Синеокият варварин

Глава 10

Далден Ли-Сан-Тер нямаше особено желание да се появи отново пред шодана на Ка’ал с тези новини. Знаеше, че той никога нямаше да дойде тук, ако не чувстваше, че му е безкрайно задължен. Знаеше също така, че той бе очаквал срещите да протекат експедитивно и да не се налага да остава повече от един изгрев в Кан-ис-Тра. Сега съвсем нямаше да се зарадва при вестта, че състезанията щяха да забавят още повече срещата му с катратерците.

Посланикът съзнаваше какво е отношението на ба-хар-анците към посетителите. Именно затова бе помолил бащата на Далден да отправи официална молба към собственика на златните полета, които минните скенери на катратерците бяха открили недалеч от град Ка’ал. Чалън на свой ред бе изпратил сина си в Ка’ал, за да убеди собственика да се срещне с катратерците. Посланикът пък бе измолил Чалън да присъства на дискусиите.

Далден трябваше да се върне с ба-хар-анците още предната седмица, за да има Чалън време да участва в преговорите. Сега обаче всичко се беше объркало. Посланикът на Катратер прекалено се страхуваше от евентуален неуспех. През времето, което бе прекарал с ба-хар-анците, младият мъж бе научил, че последната им грижа са проблемите на посетителите.

Далден беше изпълнил своята задача, и то благодарение само на някакъв невероятен късмет. Ако ба-хар-анците решаха да си тръгнат веднага, вместо да приемат да изчакат и тази отсрочка, никой нямаше да може да ги спре.

Когато влезе в палатката, там бяха само Фалон Ван’иър и неговият брат. Джадел се усмихна в знак на поздрав и Далден му отвърна. Той се бе сприятелил бързо с по-малкия от двамата братя, отчасти, защото му бе спасил живота и отчасти, защото ги свързваха доста общи неща, в това число и благите им характери. Разбира се, харесваше и уважаваше и Фалон Ван’иър и макар да не го бе опознал много добре, не бе трудно да разбере, че настроението му се бе променило драстично през няколкото часа, през които не се бяха виждали след пристигането им в Шака-Ра.

— Случило ли се е нещо, за което трябва да знам? — запита без предисловия той.

Джадел се засмя.

— То не те засяга. Определено не те засяга, но би могъл да помогнеш с познанията си. Брат ми…

— Може да говори сам от свое име — прекъсна го Фалон. — Но по-добре първо да приключим с въпроса, който ни доведе тук, за да мога да се посветя по-пълно на другия проблем.

Далден не посмя да се впуска в спорове, макар любопитството му да бе разбудено. Понякога Фалон му напомняше за собствения му баща. Макар и много по-млад, той имаше същите отговорности като Чалън. Точно в този момент повелителният тон му се стори съвсем познат, а Далден бе възпитан да се подчинява.

— Посланикът Злинк помоли да отложим срещата за след приключването на състезанията. Той се надява, че това няма да ви създаде проблеми.

— Той участва ли в тези игри?

— Не, но баща ми трябва да присъства, а катратерийците настояват той да участва в срещата.

— Защо? Нали се съгласих да говоря с тези посетители? Защо трябва да замесват и баща ти?

Далден въздъхна.

— Злинк смята, че няма да успее без силна местна подкрепа. Посетителите често използват всички възможни средства, за да наклонят везните в своя полза. Злинк не е по-различен. Той успя да получи съгласието на баща ми да присъства на тези преговори. Макар Чалън да няма намерение да влияе върху решението ти, Злинк продължава да мисли, че той ще му помогне.

Настана пълно мълчание. Двамата братя се взираха безмълвно в младия мъж. Той не знаеше какво да мисли, когато най-сетне Джадел възкликна:

— Какво, в името на Дрода, е станало с говора ти?

А развеселеният отговор на Фалон потъмни златистите бузи на Далден.

— Той говори като посетител! Въпреки това разбрах с лекота някои съчетания.

Джадел погледна ужасен брат си.

— Тя така ли говореше?

— Да. И приятелката й… И компютърът й…

— Истинско чудо е, че изобщо си успял да контактуваш с нея — изсумтя с отвращение Джадел. — А какво е твоето извинение, Далден?

