Смъртоносни xopa

51.

- Костюмът свърши работата, да знаете, тя много си падна по него. - Това беше Еди Рей, който разправяше как се запознал с момиче в магазин за спортни стоки. - С думи не мога да я опиша.

- Сигурно си бил пиян - подхвърли Росман и другите се разсмяха.

Старите приятели се бяха събрали в “Дафни Дъкс“, кварталната кръчма. Еди Рей бе прекарал детството си и въобще всичките си четирийсет и шест години на раз­стояние, не по-далечно от пет-шест километра от заведе­нието.

Тя беше влязла да избира подарък за рождения ден на баща си. Въдица за риболов и не каква да е, а най-добра­та. Еди Рей бе толкова шашнат от красотата ѝ, че просто бе стоял, без да обели дума. А тя бе казала: „Костюмът ви е прекрасен. “Армани“ ли е?“.

- Смейте се колкото щете - заяви той на приятелите си по чашка, - но имам с нея среща за обяд утре.

- Кажи къде, че всички да я опънем - обади се Лукас и направи мръсен жест с ръце и таз.

Последва още смях.

- Тя не е такава. Момиче с класа е, сериозно.

Русата красавица го беше попитала за костюма му и той не можел просто да стърчи там и да не каже нищо. Еди Рей бе събрал кураж да избъбри: „Не съм сигурен за Марката, но го купих в “Джей Си Пени“. - Тя кимнала впе­чатлена. Нещата вървели добре и той се пробвал с шега. - Но струва твърде много повече от пени! - И добавил: - Извинявайте за просташката забележка.“

Явно на нея не ѝ попречило, защото отговорила: „Добре го казахте. Много сте забавен“.

Сега в бара, докато черпеше скептичните си приятели, Еди каза:

- Ще я снимам, тогава сами ще прецените.

- Гледай да я хванеш от предната страна - поръча Рос- ман. - Винаги съм искал да видя прасе с червило.

- Ще я снимам, и още как - зарече се Еди. - Ама като я видите, направо ще зяпнете!

Бяха побъбрили няколко минути и той ѝ избрал най-хубавата въдица в магазина. Тя се впечатлила от познанията му за риболова. Той я попитал за името ѝ и когато тя отговорила “Моника“, ѝ казал: „Познавах една Моника в гимназията. Много беше хубава.“

Моника се усмихнала лукаво и подхвърлила: „Бих се обзаложила, че ти е била гадже.“

Той ѝ смигнал и отвърнал: „И със сигурност би спече­лила баса“.

Бяха се засмели, а после тя казала: „Сигурно си имал куп гаджета в гимназията, ако и тогава си бил с тази страхотна прическа“.

И той отвърнал скромно: „Завъртях няколко“.

После споделил, че е бил във футболния отбор, но си контузил коляното в последния сезон. Когато дошло вре­ме тя да мине през касата, той предложил да плати и да ползва намалението като служител, а тя да му дала су­мата на ръка. Момичето това и направило и тъкмо с тези пари той черпеше приятелите си сега.

- Да знаете, от мен само по едно - предупреди ги той. - Другите пари трябва да ги пазя за срещата си утре.

Тя му била толкова благодарна за намалението, че на­стоявала да му се отплати някак.

„Ела на вечеря с мен днес“ - предложил той и се почу­дил как бяха излезли тези думи от устата му.

„Хм... няма как да е за вечеря. Но ако ти се кара до гра­да утре, може да се видим за обяд.“

Еди си тръгна рано от бара, за да се настрои за голя­мата среща на другия ден, която обещаваше да промени живота му.

Момчетата си продължиха пиенето и разговорите, а Лукас се опита да предложи бас дали момичето ще се по­яви на срещата. Никой не прие облога. Решиха, че Еди Рей е станал жертва на хубавица, която му се е докарвала заради намалението.

Грешаха.

Когато Еди Рей отиде в ресторанта и попита за Моника, салонната управителка му подаде малък плик. Ко­ленете на Еди омекнаха и сърцето му примря. Изискано отхвърляне, каза си, но все пак отхвърляне. Разбира се, винаги бе налице вероятността да ѝ е изникнало нещо непредвидено в последната минута. А в такъв случай тя не би знаела как да се свърже с него.

Еди реши, че има светъл лъч. Взе плика, отиде до един свободен стол, седна и се опита да пребори чувството за отхвърленост, проникнало живота му от деня, в който контузи коляното си.

В бележката пишеше, че тя е поръчала обяд насаме за тях в апартамент 316.

Еди полетя към асансьорите и натисна бутона. Не го беше грижа дали не е прекалено хубаво, за да е истина. Беше гледал няколко филма, в които прелестна купонджийка искаше да се откъсне от живота си и се пускаше на чистача на басейна или на техника по поддръжката. Еди не се заблуждаваше, ясно му бе, че това нямаше да е началото на трайна връзка.

