Синеокият варварин

Глава 27

— Вижте, защо не седнете и не се отпуснете? Генералът трябва да пристигне всеки момент.

Един от воините вдигна крак, постави го в средата на близкия стол и той се разлетя на парченца.

— Добре, тогава не сядайте — обади се другата жена. — Но не стойте така нащрек. Изнервяте ни.

— Тогава излезте — заяви друг от воините.

— По-добре ние да излезем — намеси се трети. — Само си губим времето.

— Е, хайде де, не бъдете толкова припрени — рече първата жена. — Само генералът може да ви каже онова, което желаете да научите, а ако тръгнете, ще я изпуснете.

Той обаче вече не я слушаше, а направи крачка към нея. Другата жена не се поколеба, вдигна оръжието си и го насочи към него.

— Стойте там, където сте! — За момент изпита опияняващо усещане за власт.

Воинът обаче не спря и жената изпадна в паника. Оръжието гръмна. Дългият щит се премести леко и куршумът рикошира в него и падна на пода. Двете жени се взряха с ужас. Въоръжената стреля отново. И отново куршумът, смачкан и безполезен, се озова на пода.

— С това обаче няма да имаш такъв късмет, момче!

Държеше къса синя палка. Насочи я право към воина. Този път той се спря.

— Какво смяташ, че правиш с това? — изсъска, приятелката й.

— То действа — прошепна триумфиращо първата.

— Само защото вероятно те мислят за побъркана — бе отговорът, който получи.

— Глупости. Мислят, че е оръжие. — А после, вече по-силно, за да могат да я чуят и посетителите, рече: — Съжалявам, момчета, но не можем да ви оставим да се скитате из града и да изплашите до смърт нашите граждани с вида си. Казано ни е да ви задържим тук до пристигането на генерала, затова проявете малко търпение?

— Далден, какво е това, с което ме заплашва?

— Знам, колкото и ти, Джадел. Сестра ми е специалистка по другите светове и техните чудесии. — Далден насочи свръзката си с компютъра към жената с палката. — Брок?

— Не е оръжие — отговори компютърът, без да е чул целия въпрос. — Но според онова, което си прошепнаха двете жени и което аз чух съвсем ясно, те са доволни, че вие го мислите за оръжие. Незнайно защо то ги изпълва със смелост.

Жените се огледаха, но така и не забелязаха невидимия шпионин. За свое облекчение обаче откриха, че най-после генералът идва, съпроводен от още четири жени.

— Генерал Ванд, господа — обяви Донила, щом влезе в стаята. — Ако все още никой не го е направил, позволете ми да ви приветствам с добре дошли на Съндър.

Най-едрият измежду посетителите пристъпи напред. Беше с шейсетина сантиметра по-висок и с двойно по-широки гърди и рамене от нея, а ръцете му бяха колкото нейните крака. Тя опита да преглътне, но гърлото й бе внезапно пресъхнало. Макар че бе предупредена, пак не бе достатъчно подготвена за вида на тези Шака’ански великани.

— Аз съм Далден Ли-Сан-Тер — заяви надвесилият се над нея. — Кажете ни къде е сестра ми и ще си тръгнем мирно и тихо. В противен случай, ако се наложи, ще разпердушиним града ви, но пак ще я открием.

В този момент Донила не се чувстваше особено смела, но фактът, че разполагаше c информацията, която им бе нужна, й даваше известно предимство… Достатъчно, надяваше се, за онова, което се готвеше да предприеме.

Събра кураж и заяви авторитетно:

— Благодаря, че се изразихте така ясно, господин Ли-Сан-Тер. Нашите обичаи обаче изискват първо да се справим с протокола. Сигурна съм, че вие също си имате обичаи и настоявате посетителите на вашата планета да ги уважават.

— Така е, но все пак…

— Добре, добре, не става дума за нещо трудно или изискващо много време. По традиция всички посетители се запознават с моите съветници. Просто им се представете, ръкувайте се с тях… уверете ги, че сте тук по семеен проблем. Нали виждате колко е просто. Дами? — Огледа се и откри, че четирите жени, които бе довела със себе си и които бяха скрили Променящи палки в ръкавите си, пристъпваха нервно от крак на крак, без да се осмелят да влязат. — О, елате — нареди тя, изгубила търпение. — Няма да ви ухапят. — А след това се обърна към Далден: — Кой от вашите приятели е нетърпеливият младоженец?

Проследи погледа му до Фалон, който стоеше безмълвно и се мръщеше. Най-страшният! Беше с десетина сантиметра по-нисък от брата на Шанел, но какво представляваха няколко сантиметра повече или по-малко, когато насреща ти стояха великани? За щастие, другите жени вече бяха влезли и протягаха ръце на воините. Донила изхлузи още по-надолу в ръкава своята Променяща палка, както бяха инструктирани да направят и останалите, и се приближи към Фалон.

Когато стъпи на твърда земя, той самият бе изпитал облекчение, но то трая само докато откри, че сега пък ще трябва да са разправя с хора, които изобщо не са му по мярка. Трудно бе да не ги приема като деца, толкова дребни бяха. Дори гласовете им бяха лишени от присъщата за възрастните дълбочина. В никакъв случай не можеше да се бие с тях. Щеше да се почувства като глупак даже ако опиташе да ги заплаши. И, още по-зле, тук властта беше в ръцете на жените.

Дребната, която наричаха „генерал“, беше дръзка, не можеше да й отрече. Когато не прие протегнатата й за поздрав ръка, както бяха направили другарите му, тя се бе приближила още, бе сграбчила дланта му и бе измънкала нещо. Не й обърна внимание. Наблюдаваше останалите жени и чудатостта на жестовете и думите им.

