Синеокият варварин

Глава 14

— Не можа ли да разбереш, че е воин, по вида му? — попита предпазливо Тедра.

Дъщеря й се облегна на стената на балкона и се загледа към стълбовете от гаалски камък, които осветяваха улиците на града. Не й се говореше за Фалон Ван’иър. Воин. Измамник, ако питаха нея. О, Звезди! Следобед си бе мислила, че не може да има по-лошо от вече случилото се, но последвалите събития показаха колко се е заблуждавала.

Майка й обаче нямаше да се задоволи с мълчание. След разигралата се в трапезарията сцена, Тедра бе разбрала много добре кой е Фалон, така че нямаше нужда да пита.

— Има фигура на воин, така е. Но е с черна коса. Дори Марта помисли, че е посетител, когато й го показах.

— Всеизвестно е, че ба-хар-анците имат черна коса — отбеляза Тедра.

— Но от нас до тази страна се пътува четири месеца, а те не са прекосявали границите ни откакто се помня. Никога досега не съм виждала ба-хар-анец. А и няма как да са разбрали за състезанията, тъй като те нямат вземане-даване нито с нас, нито с Центъра.

— Така е, но тези ба-хар-анци дойдоха тук с брат ти по молба на баща ти. А ето я и лошата новина. Баща ти иска нашите две страни да възстановят мирните си отношения. Това ще даде предимство на този младеж, ако реши да те поиска. А аз не съм сляпа, скъпа. Той светна като гаалски камък, когато разбра коя си.

Шанел изпъшка.

— Ще ме поиска. Но сега аз имам още по-основателна причина да не го желая. Ще трябва да напусна незабавно планетата.

— Недей да прибързваш. Наистина ба-хар-анците се отличават много от нашите воини. Липсата на самоконтрол на твоя Фалон е една от разликите. Но ако сега ми кажеш, че между вас двамата няма нищо, тогава млъквам.

— Майко, защо вземаш отново неговата страна? — възкликна раздразнено младата жена.

— Защото ти го избра. Защото не искам да направиш грешка заради някакъв временен страх. Защото не само ти закъсня тази вечер и този път не те видях да накуцваш.

Шанел извърна поглед; по-добре щеше да бъде, ако майка й не бе толкова интуитивна.

— Този път той наистина не ми причини болка. Между атаката на моето легло и неговата атака срещу Корт не му остана много време.

— Нищо друго не може да накара един воин да се замисли, така както променящото формата си легло — заяви Тедра, но успя да остане сериозна само две секунди и избухна в смях. — Съжалявам. Просто много ми харесва, когато тези големи мъже се сблъскат с достиженията на техниката. Но на теб вероятно не ти е било смешно.

Младата жена повдигна едната си вежда.

— Шегуваш ли се? Той ме спаси от собственото ми легло, майко.

— О, престани — рече умолително Тедра, като бършеше очи с опакото на дланта си.

— Именно тази проклета развеселеност ме остави беззащитна, или щеше да ме остави, ако Корт не се бе появил точно тогава. Но това не променя факта, че Фалон не напусна стаята ми, като го помолих. Не искаше и да чуе, когато му обясних, че не желая да правя секс. Даже обеща да ме излекува от твърдоглавието, щом стана негова. Стремежът му да се налага е непоносим.

— Разбира се, че е непоносим — отвърна Тедра без капчица съчувствие. — Все пак той е воин и очевидно нашите и техните воини си приличат в това отношение. Ти си свикнала на подобна властност, скъпа. Просто не си свикнала да го приемаш от непознати.

— И нямам намерение да свиквам. Ако бях разбрала, че е воин, още в началото, сега нямаше да водим този разговор. Никога нямаше да отида с него.

— Не се самозалъгвай, Шани. Когато човек си изгуби ума по някого, вече не може да стори нищо. Говоря ти от собствен опит. Нямаше да устоиш на изкушението. Така че пак щяхме да водим точно този разговор, тъй като и мъжът си е изгубил ума и очевидно смята да направи нещо.

— Не може да направи кой знае какво, ако мене ме няма тук — заяви троснато Шанел.

Майка й въздъхна.

— Нека ти разкажа за два от най-големите проблеми, с които съм се сблъсквала в живота си. Баща ти направи така, че да забременея. Спомни си, че там, откъдето идвам, жените не изпадат в такова състояние. Само мисълта ме ужасяваше. Не желаех в никакъв случай да преживея нещо така варварско като раждането. Дори не исках да прочета медицинското заключение на медитеха. Марта обаче не ми позволи да се държа като страхливка. Тя го прочете и естествено побърза да ме уведоми за съдържанието му, в това число и за факта, че бебето ще бъде момче.

Шанел въздъхна.

