Синеокият варварин

Глава 31

Леглото му беше широко и старомодно — не се движеше и не променяше формата си. Кабината бе също голяма за стандартите на космически кораб, но малка според Шака’анските представи. Шанел не получи никаква възможност да я огледа. Бе поставена направо върху леглото, а след това, докато Фалон сваляше колана за меча и браките, тя не бе в състояние да отдели поглед от него. А и не опита.

Наистина бе прекрасно сложен, този воин с огромна гръд и дебели ръце. Стараеше се да не мисли за силата му, докато го наблюдаваше, но бе много трудно, тъй като тя прозираше отвсякъде. Вместо това си припомняше за нежността и самоконтрола, които бе проявил в стаята за наказания на Лейнар… както и обещанието му, че този път няма да има никаква болка. Трябваше да му повярва. Надяваше се той да успее да го докаже.

Погледът й се движеше по него, не пропускаше даже места, където би трябвало да се срамува да гледа. И май наистина трябваше да ги избегне, тъй като направо потръпна при вида на тази неподправена мъжественост, на това необуздано желание. Очите й потърсиха неговите. Те блестяха, но не диво. Въпреки това постави длан върху гърдите му, търсейки успокоение.

— Не са тука, нали? Всички онези силни емоции, които бяха тук преди?

— Не мисли за тогава, керима, а за сега.

Целуна я нежно, за да й помогне да се отпусне, а след това — дълбоко, за да я възбуди. Беше наблюдавал как бе облякла дрехите си по-рано. И сега ги свали със същата лекота и очевидното удоволствие, че се е справил успешно. Това наистина бе дреболия, но той искаше да го извърши сам, без нейната помощ.

Дъхът на младата жена секна, когато дланта му покри едната й гърда. Този едва доловим звук го накара до потрепери. Най-сетне беше негова и това му доставяше такава неистова радост, че му идеше да крещи от възторг. Но не можеше да си го позволи. Нямаше да й покаже нищо от онова, което чувстваше. Молеше се Дрода да му помогне, тъй като не бе лесно да го крие, а още по-малко — да го контролира. Въпреки това бе доволен, тъй като дори да бе изпитвал известни съмнения дали тя е пазителката на неговото сърце, те се бяха стопили при мисълта за усилията, които бе положил до този момент.

Усещаше златистата й кожа невероятно мека и опияняваща. Красотата й го хипнотизираше. Копнееше за времето, когато ще може само да я съзерцава колкото си иска, без да се измъчва от непреодолимата нужда да чувства всеки сантиметър от тялото й до своето. С мъка сдържаше милувките си да не станат прекалено силни и груби или да не я стресне, като включи в играта и зъбите си.

Наградата за усилията му бе изпълнената й със страст реакция, в началото колеблива, след това дръзка и най-накрая — в пълна самозабрава, та чак се наложи Фалон да възпира ръцете й, за да не изгуби напълно самоконтрол. Тя изскимтя в знак на протест. Той я целуна, за да я накара да замълчи. Шанел се извиваше в ръцете му и се притискаше към него, тъй като не бе в състояние да издържа повече.

Разтвори краката й и проникна в нея; телата им се сляха в екстаза на сътворението на живота, може би прекалено прибързано, но тя го приветства разпалено и това му достави невъобразимо удоволствие. Да спре дотук, се оказа най-трудното нещо, което бе правил някога в живота си. Всичките му мускули потрепваха от усилието да не се движи в нея. Тя самата не заставаше неподвижно и така правеше задачата му още по-непосилна.

Шанел не го чу, когато произнесе името й за първи път; не го чу и когато го промълви за втори. Намираше се сред истински въртоп от удоволствие и болезнено желание; корабът можеше да се разбие, без тя да разбере. Онова, което най-сетне достигна до съзнанието й, бе неприятната неподвижност на Фалон и дрезгавият му глас, когато изрече името й за пореден път.

Отвори очи. Той се бе надигнал над нея и мускулите му потрепваха от напрежение, а в очите му бушуваха огнени емоции.

— Недей — нареди тихо Ван’иър, като допря бузата си до нейната, за да я успокои. — Причиних ли ти болка? — Когато тя поклати глава в знак на отрицание, той додаде: — И няма да ти причиня.

— Тогава защо…

— Знаеш защо. — Отдръпна се назад, за да срещне отново погледа й, и Шанел сдържа дъха си, когато го чу да произнася думите: — Баща ти повери на мен защитата на твоя живот. Сега в замяна аз ти поверявам своя живот и той ще бъде твой до деня на моята смърт. — Целуна я с такава нежност, че очите й се насълзиха. — Вече си моя, Шанел Ван’иър — прошепна със страст той, без да се отделя от устните й. — Можеш ли да го отречеш?

Отговорът сам се изтръгна от гърлото й:

— Не!

— С моя живот върви и сърцето ми. И то е вече твое — да го разбиеш или да го обичаш според волята си. Надявам се на твоята любов.

И тогава я притисна предпазливо към себе си, за да й даде онова, от което тя се бе страхувала така глупаво. Нямаше никаква болка, само усещане за неговата сила, която сега проникваше дълбоко в нея и създаваше вълни на блаженство и безкрайни кипящи горещи пулсации. Извика, без да съзнава какво прави и се вкопчи във Фалон, сякаш от това зависеше животът й. Най-после усети мощта на неговото освобождаване, което доведе и нея самата до поредната кулминация.

