Синеокият варварин

Глава 42

Шанел не знаеше какво да каже най-напред: „Здравей, татко“, или „Ще ти обясня всичко, Фалон.“ Нейният другар в живота стоеше на прага и наблюдаваше смръщено неканените гости в спалнята си. Чалън се мръщеше на майка й. Изражението на Тедра пък говореше красноречиво, че не смята да отстъпва. Младата жена се отказа да прави каквото и да било и потъна в мълчание. Нямаше желание сама да подпалва онова, което и без друго щеше да прерасне в истински пожар.

Марта обаче не беше толкова предпазлива.

— Какво, по дяволите! Колкото повече, толкова по-весело. Трябваше да се сетя сама.

Гласът на компютъра привлече погледа на Чалън към фазовата свръзка.

— Не само не се съобразяваш с желанието ми да не идваш тук, ами си и въоръжена?

Тедра вирна брадичка.

— Носенето на оръжие е разрешено тук.

— Ти не си се сдобила с него тук, жено, а в Кан-ис-Тран, където не е разрешено.

— Ако ще се заяждаш за дреболии, не трябва да пренебрегваш факта, че не си ме хванал да го нося в Кан-ис-Тран.

— Но ще го носиш, когато те отведа у дома.

Тя присви очи.

— В такъв случай просто ще го оставя тук.

— Не, няма да го оставиш — намеси се Фалон и привлече всички погледи към себе си. — Не ме интересува дали това, за което говорите, е оръжие. Тук обаче не може да остава свръзка с Марта. Аз забраних на този компютър да говори…

— Нека изясним едно нещо, воине — прекъсна го с нетърпеливия си тон Марта. — Ти не си забранил на мен, а на Шани. Това бе единственото, което можеше да сториш, тъй като аз не се поддавам на заповеди. Мисля, че вече си го разбрал. И колко време още ще ни се сърдиш на двете с моята Тедра само задето защитавахме твоята другарка в живота, преди ти да бе получил правото да го правиш? Ти би ли допуснал някой почти непознат воин да се промъкне в стаята й посред нощ?

Лицето на Фалон пламна особено когато Чалън насочи към него не особено доволния си поглед. В този момент Шанел не изпита никаква жалост.

— Сега вече видя какво става, когато разсърдиш Марта, воине!

Тя най-неочаквано си го връща.

— Вече говориш ли ми, Шанел?

Младата жена сви рамене.

— Можеш да благодариш на майка ми. Тя ме разубеди да не ти се сърдя много. Така че сега съм ти само полуядосана.

— Защо си била ядосана, Шанел? — поиска да разбере баща й.

Тя съжали, че не си бе държала устата затворена. Но не й се наложи да отговаря.

Направи го Ван’иър и то без ни най-малко смущение.

— Този изгрев сметнах за необходимо да я накажа.

— Аха… — Чалън кимна. — Сега и аз съм изправен пред същата необходимост с моята собствена жена.

— Това вече е прекалено — изпъшка Тедра. — Детето ми се измъчваше, а в такъв случай всички забрани за мен отпадат. Трябваше да видя сама колко големи са щетите и да й изчета едно конско, задето бе принудила Фалон да й ги нанесе. Няма причина да бъда наказана, воине.

— Ще бъдеш! Ако си знаела, че тя се нуждае от нас, трябваше да дойдеш при мен. А ти ме предизвикваш и идваш тук, където не си желана. А и не виждам по дъщеря си никакви доказателства за това, което според теб те е накарало да дойдеш… Шанел, защо носиш тези дрехи?

В първия момент младата жена не успя да реагира на внезапната смяна на темата и само безмълвно примигна.

— Тук жените се обличат така, татко. Носят и мечове. Ти сигурно ще се изумиш от различията… — Погледна настойчиво към своя другар в живота. — Фалон?

Той бе разбрал точно какво очаква от него. И макар да не му се искаше да го направи, в момента бе готов да изпълни всяко нейно желание, само и само да се сдобрят.

— След като вече си тук, шодан, каня ви двамата с твоята другарка в живота да ни погостувате.

— Много смело от твоя страна — отвърна гостът и за това бе възнаграден със смях от своя домакин и с поредно смръщване — от своята другарка в живота.

— Не сипвай сол в раната, воине! Заради някакво си дребно предизвикателство, което той даже не прие сериозно, все още не ми даваш мира. Е, струва ми се, че играхме достатъчно дълго на „Тедра е лошо момиче“. Аз одобрявам другаря в живота на моята дъщеря. Не е нужно да се тревожи, че ще тръгна отново срещу него, стига да продължава да изпълнява обещанието си да прави Шани щастлива. А той го отстоява, въпреки наказанието, което тя напълно си заслужи. Затова ме освободи от примката, преди да съм побесняла наистина.

Златистите вежди насреща й се вдигнаха.

— Да не искаш да кажеш, че гневът ти през всичките тези дни не е бил истински?

— Нищо подобно на истински.

— В такъв случай по-добре да си припомним липсата на уважение, съпровождала неистинския ти гняв.

— Чудесно — сопна се Тедра. — Продължавай. Но когато времето за изкупление на загубата на предизвикателство приключи, ще се погрижа да се изравним.

— Друго не може и да се очаква от жена-воин — отвърна Чалън. — Но по-добре си припомни миналите затруднения от изравняването. Не можеш да нараниш единствената си любов, чемар.

— О, млъкни!