Синеокият варварин

Глава 29

Не й беше нужно много време, за да разбере, че Фалон нямаше намерение да иска помощ от Брок да ги измъкне оттук. Доказа го внимателният му оглед на заключената врата.

— Трансферирането е много по-бързо — отбеляза най-накрая Шанел.

— Трансферирането ще почака дотогава, докато бъде абсолютно необходимо — отвърна той, без да се обръща.

А това показваше по-ясно от всичко друго, че огромният смел воин определено не си падаше особено по трансферирането. Умозаключението й щеше да я разсмее, ако не беше толкова ядосана.

— Намираме се в безизходица зад някаква заключена врата. Нали не смяташ, че е необходимо да стоим още тук?

В отговор той само я погледна за миг, след което отстъпи крачка назад и събори с ритник вратата.

— Е, явно не смяташ — измънка под носа си младата жена, след което продължи, вече по-силно: — Толкова за специално изработените врати, които дори двуметровите варвари не можели да счупят.

Единственото удовлетворение, което изпита Шанел, бе да завари Лейнар неподготвена. Съндърката седеше самодоволно на дивана и довършваше вечерята си. Трясъкът на падащата врата я накара да скочи на крака. Също като сестра си, тя не бе готова за гледката, която представляваше един Шака’ански воин, макар да бе предупредена за размерите му. Само изцъкли очи и впери изумен поглед във Фалон. Така даде възможност на Шанел да се приближи незабелязано.

Ван’иър също пристъпи към нея и попита:

— Ти ли си отговорна да намеря жена си в това състояние?

Внезапно Лейнар се отърси от страха. Дори се усмихна.

— Хареса ли ти? Тя каза, че си щял да я накажеш, задето избягала от теб. Реших да те улесня, тъй като предполагах, че ще се появиш всеки момент. Аз самата щях да те пусна да влезеш. Не беше нужно да ми разбиваш вратата.

— Ние не завързваме нашите жени, за да ги накажем. Ти ужаси жената, която се намира под моята закрила и сега щеше да съжаляваш много за това, ако беше мъж.

Страхът на Лейнар се разсея, когато разбра, че той нямаше да й направи нищо.

— Както виждам ти си изключително снизходителен. Тази жена заслужава нещо много по-лошо, от онова, което очевидно си подготвил за нея. Трябваше аз да се погрижа. Арогантността й може да бъде избита само с камшик.

При тези думи Шанел я потупа по рамото. Лейнар се обърна с досада и пребледня; вероятно бе забравила, че нейната гостенка не бе съндърка и бе доста по-едра от обитателките на тази планета.

— Би ли обяснила какво заслужавам? — осведоми се Шанел със заплашително благ тон. — Не? Какво ще кажеш за арогантността ми… която, впрочем, не може да е по-голяма от твоята собствена.

Лейнар мълчеше. Затова пък имаше вид на болна, което изпълни нейната гостенка със задоволство. То обаче не бе достатъчно да компенсира преживяното.

— Знаеш ли, Лейнар, струва ми се, че притесненията ти са насочени не към когото трябва. Този Шака’ански воин може и да не те накара да съжаляваш за онова, което стори, но аз нямам подобни скрупули.

Най-сетне Лейнар възвърна дар слово.

— Ти… не би посмяла да го направиш.

— Искаш ли да се обзаложим? — Шанел отметна ръка и юмрукът й полетя напред.

Дребната жена се строполи назад върху дивана. Шанел се надяваше да й е счупила челюстта, но беше убедена, че само това не е достатъчно. Наведе се и претърси джобовете й. И, разбира се, откри Променящата палка.

— Благодаря ти — обади се зад нея Фалон.

Младата жена се изправи.

— За какво?

— Че направи това, което аз не можех.

— Не съм го направила заради теб, скъпи. Направих го заради самата себе си. Освен това все още не съм свършила.

Влезе в съседната стая и се приближи до двамата съндърци. Те все още не бяха дошли на себе си. Отдавна обаче беше известно, че не е задължително да си буден, за да чуеш нещо и то да бъде имплантирано в подсъзнанието ти.

