Синеокият варварин

Глава 23

Голямо бюро, дървени столове, дълга редица шкафове с папки и картини с батални сцени — подредбата беше депресираща, но Донила Ванд не изпитваше особено желание да променя каквото и да било. Нещо повече, не беше пипнала нищо в това помещение, откакто бе станало нейно преди пет години.

В този момент влезе предишният обитател на офиса с купчина книжа в ръце, предназначени за нея. Не я погледна. Не го правеше и по време на конференциите. Всъщност Ферил не я поглеждаше вече дори когато беше сама.

Преди документите внасяше тя, а той стоеше зад писалището. Потупваше се по скута и търпеливо я чакаше да се настани там. Донила получаваше няколко целувки, в това число и по гърдите, после отиваше обратно в своята стая пред кабинета му, където очакваше с нетърпение края на деня, за да се приберат заедно. Бе й и любовник, и шеф. Все още й беше любовник, но никога вече нямаше да бъде същото.

— Тя казва, че е кан-ис-транка от Шака’ан.

Донила погледна към сестра си. Не беше трудно да се разбере, че предстоящата среща с посетителката вълнуваше Лейнар, тъй като тя бе учен, а антърийският и няколкото други космически кораба, дошли след него, не бяха задоволили изобщо любопитството й относно непознатите светове. После се обърна към своята съветничка:

— Зорийн?

Зорийн запрелиства бележника в скута си, докато откри онова, което търсеше, и зачете на глас:

— Шака’ан — варварска планета с най-мощния енергиен източник, известен на хората. Как каза било името й, Лейнар?

— Ли-Сан-Тер.

— Енергийният източник е собственост на семейство Ли-Сан-Тер.

Донила забарабани с нокти по повърхността на бюрото, потънала в размисъл.

— Арморуанците може би разполагат с тази информация. Знаем, че са ги посещавали поне три външни космически кораба. Няма как да разберем какво са научили и с какви нови оръжия са се сдобили.

— Нейният кораб не прилича на нито един от трите, идвали тук — отбеляза Лейнар.

— Не е изключено да са скрили още един от другата страна, където не бихме могли да го забележим.

— Вече разполагаме със скенери. А и няма да й позволим да изнесе нищо от кораба си. Срещу какво се противиш тогава, сестро?

Донила присви устни. Лейнар, която бе по-голяма от нея само с три минути, винаги доминираше. Естествено, тя бе вбесена от факта, че след завземането на властта не зае команден пост, тъй като беше учен. Всеизвестен факт обаче бе, че онова, което желаеше най-силно, бе заемания в момента от Донила пост.

— Мое задължение е да бъда подозрителна. Мое задължение е да не допусна сред нас да се промъкнат нови арморуански саботьори. Последният от тях унищожи два арсенала и за малко не се добра до Глобалния щит. Би било умна стратегия от тяхна страна сега да изпратят жена.

— Не съм съгласна. Те не биха се доверили на жена за подобна работа.

— Ами ако е била ужасена робиня, която са накарали насила…

— Ще разбера след минута — не се предаваше Лейнар.

Сестра й сви още по-силно устни, но този път — от отвращение. Да, Лейнар щеше да го разбере. Тя беше специалист по отношение на ужасените роби… и ненадмината в способността да ги довежда до подобно състояние. Донила така и не бе успяла да проумее това й качество. Тя беше блестяща в медицината и много уважавана от колегите си, но й доставяше удоволствие да причинява болка на безпомощните. Вярно, последният й любовник преди завземането на властта я биеше до смърт, но това не оправдаваше сегашната й страст към камшици и вериги. Винаги се бе отнасял жестоко към робите. И, за жалост, нямаше закон, който да ги защитава.

— Какво я води тук? — попита Зорийн, за да отклони вниманието на двете страни от разгорещения спор.

— Накратко — започна Лейнар, — напуснала е своята планета, за да избяга от мъжа, на когото я дал баща й, но той я последвал с друг кораб, който е само на няколко часа разстояние.

— Дал я? — възкликна подигравателно Донила. — Ама нейната планета е наистина варварска!

— Ако се вярва на моите записки — обади се Зорийн, — мъжете са от кастата на воините и тяхното оръжие са мечовете.

И трите жени се изпълниха с чувство на превъзходство. А антърийците бяха намекнали, че са изостанали в сравнение с другите светове.

— Това все така не ми допада — заяви най-сетне Донила. — Тази история е измислена, за да ни разчувства и да предизвика нашата симпатия. Би свършила чудесна работа на арморуанците.

— Но ако пък е истинска и ние не й помогнем, тя няма да има друг избор, освен да се обърне към арморуанците — отбеляза Лейнар. — Те ще бъдат на седмото небе от радост, че са я пипнали заедно с кораба й особено ако той се управлява автоматично.

— Как е възможно?

— От някаква машина, наречена компютър.

— Антърийците имаха компютри, но не и такива, способни да управляват цял кораб — рече Зорийн.

— А ако семейството й е толкова богато, колкото казва Зорийн, арморуанците могат да я задържат и да поискат откуп — продължаваше Лейнар. — Представи си само за какви ли не неща биха могли да се спазарят, Дони, неща, за които ние само сме чували от Зорийн след нейното посещение на други светове. Например за оръжия, които могат да разрушат цели планети. Би ли посмяла да набуташ подобно съкровище в лапите им? Предлагам да се споразумеем с нея самата за убежището, което търси.

Донила се поколеба. Най-после кимна в знак на съгласие, макар и не особено охотно.

— Добре. Кажи да отворят щита достатъчно, за да може да се приземи. Искам обаче двама пазачи да я следват неотстъпно навсякъде.

— Разбира се… Само че тя не желае да се приземява.

— Как тогава смята да дойде при нас? — попита саркастично Донила.

— Разполага с нещо, наречено трансфериране и то й позволява просто да се появи тук.

Погледът на Донила се изпълни с тревога.

— Зорийн?

— Информираха ни съвсем накратко за това трансфериране и ни се стори прекалено сложно за разбиране, затова не настоявахме за повече подробности.

— Да не искаш да кажеш, че тази жена може да се появи навсякъде на Съндър, без ние даже да разберем? — извика Донила. — Че е способна да премине през Глобалния щит?

— Очевидно. Но, както ти казах, арморуанците биха били истински щастливи да я пипнат. Представи си какво биха могли да направят с помощта на трансферирането.

— Не искам и да мисля за подобна възможност. Но защо тогава й е нужно разрешение, за да дойде?

— Защото й е необходима нашата помощ, за да спрем мъжа, който я преследва, когато пристигне тук с хората си.

— И как бихме могли да го направим, ако те също разполагат с това трансфериране?

— Ще използваме Променящата палка. После вече няма да ни създават проблеми.

Лицето на Лейнар показваше, че тази мисъл я изпълваше с огромно удоволствие. Сестра й обаче не обичаше дори да се споменава за проклетата Променяща палка, променила така драстично живота на всички им. Откакто бе измислена, никога не се бе почувствала истински щастлива.