Синеокият варварин

Глава 13

Фалон закъсня за вечерята, но никой не каза нищо. Ако не го очакваха тук, нямаше да изостави така лесно жената с нейния андроид. Но сега вече знаеше къде може да я намери и това му носеше безкрайно облекчение. Подозираше, че баща й също е гост на шодана и следователно — леснодостъпен. Тази мисъл го разведри още повече.

Нямаше търпение да разпита Далден и да уреди колкото се може по-скоро среща с бащата на жената. Но първо трябваше да приветства своите домакини.

Чалън Ли-Сан-Тер не го изненада с нищо — отговори на очакванията му за мъж, който е бил шодан в продължение вече на повече от двайсет години, воин на воините. Подобно на почти всички кан-ис-трански воини и той сдържаше така добре емоциите си, сякаш те изобщо не съществуваха. Ба-хар-анците винаги им бяха завиждали за тази способност, тъй като те самите все още не я бяха овладели.

Другарката в живота на Чалън обаче бе истинска изненада. Бе се подготвил да не хареса тази жена, отворила планетата им за инвазията на посетителите, но откри, че тя е любезна, разумна и изключително привлекателна. Не можеше да й се сърди повече за това, че е посетителка, така както не можеше да се сърди и на своята златна Шани.

Когато най-после реши, че ще може да поговори насаме с Далден, стана ясно, че синът на шодана е изчезнал.

— Отиде да види какво е забавило сестра му — информира го Джадел. — Но не ме дръж повече в напрежение. Как е твоята посетителка?

Ван’иър направи крива физиономия.

— Пак не можах да бъда достатъчно дълго с нея, за да разбера коя е. Нито пък имах възможността да успокоя страховете й.

— Трябваше да изчакаш момента, когато ще разполагаш с повече време.

— Времето не съществува за мен, когато съм близо до нея. И сега изобщо нямаше да съм тук, ако не й беше дошла на помощ някаква машина, макар все още да не мога да повярвам, че наистина беше машина. — На път към вратата бе спрял за миг до онова нещо, наречено Корт и то му се бе усмихнало предизвикателно. — Дори не мога да го унищожа, защото тя държи на него — завърши с отвращение той.

Джадел се усмихна.

— Утеши се с мисълта, че можете да оставите тук машините й.

— Така е… Дрода да ни е на помощ, лъжат ли ме очите?

Джадел проследи погледа му до малкия овален плувен басейн в ъгъла на помещението. Около него се бяха изтегнали три огромни фембеъра. Бели, с къс косъм, дълги стегнати тела, широки кръгли глави, големи сини очи и впечатляващи зъби, те бяха едни от най-ужасните месоядни животни на планетата с размерите почти на хатаари.

Джадел обаче очевидно не споделяше тревогата му, тъй като се засмя.

— Ти не беше тук по време на обясненията, братко. Семейство Ли-Сан-Тер ги отглежда като домашни любимци.

— Какво необикновено семейство! Да държи в дома си хищници. Никога не съм чувал за питомен фембеър.

— Но ни увериха, че тези тук не са опасни.

Джадел още не бе свършил, когато една от огромните котки се изправи и се спусна към вратата. Фалон погледна натам, за да види кои са новодошлите и се оцъкли. Жената бе неговата Шани. Тя бе прегърнала през кръста Далден, а той, от своя страна, бе преметнал ръка около раменете й. И двамата се усмихваха. Миг по-късно младият мъж забеляза приликата помежду им — косите, очите, цветът на кожата, всичко беше еднакво. Но преди да успее да осъзнае напълно смисъла на това, фембеърът се хвърли върху Шани, строполи се заедно с нея на пода и почти я закри с тялото си.

Онова, което видя Ван’иър, бе, че атакуват неговата жена. Реакцията му бе съвсем примитивна. Сграбчи дръжката на камата и вече бе преполовил разстоянието, когато насреща му се изпречи Чалън, единственият, способен да го спре в този миг.

— Спокойно, воине. Това животно е на дъщеря ми. То просто я приветства с добре дошла у дома.

В този момент младият мъж чу мелодичния смях, който всеки път стопляше сърцето му. Тя наистина не беше в опасност.

— Дъщеря ти?

Шанел щеше да познае този глас навсякъде. Смайването, което прозвуча в него, я накара да изпъшка. Отблъсна встрани Шанк, така че да може да седне и да се огледа, за да бъде сигурна. И, разбира се, насреща й стоеше Фалон, отчасти закрит от баща й. Тогава Ван’иър се наведе, за да си прибере камата; погледите им се срещнаха; усмивката му бе триумфираща. Този път въздишката й се чу.

— Какво правиш тук?

