Синеокият варварин

Глава 32

Шанел повдигна глава от раменете му и го погледна невярващо.

— Страхуваш се от онова, което трябва да бъде направено? Кажи, че не става дума за същото, което предполагам, Фалон. — Той не отговори веднага, но изражението му бе достатъчно красноречиво. Младата жена пребледня. — Не можеш да го направиш — промълви тя. — Не и след онова, което току-що… Просто не можеш!

Ръката му галеше нежно бузата й и за момент й се стори, че е сгрешила в предположенията си.

— На мен също изобщо не ми допада, че това ще трябва да помрачи началото на съвместния ни живот — прошепна с искрено съжаление Ван’иър. — Ти обаче знаеше, когато напусна бащиния си дом без разрешение, че ще бъдеш наказана за постъпката си. Можеш ли да го отречеш?

Не можеше и негодникът го знаеше много добре. А ужасът й скоро премина в обида.

— Тогава ме отведи у дома и остави баща ми да ме накаже.

— Той вече няма това право. Ти обаче трябва да бъдеш наказана и това мога да го направя единствено аз. Не ще разочаровам нито баща ти, нито брат ти. И ти го знаеш.

Беше прав. Младата жена се запита с горчивина защо изобщо се съпротивляваше. Точно поради тази причина не бе искала да се свързва с воин. Те бяха непреклонни, когато ставаше въпрос за дълг, а на наказанието се гледаше почти като на свещен дълг. Последната мисъл я ужаси.

— По дяволите, не можа ли поне да ми дадеш малко време да те харесам, преди да започна да те мразя отново? — попита тя с огромно негодувание, което почти я задушаваше.

— Да отлагам, би означавало да ти отнема пълното спокойствие, жено. Това само би увеличило страха ти.

— Все пак ми е позволено да се страхувам от онова, което си намислил, нали така! — озъби се тя. — Няма да ти позволя да го направиш, Фалон. Ще се съпротивлявам.

— Можеш да опиташ.

Тя присви очи, щом чу познатите думи, които я предупреждаваха недвусмислено изобщо да не си прави труда.

— Презирам това ти изречение!

Младият мъж въздъхна.

— Шанел, нека приключим най-после, за да мога след това да те утеша.

— Как не! Ако ме накажеш сега, воине, не си и помисляй да се приближиш отново към мен… никога повече!

Ако се бе надявала тези думи да променят нещо, значи бе забравила с кого си има работа. Воините не приемаха току-така заплахите и Фалон не беше изключение. Единственото, което бе постигнала с това предупреждение, бе най-сетне да го ядоса.

— Надявам се, че няма да се налага втори път да страдаме по този начин; и двамата — заяви той с нетърпящ възражение тон. — Но засега…

Къде й беше умът, щом продължаваше да стои тук до него? Шанел побърза да се обърне, за да поправи грешката си, но веднага разбра, че е закъсняла. Ръката на Фалон се обви около кръста й и я привлече с лекота върху бедрата му. Дори не си направи труда да се премести до ръба на леглото. В самия му център, където се бяха слели на два пъти с огромно удоволствие, сега щеше да й причини болка.

Младата жена запищя вбесено, като се опитваше да не му даде да я обърне по корем, но бързо откри какъв майстор бе в това нейният другар в живота. Той я притисна с ръка в гърба, за да не й даде възможност да мърда, И в този момент гневът й отстъпи място на невероятен задушаващ страх.

Извика, преди още дланта му да я зашлеви за първи път по задника, и изпищя неистово, когато тя се приземи с очакваната сила. Всъщност само вдигаше врява и създаваше суматоха. Трябваше да мине известно време, преди да осъзнае какво става: оказа се, че Фалон нямаше намерение да я натупа, а просто да й даде един ярък пример за ба-хар-анските наказания.

Шанел продължаваше да вика. Ван’иър обаче я обърна към себе си и я постави да седне в скута му. Сега вече само я прегръщаше, макар и прекалено силно, и й шепнеше успокояващи слова като на малко дете.

А в този момент тя наистина се чувстваше като дете. Къде бе изчезнал куражът, който я бе накарал да броди из непознатия Космос, който й бе дал сили да повали Фалон на пода, без да се замисля за последствията, който я бе подтикнал отново да прави секс, макар да бе сигурна, че това щеше да й причини единствено болка? Ако майка й бе станала свидетелка на театъра, който бе изиграла, щеше да потъне в земята от срам. Точно така се чувстваше и Шанел. От друга страна, изпитваше такова облекчение, че Фалон бе сложил край на наказанието, та се хвърли да го прегръща, за да изрази чувствата си и зарови глава в гърдите му.

Трябваше да измине още малко време, преди тя да се поуспокои. Ван’иър повдигна леко главата й и избърса внимателно сълзите от бузите й. А когато най-сетне младата жена събра смелост да отвори очи, видя насреща си едно изпълнено с тъга и примирение лице.

В гласа му обаче чу недоволство.

— Ти не прие добре наказанието, керима.

— То свърши ли?

Фалон въздъхна.

— Така изглежда.

— В такъв случай ще се справя по-добре следващия път.

Реши, че е по-безопасно да излъже.

— По-добре да няма следващ път.

Звезди, сякаш тя самата не го знаеше. Опита да скрие отново лице, но той не й позволи. За нещастие, темата на разговора все още не бе изчерпана.