Младият мъж се запита коя ли бе въпросната „тя“, но бе прекалено смутен, за да зададе въпроса си на глас.

— Ще трябва да ми простите. Това се случва с мен всеки път, когато постоя край майка си малко повече от няколко минути. Тя имаше голямо влияние върху мен през детството.

И все още имаше, но не смяташе, че трябва да го казва на ба-хар-анците.

Много от техните обичаи се различаваха, но този бе еднакъв и за двете страни: децата бяха грижа преди всичко на бащите, докато майките почти нямаха думата при тяхното отглеждане и възпитание. В неговия дом обаче положението бе друго.

— И двамата ми родители са тук в парка и очакват с нетърпение да се запознаят с вас. Мога да ви заведа веднага при тях, но надали ще се отдаде възможност да поговорите насаме, тъй като наоколо гъмжи от хора. Ако пък искате, изчакайте изгрева на луната, тъй като сте канени в покоите им на семейната вечеря в чест на завръщането на сестра ми.

— Но ти самият също току-що се завръщаш — отбеляза Джадел. — Защо честват само сестра ти?

— Тя отсъства много по-дълго от мен. На всички много ни липсваше. Тези състезания в известен смисъл са в нейна чест — обяви Далден и поклати невярващо глава. — Знаех, че баща ми възнамерява да го направи, но не вярвах, че майка ми ще го допусне.

— За какво говориш? — попита Джадел.

— Какво мнение може да има по тези въпроси майка ти? — вметна Фалон.

— Ще останете изненадани — отвърна развеселено Далден. — Тези състезания не са обикновени. Това е стар обичай в Кан-ис-Тра. Воините се бият, за да увеличат шанса си да получат сестра ми като своя другарка в живота. Обичаят освобождава бащата от товара да реши в полза на един или друг воин.

— И всички тези мъже се състезават за сестра ти?

Изумлението на Джадел накара Далден да се усмихне.

— Не бих се изненадал, но се съмнявам. Всеки може да се състезава просто заради самото състезаване. Финалният победител не е длъжен да поиска сестра ми. А дори и да бъде поискана от шампиона, той пак може да не бъде избран. Окончателната дума е на баща ми. Тези състезания просто му дават възможност да избира измежду най-добрите.

— Приятелю, защо не си споменавал досега, че имаш толкова желана сестра — рече Джадел.

Далден се засмя.

— Научих се да не говоря за нея, когато съм сред приятели, тъй като прекалено много от тях я искат.

— Преди да решиш да я искаш и ти на свой ред, Джадел, по-добре първо я виж — обади се брат му. — Онова, което за едни е красиво, за други може и да не е. — Думите му накараха Далден да се засмее отново. — Не си ли съгласен?

— Напротив, съгласен съм, но повече от половината мъже, дошли да се състезават за нея, не са я виждали.

— Сериозно?

— Да, за жалост.

— Никога не съм чувал мъж да иска жена, която не е виждал. Защо ще постъпват така?

— Отчасти заради мините с гаалски камък, които притежава нашето семейство. Майка ми му определи невероятно висока цена още от самото начало, а другите планети се съгласиха да я платят, като по този начин семейството ми стана едно от най-богатите в няколко Звездни системи. Ти имаш същата възможност, Фалон. Сега златото е рядкост. То бе изчерпано на някои планети, които някога го извличаха от своите недра и създаваха икономиката си върху неговата база. За теб то може да няма стойност и да става единствено за изработката на лъскави украшения, но за катратерийците е безценно. Те вероятно са готови да ти платят за него всичко, което поискаш. Та, колкото до твоя въпрос — продължи той, — посетителите искат сестра ми заради мините. Воините я желаят, тъй като тя е единствената дъщеря на шодана, който при това е изключително богат и влиятелен. Но видят ли я, повечето мъже я пожелават заради нея самата.

— И аз ще се запозная с нея при това изгряване на луната? — попита разпалено Джадел.

Отговорът дойде от Фалон.

— Ако приемем поканата. — А после се обърна към Далден. — Ние не търсим специални привилегии тук. Защо сме включени в интимна семейна вечеря?

