Синеокият варварин

Глава 19

Шанел започна да мисли, че нещо от думите й най-после бе успяло да проникне до съзнанието на Фалон, тъй като настъпи следващият ден, а той все още не я бе поискал от баща й. Затова пък вниманието му бе изцяло обсебено от състезанията.

Наблюдаваше го отдалеч как се бие, макар да бе казала, че няма да го гледа. И наистина не бе възнамерявала да го прави, особено след последната му заплаха. Не желаеше да се доближава до него никога повече. Импулсът да го наблюдава, докато върши онова, което воините вършат най-добре, бе обаче непреодолим, макар да знаеше много добре, че постъпва глупаво. Затова пък взе нужните предпазни мерки и все стоеше по-назад. Той, от своя страна, не я забеляза нито веднъж, нито пък я потърси сред публиката, когато не се биеше. А по време на двубоите се съсредоточаваше дотолкова в своя съперник, че вероятно нямаше да я види, дори да стоеше на първия ред.

Днес се почувства по-дръзка. Беше последният ден от състезанията и баща й искаше тя да бъде при него. Елиминирането бе приключило тази сутрин. Осмината воини, които до този момент не бяха побеждавани в надпреварата с меч и бяха изгубили в не повече от едно състезание по останалите бойни умения, сега щяха да се бият по двойки пред шодана. Фалон бе един от въпросните осем финалисти.

Постижението му не бе изненадало младата жена, тъй като предишния ден вече бе станала свидетелка на майсторството му с меча. Той всъщност нямаше загуба в нито едно състезание. Шанел стоеше до своите родители и нямаше причина да се притеснява, че Фалон може да се приближи и да й каже нещо по-интимно. И той не го направи. Погледна към нея един-единствен път, но не показа с нищо, че я е забелязал.

Започваше да мисли, че вече не възнамерява да я иска от баща й. Може би най-после наистина бе приел присърце отказа й. Разбира се, не беше изключено да й е все още толкова ядосан за последната реплика, че да смята за по-безопасно да не се приближава до нея, докато не се поуспокои.

Когато обаче извикаха неговото име, изведнъж стана неспособна да мисли за нищо друго, освен за предстоящия двубой.

— Нали не се страхуваш, че може да пострада? — попита я Тедра.

— Разбира се, че не.

В тези състезания обаче се бе проляла немалко кръв. Използваха се тъпи мечове, но дори така те можеха да бъдат смъртоносни. И макар целта да бе обезоръжаването, а не раняването или осакатяването на противника, нещастните случаи бяха неизбежни. А отговорът на Шанел беше голяма опашата лъжа.

Майка й го знаеше, затова рече:

— Радвам се да го чуя, тъй като би било пълна загуба на време да се тревожиш за един толкова добър с меча воин. Той знае, че ще победи. А подобна увереност обикновено помага да се случи точно това. Почти ми се иска обаче да загуби. Не заслужава да получи това, към което се стреми.

Младата жена настръхна.

— Да не би татко…

— Не, още не. Но се страхувам, че въпросът ще бъде зададен преди края на деня. Страхувам се също така, че баща ти вече е взел своето решение. Не мога да разбера защо, но той определено харесва твоя младеж.

— В такъв случай ще се наложи да замина — отвърна тихо Шанел и раменете й увиснаха.

— Не се тревожи за това, Шани.

Младата жена я разбра погрешно; реши, че майка й възнамеряваше просто да се опита да убеди Чалън да не дава съгласието си. Тя обаче не можеше да си позволи подобен риск, не можеше да си позволи да се намира в близост до Фалон, ако майка й се провалеше и баща й дадеше съгласието си.

— Майко, знаеш, че ако татко се съгласи, двамата с Фалон ще бъдем свързани до края на живота си, независимо от моето желание. Знаеш колко дяволски лесно е това. Баща ми е свързал живота си с теб, а ти дори не си подозирала.

— Така е. — Тедра не сдържа усмивката си при спомена за собственото си непознаване на Шака’анските обичаи по онова време. — Но аз ти казах да не се притесняваш. Ще бъда там и ще чуя, ако Фалон получи разрешение да произнесе онези думи. Марта вече е предупредена, затова не се изненадвай, ако внезапно се озовеш на Роувъра.

