Смъртоносни xopa

15.

Беше ранен следобед и се намирах в хотелската си стая в Манхатън. Поръчах си голяма тумбеста чаша и бутилка бърбън “Мейкърс Марк“ от румсървиса, с които, кой знае защо, се забавиха над половин час. Мудният младеж, кой­то ги донесе, се опита да завърже разговор, за да увеличи бакшиша, който, както забелязах, вече бе добавил към по­ръчката ми. Вярно, че парите не са проблем за мен, но сто и двайсет долара за трийсет и пет доларова бутилка уиски не насърчават към допълнителен бакшиш. Отпратих го сухо и си разменихме намръщени гримаси. Отидох до мивката, пуснах крана за топлата вода и зачаках струята да се темперира.

Дотук денят бе невероятно бурен. Бях открил, че цяло­то семейство на Ади е избито, за да им отнемат печалбата от лотарията. Бях нападнат от трима бандити, опитали се да ме убият в обществена закусвалня. Изгубил бях Катлийн, първата жена от години, която бе предложила проблясък на надежда за евентуална връзка и нормално бъдеще. Бях превърнал леля Хейзъл в свой враг, а това вероятно щеше да ми отреже възможностите да посеща­вам Ади.

Водата от крана вече беше вряла. Надявах се, че в та­къв хотел никой не би пикал в тумбестата чаша, но все пак я изплакнах грижливо. После налях в нея малко уис­ки и го разклатих вътре, колкото да я напоя с аромата и да убия упоритите микроби, дето се надяваха да проник­нат в кръвта ми.

Сръбнах малко уиски.

Има нещо особено в добрия бърбън от Кентъки. Люби­мият ми е двайсетгодишен “Папи Ван Уинкъл“, но “Мейкърс Марк“ се намира по-лесно и сам по себе си е доста добър. Бърбънът не е претенциозно питие, макар че се е сформирало цяло движение, което се опитва да го на­прави такова. Експерти започнаха да организират групи за дегустация, за да обяснят “мекотата“ на качествения бърбън и елегантния му привкус, включващ такива екзо­тични нюанси като портокалова кора, лакрица, бадеми и канела.

По мое мнение изреждането на всички тези компо­ненти на аромата си е чиста проба снобизъм. Както биха казали в Кентъки, “Не мътете главите на почтените хора с метрични единици“. Добрият бърбън от Кентъки може да се характеризира простичко с приятно парене на ези­ка и едва загатнат карамелов вкус. Бърбънът се пие чист, без смесители или лед и ако сте избрали добра марка, на вкус ще е като бърбън, а не като лекарство или спирт за разтриване, каквито са повечето от другите силно алко­холни питиета.

Пийнах си още малко.

Исках да се обадя на Катлийн и да оправя нещата. Ми­слех си да ѝ позвъня, почудих се дали хуморът може да е най-добрият подход. Размишлявах известно време над това, но реших, че тя надали ще е в подходящото настро­ение да го приеме от забавната страна. Можех и да се из­виня, но къде беше логиката в това?

Първо, не бях извършил нищо нередно. Разследвах престъпление, извършено от друг, което завинаги бе обезобразило едно мило момиченце и бе причинило жестоката смърт на цялото ѝ семейство - престъпление, вследствие на което тя бе изгубила дома и наследството си и което със сигурност щеше да има отражение върху бъдещото ѝ психическо равновесие. Споменах ли, че точ- но към това момиченце Катлийн имаше особена слабост? Споменах ли също, че докато вършех всичко това, рис­кувах собствения си живот? Споменах ли, че го вършех безплатно?

По дяволите, тя трябваше да се извини на мен!

Второ, тъй като се бях нагърбил със задачата да по­могна на Ади, трима професионални убийци едва не раз­рушиха уютна закусвалня и травматизираха прекрасен персонал, докато се опитваха да ме очистят.

Трето, животът на Катлийн поначало не беше поста­вен чак в такава опасност. Замислих се върху това и взех да се колебая искам ли наистина да съм с жена, която така драстично се влияе от подобна дребна случка. Ако някой я беше нападнал на улицата, докато се разхождаме заедно, аз бих ли отказал да я видя повече?

Не, разбира се.

