Смъртоносни xopa

22.

Телефонното обаждане, накарало Жанин да си тръгне, беше предварително уговорено. Звънеше Куин, за да ме уведоми, че е на позиция. Нахлузих джинсите си, пъхнах в джоба телефона с камера и си налях двойно уиски от мо­крия бар. Седнах на ръба на леглото с питието си и опрях свободната си ръка на чаршафите, които бяхме изпомачка­ли минути по-рано.

Ароматът от младостта на Жанин още се усещаше във въздуха, вдишах го с пълни гърди. На Катлийн може да ѝ стигаха четиристотин и деветдесет калории, за да бори стреса, но не и на мен.

Усетих вибрации в джоба си, отворих телефона с плъз­гане и го долепих до ухото си.

- Аз съм - съобщи Кали.

- Трябва да си татуираш пеперудка на задника - уве­домих я.

Последва кратка пауза от нейна страна.

- Донован, ако така започваш разговорите си обикно­вено, май откривам къде се корени проблемът ти с жени­те. Нищо чудно, че не можеш да си намериш добро моми­че, за което да се ожениш.

Ако Кали Карпентър се беше родила осем сантиметра по-висока, нямаше да ѝ се налага да убива хора за пре­храната си. С нейната впечатляваща външност щеше да е супермодел, известен с малкото си име. Пресуших ча­шата си и я оставих на масичката. Изправих се, излязох на балкона и си избрах стол, който бе обърнат към кея на Санта Моника.

- Какво ново? - попитах я.

- Пресегни се през голата курва и си включи телеви­зора.

- Какво ниско мнение имаш за мен - въздъхнах. - Ис­тината е, че си седя самичък на хотелския балкон и се наслаждавам на ненормално топло за февруари време. Кой канал?

- Който щеш.

Върнах се в дневната, открих дистанционното и нати­снах бутона за включване. Думите “сензационна новина“ се мъдреха върху течащо интервю на живо. Интервюира­ният разказваше на репортерите, че току-що случилото се събитие е безпрецедентно. Отдолу на екрана вървеше телетекст: “Вътрешна сигурност потвърждава неразре­шен пробив в наблюдателен сателит“.

Мъжът се представи като Едуард Кълбъртсън, шеф на “Изследователски операции“ на “Скайуоч Индъстриз“. Обясни, че „Скайуоч“ имат държавна поръчка да осигу­рят приложения на изкуствен интелект за подобряване на радарния образ. Каза:

„Това е един от петте така наречени “Клас Кийхоул“ сателита, които летят над нас всеки ден. Точните спеси- фикации са на ниво над “строго секретно“, но ние знаем някои неща за тях.“

„Например?“ - попита един репортер.

„Знаем, че се движат на сто и шейсет километра над земята при Мах скорост 25 - уточни Кълбъртсън. - Зна­ем, че покриват всеки сантиметър от земната повърхност два пъти на ден, като заснемат дигитални снимки на кон­кретни места, програмирани в проследяващия им механизъм.“

„Това ли е станало в този случай? - продължи да пита репортерът. - Някой е хакнал компютъра на сателита и го е насочил да направи снимките, които току-що видя­хме по телевизията, така ли?“

„За момента предположението ни е такова.“

Заговори друг репортер:

„Доктор Кълбъртсън, има много спорове относно точ­ността на образите от наблюдателни сателити. Каква е истината? Могат ли те например да покажат различимо регистрационен номер на кола?“

„При нормални условия имат резолюция от дванайсет сантиметра, така че могат да покажат прецизно дванай- сетсантиметров предмет на земята.“

Попитах Кали по телефона:

- Ти това знаеше ли го?

- Не, но ако го знаех, нямаше да го разтръбя пред це­лия свят.

Трети репортер се осведоми дали разузнавателните сателити могат да бъдат използвани от властите при раз­криване на престъпления.

„Не - отсече интервюираният, - шансовете за това са нищожни, граничещи с невъзможното.“

„И защо, докторе?“

„Защото - зае се да обяснява той, - местопрестъпле­нието трябва да е програмирано в компютъра поне час, преди да бъде извършено деянието.“

„С други думи, твърдите, че виновниците за отвлича­нето са онези, които са пробили защитата на сателита?“ „Да, така смятаме ние.“

„И с каква цел?“

„Мога само да правя догадки. Някой е искал да наблю­дава отвличането от отдалечено място, някой, който е знаел предварително ултрасекретни подробности за тра­екторията на орбита на сателита.“

„Подозирате ли терористи?“

Експертът внезапно придоби смутен вид и взе да се от­далечава заднешком, а микрофона пое говорител на ФБР.

„В този момент не можем да потвърдим дали пробивът в сателита или похищението са актове на тероризъм. Боя се, че нямаме време за повече въпроси, но ще ви държим информирани относно развитието на ситуацията.“

От телевизионното студио водещата на новините об­общи:

„За тези от вас, които сега се включват, от Вътрешна сигурност потвърдиха неавторизиран пробив в техни­те така наречени наблюдателни сателити. Този конкре­тен сателит е проследявал района над югоизточното крайбрежие миналия вторник, когато следните образи са наблюдавани дистанционно от неизвестно лице или лица.

На екрана зад водещата се показаха в бърза последо­вателност около четирийсет снимки. Щяха да ангажират вниманието ми дори ако въпросното похищение не се от­насяше до Моника Чайлдърс, жената, която с Кали уби­хме по поръчка на Виктор преди четири дни.

Кали попита:

- Полага ли ни се да задържим парите за убийството?

Такава си беше Кали, винаги готова да извика усмив­ка.

Водещата на новините продължи:

„Както повечето хора в района на Джаксънвил вече знаят, Моника Чайлдърс бе обект на едно от най-мащаб­ните издирвания в Северна Флорида.“

Зад нея показаха снимка на Бакстър, съпруга на Мо­ника. Водещата го представи като един от най-видните и уважавани хирурзи в Северна Америка.

- Бакстър бил голяма клечка - подхвърлих на Кали.

- Бакстър ли? Ти кой канал гледаш?

- Не знам, един от трите големи.

- Прехвърляй, докато намериш Си Ен Ен.

- Защо?

- Говорят за нас.