Синеокият варварин

Глава 3

Когато на другата сутрин Шанел се събуди, вълнението на приятелите й сякаш се бе предало и на нея. От една страна, нямаше желание да разбере какво я очаква след завръщането й, но от друга — изгаряше от нетърпение да види отново близките си. Бяха й липсвали много. Прислугата и обширният дом — също.

През изминалите девет месеца бе живяла в някаква кутийка. Кистранийците, разбира се, знаеха много добре как да оползотворят малкото пространство, като използваха подвижни стени и само с едно натискане на копчето можеха да променят размерите и формата на всяко помещение според нуждите си в момента. Така човек разполагаше с четири-пет стаи върху пространство само за една.

Беше видяла някои наистина невероятни неща на Кистран, но и бе израснала сред не по-малко невероятни. Шака’анците може и да презираха съвременните удобства на другите светове, но не и Тедра. А всичко, което тя купуваше за себе си, купуваше и за дъщеря си.

Бе готова да го направи и за своя син, и за другаря си в живота. Но, подобно на останалата част от мъжкото население, те упорито отказваха да се докоснат до каквото и да било, чуждо на техния свят, с изключение на оборудваните с най-модерна медицинска техника болнични заведения. Воините не бяха глупави и съзнаваха, че това бе истинско чудо, с което небрежните лечители не можеха да се мерят. Заслужаваше си да имаш всичко, даващо възможност да се спаси живот, да се възстановят тъкани или да се избегне оставянето на белези. Почти всеки град на планетата разполагаше поне с един подобен медицински център. А в някои, като Шака-Ра, имаше и повече от един.

— Гръм и мълния, момичето ми — долетя гласът на Марта в мига, в който младата жена се надигна и с това движение изключи въздушното си одеяло. — Проведох дълъг разговор с Центъра за посетители; както изглежда, моят добър приятел Брок не ни е казал дори половината от това, което става.

— Ти наистина си падаш по този стар жаргон, а?

— И двете с моята Тедра си падаме. — Марта се изсмя. — Но в случай че не си забелязала, същият жаргон блика и от твоята сладка устичка.

— Как би могло да бъде иначе, след като съм го слушала през целия си живот? Какво не ни е казал Брок? Предполагам, става дума за състезанието?

— Позна. Както изглежда баща ти го е замислял цели един-два месеца, преди да го сподели с майка ти и го е направил едва след моето тръгване. Посланиците обаче, кой знае как, научили за това по-рано, така че разполагали с достатъчно време, да разпространят новината из своите планети и да уведомят всички желаещи да участват. Както изглежда състезания от този род се нравят на дяволски много хора, тъй като Центърът за посетители буквално се пука по шевовете.

— Но това означава…

— Позна, момичето ми. Шака-Ра, или поне паркът, е отворен за посетители. Всеки може да дойде в нашия красив град и да остане през цялото време на състезанията дори само като наблюдател.

— И баща ми се е съгласил на това?

— Шокиращо, нали?

Шанел се взира известно време в отсрещната стена, отворила широко невиждащите си очи, като опитваше да осмисли току-що чутото. Най-сетне заяви:

— Вероятно майка ми го е убедила.

— След като през всички тези години беше непреклонен в желанието си да държи посетителите по-далеч от Шака-Ра? След като разполагането на Центъра насред нищото бе именно негова идея? И аеробусите трябваше да се отклоняват от пътя си, за да прелитат над атмосферата, без да бъдат забелязани? И всички аеробусни спирки бяха разположени извън очертанията на града?

— Какво е обяснението според теб, Марта?

— Майка ти наистина има огромно влияние върху баща ти, но не и когато става дума за доброто на Шака’ан. — Това ми се струва по-скоро идея на воин. Питам се кое ли е предизвикало подобен обрат.

— Трябваше да попиташ Брок.

— Този кретен няма да каже. Той обича да пази в тайна мотивите на Чалън. Каквато и да е причината, поради която ме е поставил в групата на всички останали жени, той сега си е втълпил, че аз няма защо да се бъркам в проблемите на воините. Освен това никога не ще признае, че съм по-умна от него, макар и глупците вече да са наясно със следното: интелигентността и способностите на един Мок II нарастват с възрастта, а аз съм по-старата.