Гърлото на младата жена се сви мъчително. Беше казала, че ще го направи. Нали бе прекарала почти цяла година в учене как да управлява ракети за преодоляване на големи разстояния именно за да бъде подготвена за подобна ситуация? Бе твърдо решена да замине, ако баща и й избереше мъж, когото тя не можеше да приеме. Дълбоко в себе си обаче се бе надявала да не се стигне до това.

— Баща ми знае ли, че не желая Фалон?

Майка й я прегърна през кръста и попита внимателно:

— Готова ли си да му обясниш причината?

Шанел пребледня. Тя нямаше как да бъде обяснена, без баща й да разбере, че вече не е девствена. Предпочиташе да го ядоса, като замине, вместо да го разочарова, задето бе отдала невинността си, преди да намери своя другар в живота. Беше наистина смешно да се чувства по този начин особено като се има предвид, че го бе направила без никакви угризения.

Младата жена поклати отрицателно глава и майка й каза:

— Ще се постарая да научи поне за останалите ти възражения, макар, честно казано, да не смятам, че това би променило нещо… освен ако някой от другите воини не е привлякъл вниманието ти. Може би някой от финалистите?

Шанел направи кисела физиономия.

— Ако исках да се свързвам с воин, можех да избера и Фалон. Той поне все още… ме кара да искам да не е воин.

Майка й едвам се сдържа да не се усмихне при тази забележка.

— И аз така мислех. Затова, Шани, бъди готова за незабавно потегляне. Може би ще искаш да се сбогуваш още сега с приятелите си. Очите на Шанел се разшириха.

— Звезди, напълно забравих за Карис и останалите!

— Марта обаче не е забравила. Тя вече уреди с Центъра връщането им до Кистран с един от корабите, който заминава след няколко дена. Аз също ще се погрижа.

„Ако не я оковяха с вериги за стената заради нейното участие в бягството на дъщеря й.“

Стараеше се обаче да не мисли за наказанията, които щеше да й наложи нейният любим варварин, щом разбереше, че дъщеря му е заминала. Той приемаше много сериозно такива неща. По дяволите! Човек би помислил, че досега е изнамерила начин да избягва тази страна от Шака’анския начин на живот…

Сподавеният вик на Шанел я накара да се обърне към арената точно навреме, за да види как Фалон рухва на земята. Мечът на неговия съперник го последва, но ба-хар-анецът се снижи малко и докато оръжието цепеше въздуха, Фалон успя да се претърколи и да се изправи. Единствената опасност, пред която се бе озовал Ван’иър, бе евентуално да изгуби състезанието. Ако съдеше по бледността на Шанел обаче, човек би заключил, че току-що е бил ранен смъртоносно.

— Уморен е — промълви толкова тихо тя, че майка й трябваше да наклони глава към нея, за да я чуе. — Би се вчера целия ден и днес — цялата сутрин.

— Противникът му е не по-малко уморен — отбеляза Тедра.

— Но е по-едър. Не знам изобщо как Фалон успя да стигне дотук. Ръката му с меча всеки момент ще излезе от строя.

— Искаш той да победи, нали?

— Ами, стигнал е чак дотук…

— Не е нужно да се защитаваш, скъпа. Но не си ли се досетила още защо се бие?

Младата жена се изчерви леко и отвърна:

— Онзи ден го направи, за да ме впечатли.

— Сигурна съм, че е било така, но сега вече причината не е тази. Сега той се бие за теб. Опитва се да впечатли баща ти, тъй като знае колко голямо значение се отдава на способността на воина да защитава своята другарка в живота. Сега се опитва да докаже на Чалън, че той е най-добрият избор.

— Изненадана съм, че татко още не се е сетил за това.

— За какво?

— Да използва състезанията като средство да ми намери другар в живота.

Тези думи за малко не задавиха майка й. В същия момент във въздуха полетя меч и се приземи върху тревата. Ван’иър все още държеше своя.

— Сдържаността ти е похвална — отбеляза сухо Тедра.

— Ти беше права. Ако стане шампион, ще си гарантира благословията на баща ми.

— Е, все още не го е постигнал. Не се е бил с шампиона на посетителите.

