Синеокият варварин

Глава 9

— Това ми хареса! — Марта бе вложила в гласа си вероятно цялото възмущение, на което бе способна. — Да ме унищожи? Мене? Знае ли този идиот колко съм скъпа?

— Съмнявам се, че това го интересува — отвърна разсеяно Шанел, докато търсеше с поглед Корт.

Откри го, седнал под едно дърво, недалеч от палатката на Фалон, и му даде знак, че тръгва.

— Да ме унищожи! — продължаваше със същия тон компютърът. — Бих могла да…

— Остави го на мира, Марта. Но щом ще се оплакваме, нека те питам: наистина ли си слушала през цялото време, докато бях в палатката?

— Разбира се, кукличке.

— Защо тогава не направи нещо? Нарежданията на баща ми бяха изрични, доколкото си спомням.

— Да, но те са специално за проблеми с воини. Ти не предпочете воин.

— Ясно — промълви сподавено младата жена. — Да накажем детето, защото не е послушало съвета на учителя си.

— Не се цупи. Все още си цяла, нали?

— Спорно е. Та аз изгубих съзнание! И със сигурност не от екстаз!

— Е, как можех да знам дали не е било от удоволствие? Разделителната линия е съвсем тъничка. Освен това не мисля, че твоят Фалон щеше да остане особено доволен, ако изчезнеше изпод него в такъв момент. Но как само щях да се посмея!

— Точно така! Защо не се позабавляваме на чужд гръб!

Марта се изсмя.

— Ти си вбесена не на мен, а на съдбата, че е направила този великолепен мъж прекалено груб за твоите вкусове. Трябваше обаче да видиш какво ставаше в него. Направо се получи късо съединение, момичето ми. Щеше да пламне току преди ти да припаднеш. Напълно нормално е да изгуби самоконтрол.

— Би могло да се случи отново.

— Далеч съм от мисълта да те уговарям да се свържеш с посетител. Може би сега вече ще започнеш да търсиш сред воините.

— Не, не и днес. Ако все още не си го разбрала, ще ти кажа, че се чувствам така, сякаш ме е газил валяк.

— Мога да те трансферирам до някой от медицинските центрове и ще се почувстваш като нова.

— Не, благодаря, искам да запомня добре усещането, за да не правя и друг път такива грешки. А и знаеш, че нямаш право да използваш трансфериране на открито. Шака’анийците не обичат внезапната поява или изчезване на хора.

Джадел влезе в палатката. Брат му Фалон вече бе облечен и крачеше напред-назад. В ръката си държеше преполовена бутилка вино. Походката издаваше силното му вълнение.

Джадел Ван’иър се настани удобно и известно време наблюдава безмълвно. Фалон беше с една година по-голям от него, но във всяко друго отношение си приличаха много — и по височина, и по цвят на косата и кожата, само дето очите на по-малкия бяха по-тъмносини, а лицето му — по-меко, по-открито и изразително. Характерите им обаче много се различаваха. Фалон бе по-сериозен поради по-големите си отговорности, докато Джадел бе по-безгрижен и по-склонен да се забавлява.

Ситуацията сега също го развесели. Познаваше добре брат си; рядко го бе виждал в подобно състояние. Само две неща можеха да бъдат причина: неочакваното им задържане в този гъмжащ от посетители град или жена. Джадел бе готов да заложи на жената.

Никога не бе виждал брат си така запленен. В крайна сметка се бе отказал от опитите си да говори с него; той просто не го чуваше. А после го бе видял как излиза на арената, с единствената цел да впечатли жената.

Това не би било толкова необичайно за някой друг, но Фалон никога не го правеше. Вече дори бе отказал да участва в състезанията. Затова пък Джадел, Тарън и Диймън бяха решили да се позабавляват, като изпробват уменията си срещу кан-ис-транските воини. Фалон обаче се бе отнесъл с презрение към тази идея, и с право. Той бе доказал неоспоримо своето майсторство, когато бе станал шодан на Ка’ал. Само за един ден бе победил деветима противници и то измежду най-способните мъже на Ка’ал, при това без никаква почивка между двубоите.