— Не е нужно да ме убеждаваш в това, Марта — усмихна се Шанел и се насочи към санитарния възел. Задейства стените, за да може да се усамоти поне за малко. Разбира се, те не пречеха на комуникационната система на Роувъра, което означаваше, че гласът на Марта можеше да я следва навсякъде. Така и стана.

— Даваш си сметка какво означава това състезание, нали? Там ще има и воини, които не те познават. Няма да се налага да се показваш в чиари, защото би могла да минеш за чужденка. А от това следва, че няма да бъдеш забранена територия. Схващаш ли, момичето ми?

— Пределно ясно, Марта.

Шанел си бе дала сметка какво щеше да означава всичко това за самата нея и вече изпитваше друг вид вълнение, което нямаше нищо общо със завръщането й у дома. Разполагаше със златна възможност и щеше да се възползва от нея… но не поради причината, която имаше предвид компютърът. Там щеше да има не само много воини, а и много посетители от други планети, вероятно каймакът на каймака. Това спестяваше много време и енергия. Вместо да се налага тя да ходи до техните планети, за да ги открие, те идваха на нейната.

— Е? — настоя Марта.

— Ами, може и да опитам някой воин, просто за да разбера от какво бягам.

— Ето това се казва ум и дух.

— Или пък някой посетител…

— Подиграваш се с Марта, така ли? — смъмри я компютърът.

— Не мислиш ли, че е възможно?

— Добре е известно, че Шакаанските мъже превъзхождат всички останали хуманоиди.

— Опашата лъжа. И ти го знаеш много добре — засмя се Шанел. — Всеки свят разполага със своите превъзходни екземпляри от мъжки род.

— Ти така и не откри някой, който да те привлече на Кистран, нали? А и как би могла, след като си се разглезила от това, с което си свикнала у дома?

— Не останах там достатъчно дълго, Марта, нито пък съм излизала от Галион Сити, за да обикалям из останалата част на планетата.

— Добре, добре — отвърна раздразнено компютърът. — Няма смисъл да спорим. Аз ще наглеждам състоянието на жизнените ти функции, докато си там долу, така че ще разбера съвсем точно кога либидото ти се увеличава.

— Добре, но пази тази информация за себе си. Бих искала да го усетя сама.

Началникът на Центъра за посетители беше дошъл да поздрави Шанел със завръщането й на родната планета. Това я изненада, тъй като обикновено господин Рампон напускаше плюшения си офис само тогава, когато в Центъра се появяха Чалън или Тедра, или се очакваше някой наистина важен посетител.

— Добре дошли, госпожице Ли-Сан-Тер, добре дошли! Вашата майка ви купи аеробус, и то много добър. Наличните не смогват да превозят всички желаещи. По някои линии има истински задръствания. Можете ли да повярвате?

Единственото, което младата жена чу, бе, че си има свой аеробус и на лицето й се появи бляскава усмивка.

— Майка ми каза ли ви, че няма да имам нужда от пилот?

— Да, спомена и това е добре дошло, тъй като точно в момента всичките ни пилоти са заети. Тя спомена също така, че в близко бъдеще може да започнете да летите за нас.

— Напълно е възможно — усмихна се до уши Шанел.

— Добре. Ако минете отсам, ще впиша лично вашите гости, за да ви спестя време.

Поредната изненада.

— О, благодаря ви, господин Рампон.

— Само го попитай какво иска, Шани.

Гласът на Марта прозвуча от колана на младата жена, където бе прикрепена връзката с компютъра.

Бузите на Шанел порозовяха, но не толкова, колкото бузите на господин Рампон. Той се изкашля смутено и рече:

— По една случайност аз наистина искам да ви помоля за една малка услуга. Току-що пристигна един от Високопоставените крале на Сентури III. Успяхме да го превозим, заедно с неговата свита, до аеробусната спирка под Шака-Ра, но пилотът се върна, за да ме информира, че наземният транспорт не разполага с повече свободни за даване под наем хатаари.

— Искате да кажете, че е принуден да чака на спирката?

— Точно така. А както знаете пътят оттам до града никак не е къс и на всичкото отгоре е по нанагорнище. А такава една изтъкната особа не би и помислила да ходи пеш, нито пък ние бихме се осмелили да й предложим подобно нещо. Високопоставените крале се засягат много лесно.