Знаеше също, че когато момиче те кани в хотелската си стая, не му отказваш. Тя практически му обещаваше секс, вероятно след хубав обяд и закачлив разговор. Ко­гато почука на вратата, си помисли: след по-малко от два часа вероятно ще правя секс с най-красивото момиче на планетата Земя.

Кали имаше други планове, естествено.

- Влез - каза тя. - Вратата е отключена.

Еди влезе в дневната на апартамента, забеляза цве­тята на масата, кофичката с шампанско, високите чаши, прясно изцедения портокалов сок, покритите с шоколад ягоди. Чуваше тиха музика да се носи от спалнята. Кали беше облегната на отсрещната стена, облечена като кукличка в жълта плажна рокля с ръце в джобовете, извита в съблазнителна поза като опитна манекенка.

Еди подсвирна тихичко.

- Признавам ти го, Моника. Умееш да създадеш атмос­фера.

- Позволих си да поръчам обяд. Надявам се, че не въз­разяваш.

Еди Рей обичаше сам да си поръчва храната, но как­во пък, тук не яденето беше важно. И все пак тя вероят­но беше някакъв модел, каквато бе слаба, а той не беше любител на разните там зелени салати. Отново погледна към шампанското, портокаловия сок и цветята. При це­лия този разкош да няма една бира, каза си. Какви бяха шансовете тя да е поръчала хамбургер с пържени картофки към шампанското? Нулеви, нали тъй?

Но на глас изрече:

- Каквото и да си поръчала, ще е чудесно, не се съмня­вам.

- Прецених те като човек, който обича пържола с пър­жени картофи.

Лицето на Еди светна и той каза:

- Може ли да ти налея питие?

- Ако ми правиш компания - отвърна тя.

Пиха по едно. Макар и женско питие, не беше толкова лошо. Отпусна се на канапето и тя му приготви още едно. Това беше по-силно на вкус и той започваше да усеща ефекта на алкохола на празен стомах. Реши, че ще про­пусне тази част довечера, като разказва на момчетата в бара за страхотната си среща.

Тя се усмихна и каза:

- Като си допиеш чашата, ще те целуна.

- Ще изпия и цялата бутилка, ако си свалиш роклята - рече той с намигане, за което мигом съжали.

- Я виж ти, Еди Рей! - възкликна тя, но със смях и той реши, че не е провалил работата.

- Само се пошегувах - оправда се.

Изгълта останалото от питието си и тя каза:

- А сега целувката.

Еди не можеше да повярва на късмета си.

Еди Рей се изправи да си получи обещаната целувка и измина около метър и половина, преди лицето му да се изопне и той да се хване за гърдите. Направи няколко крачки встрани и залитна към стената.

Тя попита:

- Добре ли си?

Той я погледна и промълви:

- Не знам какво става.

Отпусна се на колене, после се килна настрани с лице, изкривено първо от болка, а после от агония.

Кали придърпа един стол към него и седна.

- Нямаш много време - каза тя, - затова слушай вни­мателно.

Еди беше изгубил всякакво усещане в ръцете и стъпа­лата си.

- Какво ми направи? - изхриптя.

- Отрових те - гласеше отговорът.

- Но защо?

- Направих го заради Моника. И тя не ти е била при­ятелка впрочем. Била е с пет години по-малка от теб. На петнайсет в нощта, когато си я изнасилил.

- За какво... говориш? - избъбри той. Беше му трудно да говори, но гласът май бе единственото в тялото му, което функционираше.

- Направил си бирен купон у дома си - продължи Кали. - Той се е пренесъл в предния двор. Моника се прибирала у дома си от урок по танци в гимназията. Познавал си я от квартала и си я повикал. Сграбчил си я, изнасилил си я на моравата отпред и си я заплашил с убийство, ако каже на някого.

- Откъде знаеш всичко това?

- Беше малко високомерна - каза Кали, - но ми беше приятелка. Притежаваше класа. За разлика от теб.

- Помогни ми - избъбри той.

- Как ли не. Ето най-доброто ми предложение. Дай ми имената на двама души, които са съсипали живота ти, както ти съсипа този на Моника. Ако искаш справедли­вост, това е твоят шанс. Но говори бързо, защото си на път трайно да си платиш за греховете.

Той назова треньора си и хлапака от Удхейвън, същия, който се отнесе неспортсменски с него цяла минута след свирката на съдията.

Кали избърса всички повърхности, които можеше да е докосвала, включително капака на каната с портокалов сок и бутилката от шампанско. После прибра тапата от шампанското и чашите в пътната си чанта, заедно с на­писаната от нея бележка, която изрови от джоба му.

Спря за момент да огледа стаята. Реши, че е стерилна, и се отправи към вратата, като прекрачи без колебание тресящото се тяло на Еди Рей. Беше приключила тук, ом­ръзнало ѝ бе да бъде Моника.