От друга страна, ако нещата потръгнеха помежду ни - дори да се наложеше да се откажа от бизнеса, - винаги щях да се сблъсквам с някой случаен опит за убийство. Имаше толкова съпрузи, съпруги, родители, братя, сес­три, синове, дъщери, бизнес партньори и приятели, върху чийто живот бях повлиял чрез убийството на техен близък. Повечето от тях биха платили, за да умра. Дали ще ме погнат поединично, или на групи, или ще платят на друг да го свърши, беше друг въпрос, но глупаво бе да допускам, че няма поне да се опитат.

Четвърто, насилието в закусвалнята можеше да бъде напълно избегнато, ако Катлийн не се бе изтърсила неканена пред къщата да ме разпитва за мотивите ми.

Уискито в чашата ми привършваше, така че добавих още няколко пръста и после набрах телефонния номер от визитката, която леля Хейзъл ми беше дала едва часове по-рано. Сръбвах си от чашата, докато Гарет Ънгър, адво­катът на Грег и Мелани, ми заяви, че отказва да обсъжда подробности по имущественото състояние на Грег с чо­век, който не е роднина.

- Дори да бяхте роднина, пак не бих дискутирал тъй деликатна тема по телефона - отсече той.

- Упълномощен съм от роднина - възразих. - Сестрата на Мелани ме помоли да проверя подробностите около структурирания депозит.

- Тогава си запишете час по установените канали - предложи Ънгър. - А това ще отнеме известно време. Ще трябва да представите и съответните документи.

- И що за документи са това? - попитах.

- Ще се съгласите, че не е моя работа да ви обяснявам действащите закони. Ако не разбирате необходимите процедури, съветвам ви да си наемете свой адвокат.

- Не демонстрирате особена лоялност към семейство­то - отбелязах.

- Ужасна трагедия - заяви Ънгър, - но никой не може да направи нищо по въпроса с депозита. Повярвайте, ис­каше ми се да мога, но условията на договора са прецизни и са устояли на проверката на времето.

- Леля Хейзъл каза, че Грег получил само едно плаща­не преди инцидента.

- Не е вярно - възпротиви се той. - Семейството е полу­чило три плащания. - И добави: - Я чакайте, това току-що си го изсмукахте от пръстите, нали?

Признах, че е така. После казах:

- Нека спестя и на двама ни затруднението от посеще­ние. Имам теория.

- Мога да се позабавлявам с хипотезата ви, стига да е кратка - рече Ънгър.

- Да речем, че аз спечеля десет милиона долара от щат­ската лотария.

- Продължавайте.

- Получавам кръглата сума от десет милиона и из­ползвам един от тях, за да си изплатя настоящите заеми. Търся начин да инвестирам остатъка. Адвокатът ми ме светва за структуриран депозит, който чул да се предла­га от частно финансирана група инвеститори от Кали­форния. - Ънгър ме подканяше с по едно “Ъхъ“ да говоря нататък, но при думата “Калифорния“ внезапно млъкна. Продължих: - Адвокатът твърди, че премиите са астро­номически, три пъти по-високи, отколкото бих получил навсякъде другаде. И не само това, ами ще получавам гигантска месечна сума до края на живота си. Ако умра, преди да получа първото месечно заплащане, съпругата ми ще получава сумите, докато е жива. Но някъде в сит­ния текст се казва, че ако и двамата със съпругата ми ум­рем, след като сме получили поне едно плащане, цялата главница се прехвърля на компанията. Горе-долу правдо- подобно ли звучи?

Известно време и двамата мълчахме, докато аз не по­питах:

- Колко ви платиха?

- Моля? - избъбри Ънгър, като се постара да демон­стрира небивало възмущение.

- Джо Демео - уточних. - Каква комисиона ви плати, за да съставите договора и да продадете клиента си?

- Не съм длъжен да слушам това!

- Подписали сте смъртната им присъда - обвиних го.

- Затварям незабавно - каза Ънгър.

- Преди да го сторите, искам да предадете съобщение на Демео от мен.

- Не познавам никакъв Демео - отрече Ънгър.

- Ама не, разбира се - измърморих. Дадох на Ънгър номера на мобилния си телефон и му поръчах: - Ако най-случайно пътищата ви с Демео се пресекат, нека ми се обади преди осемнайсет часа днес. Не го ли направи, ще позвъня на ФБР, пък да видим как ще им прозвучи мо­ята хипотетична теория.