Младата жена си представи важен дебелак, който се поти по стръмния път към Шака-Ра, и едва не се засмя.

— Не, не можем да го оставим да ходи пеш.

— Значи няма да имате нищо против да го вземете с вас, заедно с цялата му свита?

— Ни най-малко. На един хатаар могат да се настанят съвсем удобно двама, дори трима души.

— Слава Богу! Ценя жеста ви. Приемам го като лична услуга.

Шанел го увери, че това изобщо не е проблем. После остави приятелите си на неговите грижи, а те с Корт отидоха да огледат новия й аеробус, паркиран пред Центъра.

Целият комплекс беше огромен и изцяло задръстен с космически кораби от десетки различни светове.

— И въпреки това не могат да извозят неколцина човека до Шака-Ра — промърмори Шанел.

Марта не я попита за какво говори, просто изрече и своето мнение по въпроса.

— Баща ти едва ли ще позволи приземяването на аеробуси в града. Това е закон за цялата планета. Шака-Ра е единственото място, където все още могат да идват външни посетители.

— Знам законите, Марта.

— Тогава престани да се оплакваш.

— Не съм се оплаквала. Просто ми се струва, че ако баща ми възнамерява да ги допусне в града за състезанията, би трябвало да улесни придвижването им дотам.

— Да си чувала някога той да е опитвал да улесни с нещо посетителите?

Младата жена се засмя. Това беше вярно. Дори преди затварянето на планетата Чалън не се разбираше с мъжете от другите светове. Веднъж Тедра го бе казала много добре:

— Посетителите са или прекалено уплашени от воините и следователно — прекалено сервилни, или прекалено снизходителни, смятайки ги за най-обикновени варвари, които имат нужда от малко цивилизоване.

— Но с тях трябваше да се общува. Естествените ресурси на планетата се търсеха много, особено гаалските камъни; беше се оказало, че те са невероятен енергиен източник, дори изместиха кризилиума, като скъсиха наполовина времето за космически пътешествия на големи разстояния.

— Шака’анците използваха гаалските камъни необработени, само за осветление. Напредналите светове разполагаха с технология, благодарение на която един-единствен камък бе достатъчен да захранва цял град или космически кораб с размерите на транспортния Роувър. И всеки камък беше неизтощим; енергията в него никога не намаляваше. Нищо чудно, че бедните на енергийни източници светове бяха готови да воюват срещу Шака’ан, ако предлагането на гаалски камъни престане. А семейство Ли-Сан-Тер притежаваше най-голямото находище — половин планина, в резултат на което се бе превърнало в едно от най-богатите семейства на цели две звездни системи.

Но когато се появи заплахата от война, тя не дойде от външните светове, а отвътре. Твърде много посетители бяха нарушавали законите — бяха ходили там, където не ги желаеха; бяха си позволявали да имат жени, които не им бе позволено да имат; бяха крали ресурсите на планетата, вместо да ги купуват. Шанел не беше сигурна кое точно бе възпламенило искрата, тъй като тогава бе малка. Но знаеше, че огромна армия воини от намиращата се на изток страна Ба-Хар-ан се бе отправила към Кан-ис-Тра. Несъмнено щеше да последва кървава разправа с посетителите, ако виновниците не бяха открити и планетата не бе затворена.

Разбира се, не напълно. Трябваше да се правят компромиси. Затова аеробусните спирки бяха преместени извън градовете. Там се изпращаха транспортните средства. Откарваха Шака’ански търговци до Центъра за посетители и след това ги връщаха обратно. Посланиците вече не отиваха сами да търсят онова, което им бе нужно, а чакаха, с надеждата то да дойде при тях.

— Ти знаеше ли за него, Марта? — попита Шанел, като погледна към чисто новия, лъскав, небесносин транспортен аеробус.

— Разбира се. Тедра го поръча непосредствено след като ти замина за Кистран. Естествено, преди да разбере, че плановете ти не включват единствено пилотиране за Центъра.

— Нека не започваме пак. Ще направя истинско усилие да се влюбя много бързо, преди баща ми да е взел решението.

— Силно взаимно желание и страст ще свърши работа за начало. Тедра също не обикна Чалън веднага; беше й необходима цяла седмица.