Синеокият варварин

Глава 33

— Как е, кукличке?

— Марта! — възкликна Шанел на излизане от соларната баня към кабината на Фалон и веднага попита обвинително: — Къде беше? Прибираме се у дома след няколко часа.

— Къде смяташ, че съм била? — изсумтя не много почтително от интеркома гласът на компютъра. — Двамата с Корт толкова се старахме и направихме невероятни неща, за да можем да ви догоним. Добре знаеш, че проклетият кораб, с който се возиш, е по-бърз от Роувъра.

— Не беше нужно да ни догонвате. Да не искаш да кажеш, че не си забелязала кога тръгнахме?

— Разбира се, че забелязах. Но откъде можех да знам дали не се намираш все още на Съндър? Последната ми информация бе, че онези жени там възнамеряват да променят нашите воини, за да те забравят и да си тръгнат без теб. Трябваше да разбера какво е истинското положение, нали? И ми бе необходимо известно време, докато открия твоята приятелка, генерала.

На Шанел изобщо не й дойде наум, че на Марта нямаше да й бъде трудно да открие единствената жена на кораба, при положение че и останалите пътници се брояха на пръсти. Тази сутрин обаче в главата й се въртяха съвсем други мисли, затова само попита:

— Брок знае ли за посещението ти?

— Не съм толкова подла. Обаче сключихме сделка. Той няма да подслушва нашите разговори, а аз няма да го изолирам от главната си квартира в продължение най-малко на шест месеца.

Младата жена повдигна вежди.

— Кога го измисли?

— Тъй като през последната седмица ти не беше край мен, за да ме забавляваш, започнах да скучая. А и нали знаеш, че винаги съм търсила начин да ядосам металния си приятел? Така че тази възможност бе добре дошла.

Шанел се усмихна.

— Бас държа, че много му е харесало.

— Колкото ще се хареса на един воин да види жена в браки. Като стана дума за това, как се справи без дрехи? Или ба-хар-анецът те държа гола цяла седмица?

— Много забавно, Марта. Имах късмет, че бях с подходящи за соларната баня дрехи, които се почистваха при всяко къпане. Но определено бих се радвала да ги сменя, ако си достатъчно близко, за да ми изпратиш нещо.

— Защо не дойдеш да си избереш сама?

— Не, благодаря. Това може да бъде изтълкувано като нов опит за бягство, а вече ме предупредиха какво ще стане в такъв случай. Предпочитам да ходя гола.

Марта добави доза симпатия към тона си.

— Толкова лошо ли беше?

— Нищо не е станало.

— Все още?

— Изобщо. Фалон започна, но аз вдигнах такава врява, че той не можа да довърши.

— Проклета да съм — възкликна Марта, този път с истинска изненада. — Твоят човек е направил нещо, което изобщо не фигурираше в моя списък с възможности. Защо тогава си толкова сърдита?

— Това не е най-наболелият проблем. В действителност се разбирам с Фалон много по-добре, отколкото съм се надявала.

— Не думай — измърка Марта.

Шанел просто нямаше как да не се усмихне.

— Давай смело напред, Марта, кажи си всичко. Знам, че умираш от желание да го сториш, и този път нямам нищо против да чуя обяснения от рода на „нали ти казах“.

— Нали е много добър, а?

Младата жена се изчерви.

— Нямах предвид това… но след като засегна тази тема, да, наистина е много добър.

— Значи успя да се овладее.

— Засега.

— Впечатлена съм. Не мислех, че ще се справи толкова скоро.

— Знаеш ли, Марта, открих, че различията между нашите и ба-хар-анските воини са дори по-големи, отколкото си мислехме в началото. Представяш ли си, мога да се отнасям колкото си искам непочтително към Фалон и той няма дори да повдигне вежда. Такова удоволствие е да си кажеш всичко, без да се притесняваш. Той не се крие зад някакво си ужасно, вбесяващо воинско спокойствие, тъй като просто не го притежава. Досега не се е налагало да гадая какво чувства. Всичко е изписано ясно на лицето му — дали е ядосан, дали е щастлив…

— Готов ли е за секс?

— Да. И вече е безкрайно внимателен със силата си, понякога дори ми се приплаква, като го гледам колко е нежен. Освен това е истински ревнив, дори за дреболии. Даже брат му трябва да мери думите си, когато говори с мен, иначе Фалон започва да гледа и него на кръв. А какво чувство за собственост… Звезди, достатъчно е да не ме вижда няколко минути, за да дойде да ме търси.

— Би трябвало да се успокои, щом започне да се чувства по-сигурен в теб.

— Пропускаш нещо много съществено — усмихна се Шанел. — Аз нямам нищо против това. Толкова е различен от кан-ис-транските воини. Човек би помислил, че няма нищо общо с тях. Точно както съм си мечтала. И в същото време може да се държи като типичен воин… Успяваш ли да разбереш какво говоря?

— Разбира се. Но нека това не ти замайва главата, кукличке. Все пак си имаш работа със закоравял воин. Чакат те големи разочарования, ако го забравиш.