— Защото на баща ми му е приятно, че сте в Кан-ис-Тра. От толкова години тук не са идвали ба-хар-анци.

— Разстоянието между нашите две страни никога не е било лесно за преодоляване — отбеляза Фалон.

— Така е, но сега вече е нищожно, след като ползваме аеробуси. Баща ми с радост ще осигури транспорта, ако вашите търговци желаят да подновят сделките си с нас.

— А ще ни осигури ли личен аеробус, за да не се налага да се разправяме с вашия Център за посетители?

— Да.

— Това е нещо… за което си заслужава да се помисли — заяви уклончиво младият мъж.

Далден кимна. Не бе и очаквал отговор. Този въпрос двамата шодани трябваше да обсъдят помежду си.

— Вие предпочетохте да не отсядате в двореца, когато пристигнахме сутринта, като мислехте, че няма да останете дълго тук. Може би сега ще промените решението си, тъй като срещата ще се забави и… ако все още възнамерявате да присъствате на нея…

— Колко ще се забави? — попита Джадел.

— Аз вече не бързам толкова да се връщам, Джадел — отвърна брат му.

Джадел се засмя, като забеляза изненадата на своя приятел, и обясни:

— Брат ми срещнал тук някаква жена, която го заинтригувала силно.

— Това ли е другият въпрос, който те вълнува, Фалон?

— Да. Жената е посетителка под закрилата на баща ти. Искам да я купя.

Кехлибарените очи се разшириха едва забележимо, макар изненадата на младия мъж да бе много голяма. Вероятно е онази с компютъра и тя трябва да е безкрайно впечатляваща, след като Фалон желае да я купи, въпреки отношението си към посетителите.

Преди години домът му бе посрамен от тях. Отвлекли сестра му, държали я няколко месеца на някакъв кораб и след това я върнали, бременна. Бащата на Фалон събрал воините на Ба-Хар-ан, готов да обяви война на посетителите, ако не му предадат виновника.

Това бе последният от дългата поредица инциденти, довел до затварянето на цялата планета за посетители, и дотолкова бе настроил ба-хар-анците срещу тях, че бяха преустановили дори търговията. А сега Фалон искаше да отведе една в дома си? Вярно, че като робиня. Но…

Трябваше да го разочарова, колкото и да не му се искаше.

— След като е посетителка, не може да бъде купена.

— Как тогава да я получа за себе си?

— В повечето случаи трябва да се пита самата жена. Дали тя е съгласна.

— Глупаво е вземането на едно такова важно решение да се оставя на жена. Няма ли мъж, с който да се договори човек по този въпрос?

— Тук вече не става дума за купуване, Фалон. Ако наистина искаш жената, ще трябва да я вземеш като своя другарка в живота, а аз се съмнявам, че си готов за това.

— Не съм. А и тя ще откаже, дори да я питам, тъй като се страхува от мен.

Тези думи изпълниха Далден със съчувствие.

— Посетителите обикновено се страхуват от воините. Дори нашите жени се страхуват от тях, когато стане дума за първия им път. Това е нормално.

— Аз също се опитах да му го обясня — обади се Джадел.

— А аз пък ти казах, братко, че страхът й се появи след това.

— Искаш да кажеш, че вече си я имал?

Кимването на Фалон бе толкова отривисто, че почти не се забеляза.

— Можеш ли да ми предложиш някаква алтернатива?

— Тъй като единственото ти желание е да я притежаваш, най-добре е да се надяваме, че е катратерийка. Точно в този момент те вероятно биха изпълнили всяка твоя воля, в това число и да наредят на някоя от своите жени да те приеме… поне временно. Случайно да си разбрал от коя планета е?

— Не.

— Това ще бъде първото, което ще трябва да научим след новия изгрев. Но ако решиш, че искаш да имаш жената не само като робиня, бих могъл да помоля майка си да поговори с нея, за да успокои страховете й. Тя общува добре с посетители, тъй като познава начина им на мислене и знае какво ги притеснява. И е прекрасен пример за това колко щастлива може да бъде една посетителка, свързала живота си с воин.