Когато Шанел свърши и се изправи, откри Фалон на вратата.

— Какво направи, жено?

— Взех нужните мерки следващия път, когато Лейнар влезе в тази стая, към нея да се отнесат така, както се отнесоха към мен днес и както вероятно се отнасят ежедневно към нейните роби. Това преживяване може да й отвори очите, но не бих се учудила, ако тесногръдието й попречи да види поуката.

После отиде да върне палката в джоба на Лейнар, тъй като иначе тя можеше да заподозре, че е използвана върху нейните пазачи. Когато се обърна, откри отново Фалон зад себе си и този път той определено не изглеждаше доволен.

— Ти знаеш как действа това нещо?

— Да, обясниха ми.

— Знаеше ли, че жената, наречена „генерал“ щеше да опита да го използва срещу мен?

— Да, знаех. Но, както изглежда, ти не си й дал възможност да го направи.

— Тя го използва, но за да подейства, човек трябва да знае техния език. Как така тази тук, която прилича на нея, ми говореше на Шака’ански?

— Помолиха да им дам копие от ускорения курс по нашия език, затова казах на Марта да им го изпрати. Мислех, че го иска генералът, но очевидно е била сестра. Вероятно е решила да го изпита върху себе си. Получих добър урок да не действам друг път само по голи предположения. Ако вместо нея го бе поискал генералът, тази палка щеше да ти подейства.

— Чак сега разбирам какво си била намислила — изръмжа Ван’иър. — Щеше да направиш така, че да те забравя.

Шанел трепна и реши, че би било по-разумно да го убеди в противното.

— Идеята не беше моя, Фалон. Донила реши, че само така би могла да ми помогне. И това щеше да бъде временно средство. Щом се върнеше на кораба, Брок щеше да ти припомни за мен и причината за идването ти тук. А доколкото те познавам, този факт щеше да те накара да се върнеш, независимо дали си ме спомняш. За да подейства за вечни времена, трябваше да го използвам аз и да изрека толкова много внушения, че никой да не бъде в състояние да ги отмени. Можех и да ви посрещна при пристигането и така да те объркам, че да ти бъдат необходими години, докато разбереш какво съм направила. Можех да използвам палката и преди малко, когато минах покрай теб с нея. Така и нямаше да разбереш, че съм ти казала да излезеш оттук без мен и щеше да го направиш. Както виждаш, действа по съвсем прост начин. Аз обаче не го използвах.

— И защо?

— Можеш да не се мръщиш така, воине. Не обичам да променям личността на хората без тяхно знание. Не съм направила това и с онези двамата. Не ги промених, само им казах да забравят, че Лейнар им е господарка. Очевидно тя вече ги е накарала с помощта на Променящата палка да мислят, че всяка жена, която влезе при тях, трябва да бъде наказана. Те обаче не се занимават с наказанието, а само с подготовката. В резултат Лейнар ще се размине само с неудобното чакане, докато не дойде някой да я измъкне, а най-вероятно няма да й се случи дори и това, тъй като от нея се иска само да извади палката и да я използва отново върху тях… стига да успее да разбере какво съм им внушила. По дяволите, как не се сетих за това!

Фалон се усмихна.

— Не мога да реша дали желанието ти да отмъщаваш за себе си ми харесва.

— Много лошо… Знаеш ли, Фалон, ако си съгласен, бих могла да те освободя от нещата, които не ми допадат в теб. Разбира се, ще трябва да взема една от тези палки в Шака’ан, тъй като все някой ще ти припомня всичко онова, което съм те накарала да забравиш, така че ще се налага да повтарям процедурата отново и отново. Така би могло да се получи нещо, стига да се съгласиш. Би ли искал да бъдеш напълно приемлив за мен, воине, за да нямам нищо против да дойда с теб в твоя дом?

Той се бе намръщил отново, но този път видът му беше наистина заплашителен.

— Ще ме приемеш такъв, какъвто съм, жено.

Шанел въздъхна и му обърна гръб.

— Предполагах, че така ще кажеш.

Той я сграбчи за раменете и я разтърси силно, преди да повтори натъртено:

— Ще ме приемеш!