— Достатъчно съм се напатила от воини, за да го забравя, а самият Фалон няма да ми позволи да го направя. Но да твърдя, че не доказа някои неща през тази седмица, значи да излъжа. Ти беше сигурна, че това ще се случи. Той също смята, че ще успее. Знае как да ме направи щастлива, толкова щастлива, че цяла седмица вече полагам усилия да не се смея непрекъснато като някоя глупачка.

— Отврат — изсумтя компютърът. — Какво ви има на вас, хората, та да се лишавате и от малкото разсъдък, който притежавате, щом се влюбите? Положението е неприятно още когато си изгубите ума, но като се влюбите, вече ставате смешни с увереността си, че вашите воини са непогрешими.

— По-добре изключи програмата си за несъгласие с всичко, Марта. Знам, че си на път да изгориш някой проводник в усилията си да не се отдадеш на злорадство. — При тези думи Марта се изсмя гръмко, а младата жена продължи: — Казах само, че знае как да ме направи щастлива. И изобщо не съм твърдяла, че съм влюбена.

— Напротив. Ами глупавите усмивчици, за които спомена? Ами фактът, че си толкова щастлива? Знаех, че ще стане точно така, щом веднъж се откажеш да бягаш от него. Та как реагира той, когато му каза?

— Не съм му казвала.

— Не си му казала? Или просто досега сама не си си дала сметка за това?

— Не се прави на толкова умна, Марта. Чувствата ми не са се променили. Нямам намерение да давам каквато и да е информация на Фалон, преди той да ми е направил подобно признание.

— Можеш да чакаш цял живот…

— Вече не съм толкова сигурна.

— Май си наясно, че всички тези емоции се нуждаят от повече от един отдушник?

— Нещо такова.

Марта се засмя.

— А къде е нашият приятел? Както разбрах, той не те изпускал за дълго от погледа си.

— Днешният ден е изключение. На Фалон му писна да ми гледа киселата физиономия и излезе гневен.

— Аха, стигаме до негодуванието, което усетих още в началото?

— По-скоро безсилие. Бяха ми припомнени и неща, за които бях забравила през изминалата седмица. Тази негова непоносима властност! Очевидно съм се заблуждавала, че всичко помежду ни ще върви по мед и масло и то само защото той успя да поуспокои някои от страховете ми. Една блажена седмица, след което — разбити надежди. Никога няма да мога да живея в мир и разбирателство с този човек. Трябваше да съм наясно още в началото.

— Мога ли да попитам какво доведе до всичко това?

— Можеш, тъй като няма да повярваш какво ми сервира тази сутрин нашият воин. Очаквах с нетърпение да се прибера у дома и да се видя с майка си, за да я успокоя да не се тревожи повече за мен, когато Фалон ме информира най-невъзмутимо, че изобщо няма да спираме в Шака-Ра. Вече бил помолил Брок да приближим планетата от изток, за да можем да се трансферираме право на Ка’ал. А Брок очевидно е получил нареждане от баща ми да подпомага всячески Фалон, така че не е могъл да откаже.

— Разбира се, че не би могъл да откаже — възкликна отвратена Марта. — Тази дървена глава вече се смята за воин, а един воин никога не би пренебрегнал заповедите на своя шодан.

— Е, моят воин се показа съвсем твърдоглав. Толкова спорих с него, но не успях да го накарам да си промени намеренията. Той предпочита да бъде трансфериран, нещо, което мрази, вместо да се приземи на Космическото пристанище и да вземе аеробус, който ще го отведе у дома за двайсет минути.

— Обясни ли защо?

— Разбира се. Не искал да се виждам с майка ми. Смята, че тя е по-виновна от мен самата за неприятностите, които съм му създала. Мисля, че помежду им е станало нещо, за което не ми казва, тъй като му е неприятно дори името й.

— Това е интересно. Почакай да попитам Брок дали знае нещо. — Интеркомът потъна в мълчание за няколко минути, след което Марта извести завръщането си със смях. — Моята Тедра все още успява да ме изненадва. Тя предизвикала твоя воин, опитвайки да го задържи да не те преследва.

— Фалон се е бил с майка ми? — възкликна Шанел, едновременно ужасено и невярващо.

Компютърът продължи да се смее.

— Успокой се, момичето ми. Опитала, но той отказал. Дори го ритнала и го съборила в бащината ти вана, но той продължил да отказва. Тогава баща ти пристъпил напред и приел предизвикателството.

Младата жена затвори очи и изпъшка.

— Значи тя е била наказана за загуба на предизвикателство. И за всичко това виновната съм аз.

— Ти ли? — изсумтя Марта. — Не се заблуждавай. Майка ти никога не прави нещо, без да е наясно с последствията. Знаела е много добре, че Фалон няма да се бие с нея. Знаела е също така, че Чалън няма да допусне никога подобно нещо. Целта й е била да покаже на твоя младеж колко е важно да ти даде време да победиш страховете си. И смятам, че това е свършило работа.