— Брат ти спомена за някакво друго наказание. Може би ще трябва да го поразпитам повечко.

Шанел настръхна.

— Баща ми ме изпращаше да работя в кухнята.

— И майка ти ли наказваше по този начин?

— Ами, не… Фалон, моля ти се, това ми е още по-противно.

— Далден твърди, че вашите жени предпочитали…

— Откъде ще знае пък той!

Ван’иър забеляза, че Шанел пребледнява и този път той я привлече към себе си, за да я успокои.

— Никога не бих те наказал за нещо, което си ми казала, жено, нито за начина, по който си ми го казала. Ако те накажа някога, то ще бъде, защото не си ми се подчинила и така си се изложила на опасност. Ясно ли ти е?

— И няма проблем, ако ти се ядосам?

— Да.

— И няма проблем, ако, ъъъ… те атакувам някой път, без да помисля?

Той повдигна отново брадичката й, за да може да види усмивката му.

— Зависи от причината за атаката, керима. Няма да се ядосам, дори да ми пукнеш главата някой ден, ако предишния не съм се погрижил както трябва за теб.

— Кой знае защо не ми се вярва, че можеш да бъдеш толкова благ. — Сега и тя се усмихна. — Какво ще кажеш, ако те атакувам само със самата себе си?

— Заповядай, опитай.

За първи път тези думи не я разгневиха, а я накараха да се засмее и тя го направи с огромно удоволствие.

— Значи това е свободата да се изразявам, за която спомена?

И тогава осъзна, че всъщност той току-що бе премахнал още едно от възраженията й срещу него, тъй като не можеше да си представи, че би се изложила умишлено на опасност. А ако това бе единствената причина за наказание, значи нямаше да се наложи да изтърпява подобно нещо никога повече. Колкото до неподчинението й…

— Струва ми се, че в крайна сметка ще харесам някои от обичаите в твоята страна, Фалон!

— Приятно ми е да го чуя. А сега кажи какво ще отговорим на брат ти, като попита дали си била наказана както подобава?

— Не е негова работа.

— В този случай е, тъй като простъпката ти посрами неговия дом.

Шанел се размърда смутено. Той нарушаваше принципите, в които бе възпитан, като не я наказваше за провинението й. Мъжете от нейното семейство нямаше да го направят. Фалон обаче не бе успял да завърши това, което беше започнал.

— Разреши ми да изрека още една неистина, за да го уверя…

— Не! — прекъсна я Ван’иър.

— А може би няма изобщо да попита…

Младият мъж въздъхна.

— Във всеки случай, трябва да кажем истината на Далден.

— Ъъъ… а каква точно е истината?

Фалон се дръпна назад, за да може да я погледне.

— Ти шегуваш ли се с мен, жено?

— Не. Знам, че спря, Фалон. Не знам само защо.

Той се отпусна отново върху леглото, като я привлече върху себе си, а след това я намести така, че да я вижда. Палецът му политна към едното й око, за да изсуши последната останала сълзица, а после разтри с нея устните й, докато Шанел се сети да целуне пръста му. Най-сетне рече:

— Сълзите ти бяха нещо, което не можах да понеса. Иска ми се да не беше така или ти да бе проявила малко по-голяма въздържаност.

Младата жена се изчерви, тъй като порицанието в гласа му бе явно, а изражението — натъжено и изпълнено с разочарование. Той чувстваше вина, задето не бе успял да раздаде правосъдие. Бе се провалил заради срамното й държание. Воините никога не наказваха с удоволствие жените си. Те гледаха на това като на част от дълга си да ги защищават и да се грижат за тях. Шанел беше наясно и точно затова бе изумена, че сега гърбът й не пламтеше. Но фактът, че сълзите й му бяха въздействали толкова силно… Възможно ли бе да изпитва към нея нещо повече от похот?

Той се различаваше от обикновения воин, както впрочем и баща й, и може би това включваше и способността да обича.

Сведе поглед към гърдите му и промълви:

— Фалон, съжалявам, че се държа като дете. Знам, че имаше нужда да… добре де, чувстваше, че трябва да го направиш, но просто аз се ужасявам от наказанията, особено пък от твоите.

— Жено, от теб се очаква да се страхуваш от наказанията. Как иначе те ще те спират?

— Знам това и повярвай ми, не искам да преживявам отново подобно нещо, та дори и толкова кратко. Затова, моля те, не смятай, че си се провалил в изпълнението на дълга си. Няма да излъжа Далден, ако му кажа, че съм си научила урока.

Фалон изсумтя.

— Единственото, което научи, е, че твоята болка причинява болка и на мен. Онова, което все още не си осъзнала, е, че простъпката ти не бе насочена директно срещу мен, а срещу теб самата, тъй като се изложи на опасност. Но ако това се случи отново, няма да има прошка! И тогава никакви викове, сълзи или молби не биха ми попречили да изпълня дълга си. Запомни го добре! Шанел, ще ми бъде страшно неприятно, ако с действията си станеш причина за страданията и на двама ни.

Младата жена потръпна и инстинктът я накара да се притисне още по-силно към него — стар колкото света начин за искане на прошка.

— Бихме ли могли да поговорим за нещо друго сега, Фалон?

Той я прегърна и я привлече.

— Доколкото си спомням, ти влагаш повече от едно значение в думата „да си поговорим“.

Най-сетне Шанел също се усмихна.

— И аз така мисля.