— Но, майко…

— Знам, знам, но все пак ме остави да довърша. Реших да бъда смела и да износя и родя сина на Чалън. Все пак го обичах, а той държеше раждането да стане по старомодния начин. Колкото повече наближаваше времето обаче, толкова повече се страхувах, макар да знаех, че бе достатъчно да вляза в някой медитех, за да не усетя никаква болка. Не бях пресметнала обаче простия факт, че никой медитех не е толкова широк, че да побере такъв голям корем, тъй като човек не пълнее от консумацията на кистранска храна, а това бе стандартен кистрански медитех. И така, в последната минута открих, че ще раждам наистина по старомодния начин без никакво обезболяващо, дори без помощта на някой от Шака’анските лечители, тъй като вече бях трансферирана на Роувъра. Представи си какъв шок бе за мен това.

— Защо не си ми го казвала досега?

— Просто никога не съм искала да говоря за страхове пред теб, за да не ти ги насаждам. Чакай, още не съм стигнала и до половината. Баща ти получи нервна криза. Не беше очаквал, че ще трябва да акушира той самият, но на кораба бяха само те с Корт и Марта. Марта няма ръце, а по онова време Чалън все още не позволяваше ръцете на Корт да се доближават до мен. Преди брат ти да се появи, сигурно се бях заклела във всяко божество, че ще убия баща ти, задето ме накара да преживея всичко това. Той обаче прие благосклонно заплахите ми. Заяви, че реакцията ми била напълно нормална. После Марта предложи услугите си, като освен обичайните брътвежи започна да дава инструкции по учебник от рода на: „Ако се понапънеш малко, вместо да заплашваш този голям мъж, че ще го кастрираш, може и да свършим с тази работа“; или пък: „Според мен можем да кажем със сигурност, че белите ти дробове са в отлично състояние, момичето ми.“

— Не е било много мило от нейна страна.

— Всъщност се опитваше да ме вбеси, за да отвлече съзнанието ми от болката, но тогава не оцених жеста й. Тя обаче запази гвоздея на програмата за края, когато Чалън вдигна пищящия си син, а аз лежах полумъртва, поне така се чувствах. „Запазете поздравленията си за по-късно, милички. Свършили сте само половината работа.“ „Има предвид плацентата“ — опита да ме успокои Чалън, но Марта побърза да уточни с възможно най-спокоен глас: „Не, имам предвид, че вашият син си има близначка, която не след дълго ще поиска да го последва навън.“

— Искаш да кажеш, че не си знаела?

— По дяволите, не, не знаех. А тя е знаела през цялото време, но нито веднъж не спомена, че нося две, а не едно дете. След това призна защо си е мълчала през всичките девет месеца. Решила, че няма да мога да го понеса и може би е имала право. Беше ми достатъчно трудно да свикна с мисълта, че нося и ще родя едно бебе. Напълно вероятно е в крайна сметка да бях решила все пак да не опитвам, ако още в началото знаех, че ще са две. Наистина нямам представа как щях да постъпя.

— Имай по-голямо доверие в себе си, майко.

— Просто съм искрена, Шани. Ти си отраснала с мисълта, че един ден ще раждаш бебета, може би дори очакваш с нетърпение този момент. За теб това не е кой знае какво. Аз обаче бях възпитана да не го очаквам. Ето го и втория голям проблем, за който споменах. И така, родих ви двамата с брат ти. Не ме питай как оцелях, но както виждаш, жива съм. И ви обикнах безумно. Нищо обаче не можеше да ме накара да преживея отново този кошмар. Взех решението, без да кажа на баща ви. Медитехът щеше да се погрижи никога повече да нямам деца. Отидох в този на Роувъра, Медикъл. Дори набрах нужната информация, за да разбере какво искам от него. А Марта не обелваше дума. Тогава си помислих колко обичам Чалън и че той вероятно никога нямаше да ми прости. Разплаках се. После се сетих за вас двамата с Далден и колко безценни сте за мен. Тук вече започна истински рев. Седях на пода, съдирах се от плач и така открих, че емоциите могат да причиняват наистина физическа болка.

— Не го направи, нали? — попита тихо Шанел.

Тедра поклати глава.

— Не се наложи. Щом изпаднах в истерия, Марта откри Чалън и го трансферира в Медикъл. Той седна на пода до мен и ме прегръща дотогава, докато сълзите ми пресъхнаха. Накрая заяви, че нямал намерение да прави така, че да забременея отново. Онова, което не знаех, бе, че воините не искат да имат големи семейства и страдат заедно със своите жени по време на раждането. Стандартът е едно-две, рядко три деца, след което воинът започва да пие отново вино от дхая, местното средство за предпазване от забременяване и го прави до края на живота си. Вече бях дарила на Чалън близнаци и това му бе предостатъчно. И така, за да приключим с въпроса, ето какво ще ти кажа. Първият проблем, от който предпочитах да бягам като от дявол, просто трябваше да бъде изтърпян. Колкото до втория, за него се погрижи Чалън. Това, което искам да кажа, Шани, е, че всяка трудност и проблем могат да бъдат решени по един или друг начин. Просто трябва да бъдат открити.

На младата жена й бе необходимо известно време, да се пренесе обратно в настоящето и да се сети, че главната тема на този разговор бе всъщност Фалон.