— Какъв е този тон, Шани? — рече предупредително брат й, помагайки й да се изправи. — Говориш с шодан.

— Шо… Не! Той е посетител.

— Нека цветът на косите му да не те заблуждава — прошепна Далден, така че да го чуе само тя. — Той е ба-хар-ански воин и шодан на Ка’ал, един от най-големите градове в тази страна.

— Воин. Проклет воин. — Обърна отново обвинително горящите си очи към Фалон. — Ти ме накара да мисля, че си посетител!

Младият мъж продължаваше да се усмихва. Нищо не можеше да помрачи задоволството.

— Ти ме накара да помисля същото, жено.

Преди да бе успяла да каже още нещо, брат й я дръпна така, че тя се завъртя с лице към него.

— Познаваш ли се вече с Фалон?

— Ще ми се да не го познавах. Срещнах го малко след като пристигнах.

— И Марта беше с теб?

— Разбира се, Дал, но какво общо има това с…

Той я пусна и се обърна към Фалон. Макар външно да изглеждаше напълно спокоен, в него бушуваше истинска буря.

— Бих искал да поговоря насаме с теб, шодан Ван’иър. Веднага!

Фалон помнеше много добре какво бе казал на брата за сестра му. Знаеше защо го вика Далден, но дори това не можеше да помрачи ликуването му. Жената не беше посетителка. Тя щеше да бъде негова.

Фалон кимна, но в този момент се приближи Чалън.

— Какво става тук, Далден?

— Грешка, която трябва да бъде поправена — отвърна уклончиво синът му. — Няма да отнеме много време.

Чалън ги остави да вървят, тъй като реши, че каквато и да бе въпросната грешка, тя трябваше да бъде оправена на четири очи, за да не бъде засрамен Ван’иър. Но вратата още не се бе затворила зад двамата младежи, когато стената се разтърси; очевидно единият от тях бе блъснат в нея.

— Някой трябва да се е спънал — заяви Тедра, като се появи до своя другар в живота с намерението да не го оставя да се меси. — Ти също няма да мърдаш оттук, млада госпожице.

Шанел издаде недоволен звук, понечи да каже нещо, но забеляза смръщената физиономия на баща си и затвори уста. Тъй като стоеше по-близо до вратата, тя чуваше по-добре от останалите развихрилата се битка. Приближи се до Шанк и завря лице в дебелия му врат. Защо бе позволила на брат си да я измъкне от стаята й, след като вече бе решила да не се показва?

— Струва ми се, че ти знаеш какво става там? — обърна се Чалън към Тедра.

— Защо мислиш така?

— Жено…

— Търпение, скъпи. В крайна сметка ти ще вземеш решението и то съвсем скоро, ако не греша.

Отвън в коридора Далден се извъртя и блъсна главата на своя противник в пода.

— Тя ми е сестра, дяволите да те вземат! Ти искаше да направиш сестра ми робиня!

— Само докато мислех, че е посетителка. — Фалон освободи глава и само след секунди двамата бяха сменили местата си. — Сега ще ме изслушаш ли?

— Не, този път ти ще ме слушаш. Ще я имаш или като другарка в живота, или изобщо няма да я имаш. И ако баща ми не ти я даде, тогава ще трябва да те предизвикам, Фалон. Разбираш ли защо?

— Разбира се. — Младият мъж се усмихна. — Не бих очаквал нещо друго от брата на моята жена.

— Тя още не е твоя жена. Звезди, наистина имаш голям късмет, че ми допадна толкова.

Фалон се засмя и му помогна да стане.

— Свършихме ли вече?

— Не. — Далден стовари юмрук в корема на своя противник. — Това е заради онова, с което си я уплашил. Не искам да знам какво е… По-добре да не се повтаря никога повече.

Неочакваният удар накара Фалон да падне на колене. Как ли щеше да се бие този младеж с мъжете, които не харесва?

— Сестра ти избра да дари мен, Далден, с първия си път. Глупаво постъпих, като допуснах да я изплаша, но знам, че тя все още ме желае. Просто ми е нужно време, за да я избавя от страха.

— Звучи справедливо — заяви Далден и помогна на шодана да се изправи. — Но вероятно си даваш сметка, че сега вече ще трябва да се включиш в състезанията?

Фалон направи гримаса.

— Щом трябва.

— Това би могло само да увеличи шансовете ти. Ти не си единственият, който желае Шанел. Основната грижа на баща ми е да остави сестра ми в ръцете на мъж, способен да я защитава така добре, както я защитава сега той.

— Грижата на всеки баща — съгласи се Ван’иър. — Добре тогава. Бих предпочел да я поискам още сега, но ще изчакам до края на състезанията.