Синеокият варварин

Глава 21

Ако Тедра не бе оставила у другите впечатлението, че е вбесена на своя другар в живота заради решението му, онези, които се занимаваха с издирването, щяха да стигнат по-скоро до нея. Затова Чалън се появи едва вечерта, съпровождан от Фалон. Младият мъж имаше вид на човек, готов да коли и беси. И това не говореше особено в негова полза. Той наистина трябваше да се научи на търпение и очевидно щеше да бъде принуден да започне да се обучава веднага.

Чалън надвисна безмълвно над Тедра с цялата си заплашителна височина и започна направо:

— Брок ми посочи вероятността да знаеш къде се крие Шанел. А ако ти не си наясно, то Марта със сигурност е в течение.

Тедра разклати сока от дхая в чашата си и отвърна с безразличие:

— Трябва да си наистина отчаян, щом си използвал Брок. Защо вместо това просто не приемеш факта, че Шани не желае да бъде открита?

— Значи знаеш къде се крие?

— Онова, което знам, е защо не е тук, за да бъде поискана от нашия млад приятел от Ка’ал, но той самият също знае причината. — Обърна обвинителен поглед към Ван’иър. — Кажи му я, воине?

— Вече го направи — произнесе тихо нейният другар в живота. — Информира ме също, че нямало нищо чудно в загубата на самоконтрол. Можело да се случи само с пазителката на сърцето. Точно така ба-хар-анците разбират кога са намерили своята истинска другарка в живота.

Тедра съжали, че не го бе научила по-рано. Изпита чувство за вина, че заради нея сега дъщеря й не е тук, за да чуе току-що казаното.

— Ако Фалон си бе направил труда да й го съобщи, тя може би нямаше да изпадне в паника, когато стана ясно, че той ти допада. Знаеш, че не може да понася болка, Чалън. Страхува се от него, страхува се, че ще й причини болка отново, страхува се от наказанията, които воините налагат на своите жени, страхува се, че той не е способен да я обича. Още не е готова да го приеме и няма да бъде готова, докато не се примири с някои от тези факти.

Единственото, което Чалън рече, бе:

— Къде е тя, жено?

Непреклонността му я вбеси. Тедра изгълта на един дъх останалия сок от дхая и тресна празната чаша на масата пред себе си.

— Ти може и да не мислиш, че е мой дълг да я защитавам, но аз съм убедена! И точно сега тя има нужда да бъде защитена.

Погледът му попадна върху чашата на масата. Вдигна бутилката и отпи голяма глътка. Тедра потръпна. Не искаше да чувства нищо, когато предполагаше, че ще последва наказание и точно затова пиеше този сок. Това бе явно предизвикателство от нейна страна, тъй като воините пиеха именно сок от дхая, за да убият всяко сексуално желание и да могат да наказват жените си с възбуда, която по-късно оставяха незадоволена.

Чалън отмести бутилката, приведе се към нея и заяви:

— След всеки изгрев идва следващ, чемар… и по-следващ.

Тедра разбра прекрасно какво имаше предвид и пребледня.

— Не можеш да ме накажеш толкова много!

— Къде е Шанел?

Тя стана от кушетката и закрачи възбудено напред-назад. Мълчанието й го накара да добави предупредително:

— Не позволявай на ината си да причини страдание и на двама ни, жено.

— Е, след като така или иначе съм обречена, нека поне да си заслужава.

Търпението му очевидно започваше да се изчерпва.

— Ще престанеш незабавно да ме предизвикваш!

— Искаш ли да се хванем на бас?

Чалън я съзерцава известно време, след което въздъхна и посегна към компютърната свръзка, прикрепена към колана му.

— Брок, по-добре се свържи с Марта. Ще уредя с нея този въпрос.

Брок не отговори веднага.

— Марта или е изключена — рече най-сетне той, — или се е отдалечила толкова, че не мога да се свържа с нея.

Шоданът впи отново поглед в своята другарка в живота; сега вече по лицето му бе изписано явно подозрение.

— Къде е Марта?

— Нали го чу — отговори безгрижно Тедра. — Недосегаема за него… недосегаема и за теб.

В този момент Брок обяви с истинско мъжко разочарование:

— От Центъра за посетители току-що ме информираха, че Роувърът вече не е в Космическото пристанище.

— Шанел е напуснала планетата! Дала си й разрешение да вземе Роувъра?!

— Ако не бях позволила на Марта да я отведе оттук, щеше да тръгне сама и никога повече да не я видим. Дори сега тя си мисли, че изобщо няма да се връща, дотолкова е категорична в нежеланието си да се свърже с воин. Ако си бе направил труда да я попиташ, щеше да ти го каже сама. Но не, ти цепеше право напред, типично по варварски и настояваше, че всичко трябва да става или по твоя начин, или изобщо да не се случва. Е, тя пък иска да стане по нейния начин.

— С твоята подкрепа, жено. Иначе нямаше да може да замине. Ти посрами този дом. Лиши този воин от правото му да защитава своята другарка в живота.