— Вече се сещам за едно решение. Просто след правенето на секс, отивам в някой медитех и оставам там до края на живота си.

— Не е смешно — сопна се нетърпеливо Тедра. — Проблемът е на Фалон и той ще се справи с него, в противен случай ще трябва да отговаря пред баща ти.

— Той се кълне, че това няма да се случи повече, но, майко, тази вечер видях как се бори да запази самообладание, когато нахлу в стаята ми. Наблюдавах какви усилия полагаше и това ме изплаши наистина. А и какво всъщност знаем за тези източни воини? Какви ли различия още ще трябва да откривам?

Сега бе ред на майка й да се усмихне.

— Може би те наказват жените си по друг начин или изобщо не ги наказват. Може би някоя от прекалено бурните им емоции е любовта.

Шанел я стисна възбудено за ръката.

— Ти знаеш ли за такова нещо?

Тедра трепна.

— Звезди, нямах намерение да ти вдъхвам лъжливи надежди, скъпа. Не, не знам. Но брат ти може би знае. Все пак той прекара последните две седмици заедно с тези ба-хар-анци. Защо не го попиташ?

— Какво да ме пита? — обади се отзад младият мъж.

Тедра погледна през рамо.

— Едва сега ли се връщаш?

— Не, прибрахме се точно за сервирането на храната. Но стоим и умираме от глад, защото ви чакаме.

Сестра му се обърна и погледна през високите сводести отвори, които водеха към трапезарията. Фалон седеше на една от пейките без облегалки и разговаряше с някой от приятелите си, но вероятно усети погледа й, тъй като точно в този момент вдигна очи, откри я и успя да я разтопи с една от неустоимите си усмивки. Шанел простена и побърза да се обърне.

— Коремът ти ще изчака още няколко минути — говореше в това време Тедра. — Разкажи ни нещо повечко за ба-хар-анците. По какво се отличават от нашите воини?

— Малко по-демонстративни са в някои случаи.

— Нарани ли го, Дал? — попита тихичко Шанел.

Той се засмя. Майка им я потупа успокояващо по дланта.

— Ако искаше да му стори нещо, щеше да го предизвика. А как се отнасят с жените си, Далден? И по-специално — как ги наказват?

Той сви безцеремонно рамене, а в кехлибарените му очи проблеснаха весели пламъчета.

— Мисля, че ги напляскват.

Тедра се изсмя.

— Това ли е всичко?

— Какво! — хлъцна дъщеря й, възмутена до дъното на душата си. — Това е… това е…

— Не е онова, от което се страхуваше — побърза да й напомни Тедра.

Младата жена стисна устни. Така беше. Но напляскване? От човек с невероятна сила като Фалон? Не, благодаря.

— Ами любовта? — продължи да разпитва майка й.

Брат й сви отново рамене.

— Тази тема не бе обсъждана нито веднъж по време на престоя ми там. Знам, че този човек иска Шанел. Докато я мислеше за посетителка, смяташе да я купи. Но сега, след като вече е наясно коя е, я иска за своя другарка в живота, и мисля, че ще се грижи за нея така, както би го направил всеки кан-ис-трански воин. Харесвам го. Уважавам го и като шодан. С две думи, надявам се, че татко ще му я даде… особено след като тя вече му се е отдала.

Неодобрителните нотки, които се появиха в гласа му, накараха младата жена да вдигне поглед към лицето му, усещайки, че бузите й пламват.

— Това си е моя работа, Дал. Вярно е, избрах го и допуснах грешка, която обаче не смятам да повтарям. Просто не се получи.

— Знам, че сега се страхуваш от него, Шани — започна с известно колебание той след избухването й. — Фалон ми го каза. Но каквато и да е причината, аз съм сигурен, че той ще успее да се справи с нея.

— А аз пък съм сигурна, че няма да успее. Звезди, признал ти е всичко!

Този път Далден се усмихна.

— Когато спомена за първи път за теб, той не знаеше, че си ми сестра, нито пък аз знаех, че е решил да купува именно теб.

— По дяволите! — избухна Тедра. — Вече за втори път споменаваш за желанието му да я купува. Да не би да мисли, че тук другарките в живота се продават?

— Не, но той не я е искал за другарка в живота, докато я е мислел за посетителка. Все пак семейството му има основателна причина да не обича посетителите. Въпреки това обаче той искаше да вземе Шани със себе си… само че като робиня.

— Като какво? — възкликнаха едновременно двете жени. Младият мъж се намръщи.

— Не знаехте ли, че ба-хар-анците са робовладелци?

— Сега, след като го спомена, си спомних нещо, но то бе толкова отдавна; нищо чудно, че съм го забравила — рече Тедра, като обгърна дъщеря си през кръста и я поведе към трапезарията, шепнейки й в ухото: — Това вече решава нещата окончателно. Ако баща ти те даде на този човек, аз самата ще ти помогна да избягаш точно в противоположната посока. Може дори и да дойда с теб.