се научи на търпение.

Тедра прехапа устна.

— Няколко седмици?

— Няма да е нужно повече време, при положение че й въздействам неусетно.

Няколко часа по-късно Тедра седеше до Чалън и наблюдаваше как Фалон Ван’иър побеждава в поредния рунд на състезанията. Започваше да се отвращава от лекотата, с която той сломяваше противниците си и намаляваше с повече от половината времетраенето на всеки един двубой. Щеше да бъде удоволствие да наблюдава майсторството и силата на този младеж, ако не му бе толкова ядосана за неприятностите, които причиняваше на семейството й.

Шани го желаеше. Чалън вече го одобряваше. Дори Марта нямаше нищо против него. Така че не би трябвало да има никакви пречки. Вместо това дъщеря й щеше да напусне дома си и да не изпълни волята на баща си. Чалън, от своя страна, щеше да побеснее и е ясно върху чия глава щеше да излее гнева си. Във всеки случай не върху главата на виновните. И за какво? Защото въпросният млад мъж бе позволил да изгуби контрол над емоциите си.

— Бие се добре, нали? — отбеляза със задоволство Чалън.

Тедра скръцна със зъби; бе сигурна, че нейният другар в живота вече е взел решението си и то е в полза на Фалон.

— Защо да не се бие? Той ще се пръсне от ревност и това му дава предимство пред всички останали воини.

— Ревност? — попита скептично Чалън, свеждайки поглед към нея.

— Този воин не се бие, за да стане шампион. Това изобщо не го интересува. Бие се единствено заради дъщеря ни. По дяволите, той вече мисли за нея като за своя. Поради тази причина гледа на останалите не просто като на противници, а като на съперници, които се опитват да откраднат онова, което е негово. Изгаря от ревност, бъди сигурен. Позеленял е.

— И това не ти харесва? На теб, която наричаш как ли не воините само защото им липсвали някои емоции?

Бузите на Тедра порозовяха едва забележимо.

— Не си падам и по прекалените емоции — изсумтя тя.

Чалън се изсмя.

— Жено, ти би намерила недостатък у всеки мъж, способен да ти вземе дъщерята. Признай, че това е единственото, което имаш срещу този млад шодан.

Звезди, как само й се искаше да сподели с него истинския проблем. Не беше свикнала да има тайни от своя другар в живота, въпреки че той заслужаваше да постъпи точно така с него, след като бе скрил от нея истинската причина за тези състезания. Но ако го запознаеше сега с факта, че дъщеря му вече не е девствена, само щеше да предизвика разочарованието му и да увеличи проблемите, които без това не бяха малко.

— Разбира се. Както кажеш, скъпи. — После побърза да отвлече вниманието му от темата за ухажорите на Шани. — Той обаче не е чак толкова добър. Ти ще можеш да се справиш безпроблемно с него.

— Прекалено се гордееш със своя другар в живота — опитваше се да звучи учуден, но не успя да скрие огромното си задоволство.

— И с пълно право.

Тя се усмихна и притисна бедрото си към него, след което се запъти нанякъде, последвана от смеха му. Тедра се наслаждаваше на този звук, като си мислеше, че само след няколко дена вероятно вече нямаше да може да го слуша, и то за дълго.