Тедра погледна към Фалон — той бе стоял безмълвно край басейна през цялото време, вероятно изпаднал в шок от това, че една жена си позволява да спори с воин.

— Тя още не му е другарка в живота.

— Но ще му стане в мига, в който я открие — напомни й шоданът. — Това го знаеш много добре.

Може би беше време да го поуспокои.

— Тя ще отсъства само няколко седмици. Марта ще се погрижи. Ще работи върху Шани и ще й помогне да се пребори със страховете си.

— Чаках два изгрева, за да поискам своята другарка в живота — проговори Фалон. — Няма да чакам повече. — Обърна се към Чалън. — Има ли начин да я последвам?

— Може да се уреди.

— Не! — възкликна невярващо Тедра.

Знаеше много добре, че това наистина можеше да се уреди. Защо не бе помислила за подобна възможност.

Сега вече гневът й се насочи най-вече към самата нея, тъй като очевидно нямаше да успее да защити дъщеря си. Но го изля върху младия мъж, крещейки с цяло гърло:

— По дяволите, какво трябва да направя, може би да те предизвикам, за да те накарам да отстъпиш за известно време? Шани има нужда от време, за да размисли и да стигне сама до извода, че животът с теб не би бил чак толкова лош. Ти знаеш, че е така, моят другар в живота го знае, дори аз съм наясно с това, но Шани… не… е! Ако я намериш, преди да е готова, тя просто ще ти се съпротивлява. Това ли искаш, воине? Ако пък чак толкова искаш още една битка, аз съм насреща.

Ако се съдеше по изражението на Ван’иър, той не прие сериозно предложението й, а гневът й просто не го впечатли.

— Сега вече тя е моя и аз трябва да я защитавам, но нея я няма и аз не мога да го направя. Няма да стоя тук, без да върша нищо. Тревогата ти обаче е напразна. Когато я открия, няма да й позволя да ми се съпротивлява.

Тези думи можеха да му се разминат пред всяка друга Шака’анска майка, но не и пред жената, която вярваше с цялата си душа в правото на свободен избор.

— Това реши въпроса, воине. Аз те предизвиквам.

Фалон не се изсмя на този абсурд — жена да предизвиква воин. Само се усмихна. Тедра обаче не се интересуваше от реакцията му. Тялото й зае бойна поза. В същия миг чу вика на своя другар в живота:

— Недей!

Тя обаче не му обърна внимание и миг по-късно срита Фалон в гърдите.

Той бе напълно неподготвен, тъй като действително не бе очаквал да го атакува, изгуби равновесие… и се озова в басейна. Когато се показа, отърсвайки се от водата, небесносините му очи се впериха разпалено в Тедра.

— Няма да се бия с теб, жено.

— Как не. Няма да ти позволя да откажеш. Хайде, воине! — Повика го с пръсти да излезе от басейна. — Как е да нямаш избор?

За нещастие, в този момент се намеси Чалън. Той застана зад Тедра и се обърна към младия мъж.

— Никой няма да те обвини, че си отказал да приемеш предизвикателството на майката на твоята другарка в живота. Може би ще ми позволиш аз да заема мястото й?

— Не — прошепна Тедра. В същия момент обаче Фалон кимна с благодарност. — Чалън, не! Щях да го помоля само да даде на Шани времето, което й е нужно, за да преодолее страховете си! Това е всичко. Не бих го посрамила.

— Предизвикателството беше отправено, чемар.

Щом чу тези думи, Тедра побягна, но бе спряна без никакъв проблем и миг по-късно се озова по гръб на пода, а нейният другар в живота спокойно я прикри под тялото си.

— Ти изгуби. И много добре знаеш какво те чака.

Знаеше. Пълно подчинение в спалнята, а това означаваше, че нямаше право да се противи, когато я наказваше.

— Махни се от мене, воине — изръмжа тихо тя. — И след всички тези години пак си остана проклет чукундур.

Устните му се извиха едва забележимо — очевидно тонът й го бе развеселил.

— А ти все още поставяш на изпитание търпението на воина.

Въпреки това я целуна, преди да я пусне да се изправи.

Сега вече Тедра не можеше да направи нищо друго, освен да наблюдава как Фалон излиза от водата.

— Опитвай колкото искаш, Марта няма да те остави да я намериш.

— В такъв случай ще трябва да пусна Брок с него — обяви Чалън.

— Брок не е в състояние да се справи с Марта.

— Така си мислиш ти. Аз обаче не съм на същото мнение.

— Аз също — обади се Брок.

— Чудесно — сопна се Тедра. — Действайте както си знаете… както правите винаги, вие, проклетите воини. Но те предупреждавам, Фалон Ван’иър — дъщеря ми в продължение на цяла година се е убеждавала сама да не приема воин за свой другар в живота. Няколко дена няма да бъдат достатъчни, за да види нещата в друга светлина. Върви да я защитаваш. Прави това, което смяташ за правилно. Но ти гарантирам, че развръзката няма да те направи щастлив.