Измина известно време, преди да бъде в състояние дори да отвори очи. Никога не се бе чувствала така слаба и безсилна и в същото време — толкова задоволена. Нейният воин наистина бе надминал себе си, бе сдържал обещанието си и бе доказал, че може да му има доверие. Чудеше се дали да му го каже. Не, по-добре беше да си мълчи. Вероятно и без това изпитваше такова задоволство, че още малко му оставаше да се пръсне.

Тези мисли я накараха да се усмихне. Не можеше да отрече, че си бе намерила дяволски добър любовник, стига само да успееше да обуздае своите страсти…

Усети го да се размърдва край нея и внезапно се озова върху гърдите му. Отвори очи точно навреме, за да улови усмивката му, докато я наместваше отгоре си така, както му се искаше. Тя лично нямаше нищо против. Той беше достатъчно широк, за да лежи удобно върху него. Ръката, която постави върху задника й обаче, започна да й действа на нервите. С другата си длан младият мъж просто хвана кичур от косите й, за да я придърпа към себе си за кратка целувка — нежна, но лишена от страст. Надигна се на ръце, за да може да го вижда. Той имаше самодоволен вид и тя разбра, че предстоеше да чуе нещо по повод на това тлеещо в него задоволство.

— Тя, която се нуждаеше толкова от моя самоконтрол, доказа, че не притежава такъв — почти измърка той.

Шанел се усмихна.

— Така ли?

— Това не ти ли се струва странно, жено?

— Не особено. Моят самоконтрол беше ли ти необходим?

— Би могъл да свърши работа.

— О, бедничкият. Струва ми се, че просто ще трябва да се усмихнеш и да го понесеш… в противен случай ще се наложи да се въздържаме…

Той побърза да я привлече към себе си и я целуна, за да заглуши края на това предложение. Младата жена бе задъхана, когато най-после я пусна. Погледна го отново. Да продължава да го предизвиква, означаваше да действа срещу здравия разум.

Трябваше да минат няколко секунди, преди да успее да изрече:

— Както виждам, за въздържание не може и дума да става.

— Тъй като това повече не е твоето желание, няма защо да споменаваме за него.

— Чувал ли си за свръхсамоувереност? — Не можа да устои на изкушението да го подразни поне още малко. — Толкова ли си сигурен, воине?

— Ти отричаш ли?

Шанел въздъхна.

— Днес нямам особено голям късмет с отричането. — Това й напомни за другите неща, които не бе успяла да отрече; реши, че е по-добре да го предупреди. — Надявам се обаче да не си останал с погрешното впечатление, че след като вече си ми другар в живота, ще се разбираме безупречно и ще живеем в абсолютна хармония.

Началото на неговия отговор бе една усмивка, достатъчно бляскава, за да я накара да потръпне.

— Не доказах ли току-що точно обратното?

— Добре — отвърна тя; не се сдържа и също се усмихна. — Признавам, че е възможно едно-единствено изключение — в леглото. Но извън него…

— Ще ми се подчиняваш за всичко. Така няма да има никакви затруднения.

— Нали не вярваш, че наистина ще бъде толкова лесно? Не казвам, че няма да се старая да ти се подчинявам. Винаги съм била послушна дъщеря… добре де, доскоро. Съществуват обаче и други причини да не желая воин — неща, срещу които съм категорично против…

Показалецът му политна към устните й, за да я накара да замълчи.

— За всичко ще се погрижим.

— Това друго обещание ли е?

— Обещавам да те направя щастлива, въпреки всички неща, с които не си съгласна.

По-голямо противоречие не бе чувала. Но сега действително нямаше настроение за спорове. Предпочиташе вместо това да опознае воина, с когото се бе оказала свързана завинаги, особено силното тяло, върху което се бе излегнала така удобно. Щом осъзна, че сега имаше известни права над това тяло, усети приятни собственически тръпки, нещо, което не бе изпитвала никога.

Отдаде се на приятните усещания, като плъзгаше длани но раменете и ръцете му и наблюдаваше как мускулите му се свиват при нейното докосване. Започна да целува напосоки наслаждавайки се на соления вкус на кожата му

Фалон лежеше абсолютно неподвижно, затова внезапното му изохкване я изненада.

— Жено, прекалено рано е да си играеш така с мен.

— Защо? — пошепна през смях тя.

Той я завъртя под себе си и проникна в нея така бързо, тя успя само да хлъцне. За всеки случай, ако този отговор не й бе достатъчен. Фалон прибави:

— Тъй като все още не съм ти се наситил. Започвам да се съмнявам дали изобщо някога ще ти се наситя.

Шанел също започваше да се пита дали пък тя на свой ред щеше някога да му се насити, но с този проблем определено можеше да живее. А след това не остана време за повече въпроси, тъй като ръцете й се вкопчиха косата му и не след дълго извика, понесена от вълната на невероятното удоволствие. Помисли, че ще изгуби съзнание. Щеше да се разсмее, ако не беше толкова изтощена. Едно обаче вече бе разбрала: бе на път да се пристрасти към правенето па секс с този воин.

По-късно той я привлече към себе си в своите обятия и я целуна по челото Тя почти не го усети. Беше полузспала, когато го чу да въздиша. Но думите, които последваха, бяха такива, че можеха да вдигнат и мъртвец, камо ли една нищо неподозираща Шака’анка.

— Направи ме по щастлив, отколкото съм предполага, че е възможно, затова се страхувам от онова, което трябва да направя сега. То обаче трябва да бъде направено.