Не бе довършила думите си, когато въпросният шампион отклони с много хумор честта да се бие с воин. Той беше висок едва един и седемдесет и пет и слаб като стълб от гаалски камък. Мисълта да кръстоса меч с някой Шака’анец бе направо абсурдна. Друг един от посетителите обаче не беше на същото мнение.

Цялото тяло на Шанел се напрегна, когато високопоставеният крал на Сентури III пристъпи напред, обкръжен от свитата си, за да поиска да му бъде дадена възможност да премери сили с шампиона. Това очевидно не се хареса на Чалън. Нито на онази част от публиката, която се намираше достатъчно близко и репликите й можеха да бъдат чути. Младата жена се приближи до баща си, за да научи отговора му.

— Състезанията приключиха!

— Аз заявих предварително намеренията си — отбеляза спокойно Джордан.

— Те обаче са в разрез с правилата — отвърна Чалън. — Вече го казах.

— Правилата не важат за високопоставените крале, шодан — обяви високомерно закръгленият Алрид. — Никой не очаква нашият крал да се бие с обикновени хора. Джордан желае да премери сили с шампиона.

Шанел прехапа устна, за да не изпъшка. Благородниците от Сентури III не можеха да го разберат, тъй като признаците бяха видими само за онези, които познаваха Чалън. Той вече не бе просто недоволен, а и обиден, което бе достатъчно основание да предизвика отсрещната страна. Един шодан обаче трябваше да показва по-голяма сдържаност. Той можеше да приеме всяко предизвикателство, но обидата срещу него трябваше да бъде смъртоносна, за да си позволи той самият да отправи предизвикателство. Интересно дали ба-хар-анските шодани имаха същите принципи. Вероятно не, тъй като Фалон вече бе предложил да се бие с Корт заради нещо съвсем незначително и бе обещал да убие всеки воин, когото тя погледне, макар да не беше сигурна дали го бе казал сериозно, или само в яда си.

Без да обръща внимание на Алрид, Чалън каза на високопоставения крал:

— Воинът, с когото желаеш да се биеш, има положение, равностойно на твоето.

— Чудесно! В такъв случай няма да приема това усилие за нещо много под…

— По-добре не казвай нищо повече — прекъсна го Чалън. — Или ще се наложи да отговаряш на доста предизвикателства, преди да напуснеш нашата планета. Колкото до желанието ти да излезеш на арената, макар състезанията да са приключили, това може да се реши единствено от шампиона. Шодан Ван’иър не е длъжен да се съгласява на подобно нещо, но изборът ще бъде негов.

При тези думи Фалон се засмя.

— А аз се опасявах да не би правилата да ме лишат от това удоволствие.

Шанел скръцна със зъби. Защо просто не откажеше? Макар че това можеше да се превърне в чудесен урок за него и да му помогне да се отърве от прекомерната си арогантност, тя определено не искаше да го види как умира, защото той беше уморен, а Джордан — отпочинал, така че нямаше да падне в очите на никого, ако откажеше на този човек, който очевидно бе решил да спечели нещо, незаслужено по право. На всички обаче щеше да им бъде приятно да видят как Джордан запява друга песен и единствено Фалон можеше да го застави. Ето защо отговорът достави явно удоволствие дори на Чалън.

На Джордан също му допадна, което не говореше за наличието на здрав разум. Фалон може и да бе уморен, но пък беше с цели петнайсет сантиметра по-висок, по-широко плещест и много по-тежък от високопоставения крал. А мечът, който Джордан извади от своята ножница, беше невероятно тънък. Шанел се намръщи. Нямаше начин това оръжие да избие по-широкия и по-тежък меч от ръката на Фалон.

— Проклето копеле — промълви Тедра. — Използва меч-бръснач.

— И какво от това?

— Не е нужна почти никаква сила, за да срежеш човек на две с него. Арогантният мерзавец не може да се надява да обезоръжи Фалон, но затова пък може да пренебрегне правилата и да го обезвреди, като го нарани сериозно… или нещо още по-лошо.

Още първото замахване на Джордан показа колко права е била Тедра. Високопоставеният крал имаше намерение да пролива кръв и да спечели на всяка цена победата. Дори и с цената на нечия смърт.