Вероятно сега, след като вече бе задоволил плътските си желания и се бе върнал към нормалното си състояние, Фалон бе вбесен на самия себе си заради своето глупаво поведение. Вероятно бе отвратен и от факта, че си бе изгубил ума по някаква посетителка. Това бяха създания без морал и чест, достойни единствено за презрение.

Бутилката вино отново се приближи до устните на младия мъж и се отдели от тях почти празна. Джадел реши, че е време да отвлече вниманието му от това излишно самоосъждане.

— Напълно разбираемо е защо избра точно нея, Фалон. Трудно е да не забележиш жена с твоите цветове.

— Тя носеше цветовете на шоданите. Ако беше с каквото и да е друго наметало, щях да я задържа.

— Да я задържиш? — Джадел се изправи. — Не говориш сериозно.

Брат му се спря, обърна се и го погледна право в смаяните очи.

— Защо?

— Но ти мразиш посетители! В собствения си дом сме свидетели на резултатите от тяхното коварство. Не мога да разбера дори защо се съгласи да дойдеш и да говориш с тях тук. Дълга трябваше да плащам аз, не ти.

— Но молбата бе отправена към мен, не към теб. Този човек ти спаси живота, Джадел. Бих му дал всичко, за което ме помоли.

— Трябваше да разбереш какво ще те моли, преди да предлагаш — измърмори младият мъж.

— Така е, но стореното — сторено, и дори вече не съжалявам. Ако не бяхме дошли по негова молба, никога нямаше да се запозная с тази жена.

— Значи си се запознал и си я имал. За какво тогава…

— Не съм я притежавал… поне не напълно.

Джадел се засмя.

— Сега разбирам гнева ти. Защо я пусна да си върви, след като не си бил свършил с нея?

Внезапно очите на младия мъж пламнаха.

— Защото позволих на проклетия й компютър да ме оплете в приказките си! — Празната бутилка полетя във въздуха и се разби в единия ъгъл на палатката. — По дяволите, техните умни машини! Не знам даже дали заплахите на онова нещо бяха истински!

Брат му го наблюдаваше, ококорил изумено очи, но не заради казаното, а заради несдържаността на Фалон. В цялата тази ситуация имаше нещо комично. Къде изобщо останаха спокойствието и уравновесеността.

— Още една причина да избягваме посетителите. Никога не можем да знаем дали казаното от тях е истина, тъй като те притежават невъобразими за нас неща. Никога не бих повярвал, че тези кутии — „медитех“ — заличават раните. Но ако не беше така, сега да съм мъртъв. С какво те заплашиха?

— С трансфериране.

— По дяволите, Фалон, много добре знаеш, че това е едно от най-мощните им оръжия. Приложиха го върху свитата на Аурелет, преди да я отвлекат и никога повече не я видяхме. Не можем да се защитим срещу тази невиждана сила.

— Посетителите не гледат на това като на оръжие, просто като на средство за придвижване от едно място на друго за броени секунди.

— Но то може да убива, ако мястото, където те пренесе, не е годно за живот. Не си се опълчил срещу този компютър, нали?

— Не, но възнамерявам да го убия, след като му открия сърцето.

— Не… няма… да направиш… такова… нещо!

— Братко мой — усмихна се внезапно Фалон, — нареждания ли ми даваш?

Бронзовите бузи на Джадел потъмняха.

— Не съм имал предвид… не исках… не бих… — Въздъхна. — Надявам се, че ще размислиш, когато гневът ти стихне.

— Със своите заплахи компютърът ми отне жената. Това няма да го забравя.

— Тогава намери друг начин да го изиграеш. Онези хора от Катрейтър искат златото ни. Именно заради това сме тук. Нареди им да унищожат този компютър като част от нашето споразумение.