— Фалон, ъъъ… не ми се ще да питам, но какво все пак правим тук? — обади се на Шака’ански Джадел.

Ван’иър се обърна към брат си и го погледна невярващо. Жената, която стоеше пред него, все още го държеше за ръката и му се усмихваше. Фалон се намръщи.

— Какво ти каза тя, Джадел?

— Нищо.

— Изрече някакви думи. Всичките го сториха. Чух ги.

— Значи имаш по-остър слух от мен, тъй като аз самият не чух нищо.

— А сега пък ме питаш защо сме тук. Нещо не е наред, братко.

— Съгласен съм. Чувствам, че би трябвало да знам отговора, но не го знам. Далден?

Той се изчерви леко. Съндърката насреща му все още стискаше дланта му.

— Надявах се, че няма да се наложи да го призная, но и моята памет ми изневери, Джадел. Звезди, всичко това няма никакъв смисъл. Фалон, ако знаеш…

— Искаш да повярвам, че си забравил собствената си сестра? А ти, Джадел, че съм тук, за да търся своята другарка в живота?

— Дрода, казаха ми да забравя именно това! — избухна Джадел. Гласът кънтеше в главата му. Дръпна рязко ръка от жената насреща и я изгледа. Тя отстъпи. — Какво ми направи?

Устните й се раздвижиха, но бе прекалено уплашена, за да успее да издаде звук. Другите жени също отстъпваха към вратата с не по-малко стреснат вид. Единствено генералът стоеше до Фалон, по-скоро объркана, отколкото уплашена, дори когато той впи в нея присвитите си от гняв очи.

— Не ти подейства, нали? На тях им подейства, а на теб — не. Как е възможно това?

— Той не разбира нито дума от онова, което казвате, генерал Ванд — обясни Далден, заставайки от другата й страна. — Моят приятел не вярва на нищо чуждо за Шака’ан. Достатъчно му беше да пътува с прокълнат от Дрода космически кораб и да бъде трансфериран, нещо, което мрази повече от всичко останало. Затова отказа категорично да слуша уроците по вашия език, които ни подготви Брок. Това отговори ли на въпроса ви?

— За жалост, да.

— А сега ще обясните ли какво е подействало на нас, което не е подействало на него?

— Съжалявам. Само жените имат право на тази тайна…

— Брок? — прекъсна я нетърпеливо Далден.

— Някакво изобретение за хипнотизиране, което всяка от жените бе скрила и което ви караше да приемете като реалност думите им. На всички ви казаха едно и също — да забравите защо сте тук. На теб, Фалон, обаче ти казаха друго — че не искаш другарка в живота.

Ван’иър изръмжа и повдигна своята събеседница за униформената куртка. Фактът, че го направи само с една ръка и без да се затрудни, даде на поклащащата се на шейсетина сантиметра над пода жена да разбере, че този път има повод за сериозни притеснения.

— Превеждай ми, Далден, и я уведоми, че е все още жива само защото не е мъж.

— Брок ни обясни какво сте се опитали да направите с нас, генерал Ванд. Фалон, разбира се, е в правото си да ви убие, задето сте се опитали да му попречите да изпълни дълга си, но ви спасява вашият пол. Добре би било да знаете обаче, че е достатъчно ядосан, за да пренебрегне този факт, ако опитате отново да му попречите да намери избраната от него жена. Къде е тя?

— Не… не мога да ви кажа това — отвърна уплашено Донила. — Съгласихме се да й дадем убежище, тъй като тя не желае да бъде намерена от него.

— Тя няма избор — заяви Далден. — Баща ни я предостави на неговата закрила. Сега Фалон има всички права над нея.

— Но кой ще я защитава от него?

— Тя няма нужда да бъде защитавана от своя другар в живота. Той никога не би й причинил зло.

— Губиш си времето, Далден — намеси се Брок. — Тя се ръководи от кодекс на честта, който няма да й позволи да предаде Шанел, а и това вече не е необходимо. Сканирах околния участък и открих жена с гласа на Шанел, която обаче говори на съндърски… и по начин, навеждащ на мисълта, че изпитва ужасен страх от някаква грозяща я опасност.

— Грозяща я опасност? Или просто е разбрала за нашето пристигане? — попита Далден.

— Грозяща я опасност. До нея ме отведе именно молбата й да бъде пусната от някакъв „противен дребен нахалник“. Понякога се изумявам от приликата й с майка ти.

— Доколко голяма е тази опасност, Брок?

— Достатъчно, за да достигнат емоциите й нивото на паниката. Теб ли да трансферирам? Или Фалон?

— Мен — отвърна, без да се поколебае и за секунда Ван’иър. В следващия момент Донила тупна на пода, тъй като той бе изчезнал.

Миг по-късно Марта нападна Брок:

— Много време ти отне това, умнико! Аз щях да го свърша още преди десет минути.

— Ти ги последва долу, когато ги трансферирах до Съндър, нали?

— Разбира се.

— И откри Шанел по същия начин, по който я намерих и аз?

— Естествено… само че по-бързо — измърка Марта.

— Защо тогава не я трансферира? — осведоми се Брок.

— Поради същата причина, поради която не го направи и ти самият. Нямаме шанс да се приберем вкъщи, докато тези двамата не се спогодят. Освен това бях задължена на онзи мъжага.

— Шанел няма да остане очарована от начина, по който плащаш дълговете си.

— Не, днес няма да остане очарована, но бас държа, че в скоро време ще бъде на съвсем друго мнение.