— Но ако Фалон не беше толкова твърдоглав, нямаше да й се налага изобщо да…

— Послушай съвета ми, Щани, и дори не помисляй да го подлагаш на подобно изпитание. Това очевидно е болезнена тема за него. Затова и сега пътуваме директно за Ка’ал, вместо първо да минем през къщи. Приеми го за наказанието, което не си получила. Аз ще направя нужното да успокоя Тедра.

— Какво става тук, Шанел? — попита Ван’иър, като отвори вратата и чу гласа на Марта.

Младата жена се взря безмълвно в него. При вида на изражението му кой знае защо се почувства виновна, макар да не бе извършила нищо нередно. Марта обаче не му мълча.

— Успокой се, мъжаго. Ясно ми е, че тя е вече твоя. Просто се отбих да я видя.

— После си тръгвай, както си дошъл, компютре.

— Защо си толкова напрегнат, воине? — изсумтя Марта. — Нали спечели? Докато за нейната защита отговарях аз, полагах всички усилия. Сега е твой ред. Вдигам ръце от нея. Какво по-справедливо?

— Аз обаче мога да забраня на жена си всякакво вземане-даване с разните изобретения на посетителите. Това ще бъде наказанието й, ако не си тръгнеш.

— Ама че непочтен, гаден, тираничен…

— Марта!

— Добре, тръгвам си. — Марта изсумтя и внезапно всички принадлежности на младата жена се появиха в краката й. — Ще трябва да си прегледаш вещите, за да намериш онези, които са създадени от посетители… Звезди, не ми се вярва, че го каза — продължи да се оплаква тя, а след това заяви: — Късмет, кукличке. Както виждам, все още имаш нужда от него.

Младата жена се взираше безмълвно в своя другар в живота, сякаш не можеше да го познае. Той наблюдаваше съсредоточено интеркома на стената и чакаше. Измина минута, без оттам да се чуе звук и Фалон придоби толкова самодоволен вид, че емоциите на Шанел направиха гигантски скок в посока към гнева.

— Наказваш ме за нещо, което не зависи от мен, така ли? Какво ще кажеш за това? — Наведе се, измъкна кутията си с бижута и я запрати към главата му. — Или може би това?

Дори не изчака да види дали е улучила и вече се навеждаше за някой друг снаряд. Така и не успя да го вземе. Фалон я повдигна, обърна я във въздуха и двамата се приземиха на пода — той отдолу, тя отгоре. Мъжът започна да се смее. Шанел опита да се измъкне, но ръката му продължаваше да я стиска здраво около талията. Опита да стане, но дланта, която подпря на рамото му, се плъзна, толкова силно се тресеше тялото му.

Ядосана, заби лакти в гърдите му и попита:

— Какво точно ти се струва толкова забавно, воине? Ако мислиш…

— Чакай! — Смехът не му позволи да каже нищо повече.

Шанел зачака, скръцвайки със зъби. Най-сетне Ван’иър започна само да й се усмихва.

— Нямаше причина за този великолепен пристъп на гняв, керима.

Младата жена присви очи.

— Така ли смяташ?

— Никога не бих те наказал за нещо, което не си извършила. Би трябвало да си го разбрала. Думите ми бяха насочени единствено срещу Марта.

Мина известно време, докато осъзна какво означава казаното. Очите й се разшириха.

— Изрекъл си неистина?

— Дребна, за да победя нещо, с което иначе не бих могъл да се боря.

— Марта имаше право. Беше непочтено от твоя страна.

— Иначе тя нямаше да си тръгне…

— Разбира се, че щеше да си тръгне. Беше дошла само за да се увери, че съм добре. — Въздъхна. — Марта не ти е враг, Фалон. В противен случай щеше да си имаш сериозни проблеми. Всъщност тя дори те харесва… поне преди те харесваше. Сега вероятно ти е достатъчно вбесена, за да разкаже на майка ми как… По дяволите, Фалон, искам да видя майка си!

— Не! — Остави я рязко, изправи се, вдигна я до себе си и обхвана нежно лицето й с дланите си. — Посветил съм всичкото си търпение на теб, Шанел. Не е останала и капчица за майка ти. Не искай от мен да се доближавам до тази жена, тъй като мога да кажа нещо, за което и двамата ще съжаляваме.

— Фалон, запознал си се с нея, когато е била разтревожена за мен. Сега положението е друго и тя също ще бъде различна.

— Не ме интересува! — отговори непреклонно той. — След време ще ти позволя да я посетиш. В момента обаче имаш други задължения, нов живот, към който да се приспособяваш. Ако имаш нужда от помощ, ще идваш при мен, не при майка си. Нали така трябва да бъде?

— Не — настоя вироглаво Шанел.

Ван’иър вдигна тъмните си вежди.

— Продължаваш да се цупиш?

— Ще правя всичко необходимо, воине, за да те накарам да се вразумиш.

— Действам разумно. Можех да кажа „никога“, но в случая се съобразявам с твоите чувства.

— Да, да… Искаш да ме лишиш от контакта с майка ми и с моите приятели. Или не ти е идвало наум, че и Марта, и Корт са творения на посетители?

— Това е първото, което ми дойде наум.

— Проклет…

— Достатъчно, жено! Ще стане както казах и ти ще го приемеш.

„Не разчитай на това, скъпи“.