— Тази идея заслужава внимание — произнесе замислено младият мъж. — Обаче така няма да изпитам удоволствието да се погрижа сам.

— Но затова пък после няма да те заплашва трансфериране.

— Добре. Ще помисля.

Джадел се поуспокои, но с учудване видя, че брат му закрачи отново.

— Тревожи ли те нещо друго, братко?

— Защо не отидеш при Тарън и Диймън, да подосаждаш малко на тях с любопитството си?

Просто нямаше как да не се засмее на недоволния му тон.

— Трябва наистина да е ужасно. По-добре ми кажи, за да се отървеш. Може и да съм в състояние да ти помогна.

— Можеш ли да върнеш днешния изгрев, за да преживея отново деня?

— За да изключиш срещата си с жената ли?

— Не. — Фалон въздъхна и отиде да седне при брат си върху кожите. — Беше й за първи път, но не ме предупреди. Тя изгуби съзнание, Джадел. А когато дойде на себе си, се страхуваше от мен.

— Сега вече разбирам защо сливането ви не е било пълно, но страхът й е напълно нормален. Всички жени се страхуват от първия си път с…

— Тя не се страхуваше от първия си път — прекъсна го нетърпеливо младият мъж, но след това добави неохотно: — Не и в началото. Страхът й се появи по-късно и то само защото аз изгубих контрол върху страстта, която тя събуди в мен. За мой срам й причиних болка.

— Ти си изгубил… контрол?

Джадел не успя да се пребори със смеха, който напираше в гърдите му. Претърколи се върху кожите, а от очите му потекоха сълзи. Но веднага съжали за постъпката си, защото усети коляното на Фалон върху гърдите си и видя юмрука му само на сантиметри от лицето си.

— Имаш късмет, братко, че в този град разполагат с медитех.

— Фалон, почакай! Нима си забравил думите на баща ни, когато ти дадоха първата робиня?

— И какво общо има то със смеха ти по повод онова, което споделих с теб току-що?

— Засмях се на факта, че си изгубил самоконтрол. Опитай да си спомниш какво ти каза татко.

— Не си го спомням много ясно. — Младият мъж се намръщи. — Доколкото се сещам, единственото, което ме интересуваше тогава, бе предстоящото събитие, затова няма нищо чудно, че не обърнах внимание на онова, което е казал.

— В такъв случай този път слушай внимателно. Той рече: „Робините са призвани да доставят удоволствие на мъжа, а не да бъдат приемани сериозно, тъй като, дори да бъдат освободени, те никога не си възвръщат духа и гордостта, характерни за свободните жени, а ти би желал децата ти да притежават тези качества. Жената, с която един ден ще свържеш живота си, ще бъде пазителка на твоето сърце. А ще разбереш, че си намерил вярната пазителка, когато ще трябва да полагаш усилия, за да контролираш онова, което тя те кара да чувстваш.“

Фалон смръщи още по-силно чело.

— Искаш да кажеш, че съм намерил своята другарка в живота? Аз искам да я притежавам, братко, не да свържа живота си с нейния.

— Не мислиш ли, че онова, което те е накарала да почувстваш, е от значение?

— Желаех я прекалено силно, това е всичко. Но то не променя факта, че тя е посетителка, а аз бих завел у дома една посетителка единствено като робиня.

— Ами ако не можеш да я имаш по друг начин?

— Не знам дали мога да я имам изобщо по някакъв начин — изпъшка Фалон и се изправи отново. — Точно това ме вбесява най-много — че не знам какво да сторя, за да бъде моя. Толкова малко знаем за посетителите…

— Този пропуск може да се попълни лесно — усмихна се Джадел. — Просто питай нашия домакин. Неговата другарка в живота е посетителка.

— Точно неговата другарка в живота е проклетата посетителка, която докара останалите, след като ни откри.