Тя вирна брадичка.

— Не разчитай на това.

Лицето му потъмня. Младата жена осъзна, че най-сетне го бе разгневила. Затвори очи в очакване на най-лошото. Отказваше обаче да отстъпи или дори да опита да го успокои. Предпочиташе още сега да научи какво ставаше, когато един ба-хар-анец изгуби търпение.

В напрегнатото мълчание обаче се чу отварянето на врата, последвано от въпрос:

— Да не прекъсваме нещо?

— Не! — почти извика от облекчение Шанел.

Отвори очи, за да потърси брат си, но вместо него видя изражението на Фалон. Много доволно. Лицето й пламна. Осъзна, че той всъщност не бе изгубил търпение, а само бе поискал да я сплаши. И макар да не бе отстъпила и да не бе променила тактиката, за да се спаси от нашляпване, все пак му бе показала, че се страхува от него.

Забрави, че току-що бяха влезли брат й и вероятно останалите участници в експедицията. Цялото й съзнание се бе съсредоточило върху наранената й гордост. Дори не помисли какво прави. Удари го с ботуша си зад коляното, за да изгуби равновесие и в следващия миг го блъсна с юмруци в гърдите. Получи се прекрасно или по-скоро — щеше да се получи, ако Фалон не бе я хванал за ръцете. В крайна сметка той се строполи с ръмжене по гръб, а Шанел го последва с писък. Въпреки всичко все още не беше разгневен, ако можеше да се вярва на смеха, който забълбука в гърлото му.

Младата жена се изправи мъчително на крака, само и само да може да го изгледа отвисоко.

— Следващия път, когато се ядосаш, глупав негоднико, по-добре се вбеси! Няма да допусна да ме подлагаш на подобни изпитчета. Искаше да разбереш как реагирам? Е, видя го!

— Наистина — съгласи се Ван’иър; вече нямаше съмнение, че се смее. — Нямам нищо против нрава ти, керима, стига ти да не забравяш, че си против моя характер.

— Върви по…

— Шани!

Лицето й пламна отново, този път от срам. Човек не можеше да постъпва с един воин така, както бе постъпила току-що тя самата… поне не пред други воини. Предупредителният тон в гласа на Далден й напомни този факт. Сви се и се обърна по посока на гласа, като се надяваше, че ще види само брат си. Но нямаше такъв късмет. Единствено Далден обаче изглеждаше възмутен. Роднините на Фалон бяха не по-малко развеселени от него самия. Донила, която стоеше до тях, гледаше невярващо.

Младата жена реши, че би било най-добре да даде обяснение поне на брат си.

— Бях предизвикана…

— Това не е извинение…

— Остави я — намеси се на свой ред Ван’иър и я придърпа собственически към себе си. — Сега вече тя е моя и с дисциплинирането й ще се занимавам аз; в този случай обаче такова нещо не се налага. Ще се науча да не се хващам така лесно на номерата й, а тя пък ще научи кое е приемливо и кое — не. Така ще се учим един друг.

— Но тя знае много добре, че не трябва да се държи така неучтиво — възкликна Далден.

— Не й напомняй за вашите кан-ис-трански обичаи, приятелю. На ба-хар-анките се дава по-голяма свобода на изразяване, а Шанел вече е ба-хар-анка.

На нея й се прииска да отвърне, че все още не е. Не бе толкова глупава обаче да му го припомня. А и любопитството й бе възбудено от тази негова забележка.

Обърна се към Фалон.

— За каква свобода става дума?

— Струва ми се, че си изчерпа лимита за този изгрев — отвърна с усмивка той. — А сега отиди да посрещнеш брат си, както подобава и му се извини, задето го посрами с поведението си.

Долната й челюст увисна.

— Току-що каза, че ми е позволено…

— Той обаче чувства нещата другояче, както добре знаеш.

Наистина го знаеше, но беше унизително Фалон да й напомня това и още по-унизително да я потупва поощрително по задника, за да я побутне към Далден. Затова се обърна към него и го изгледа унищожително. В отговор проклетият негодник само се изсмя.