Смъртоносни xopa

46.

Бях свършил да си бъбря с архитекта и жена му и тъкмо подхванах последен преговор на плана с цирковата ар­мия, когато се обади Сал Бонадело.

- Джо е вдигнал мерника на жена ти и детето.

Бях го очаквал. В един нормален свят щях да накарам Кали да отведе Джанет и Кимбърли на сигурно място в централата ми, но това не беше нормален свят, беше све­тът на Джанет. Разчитах на Кали да ги опази, но се опа­сявах, че Джо може да прибегне към запалителна бомба от разстояние.

Затова предишната вечер се бях обадил на Кимбър­ли да ѝ обясня ситуацията. Казах ѝ да намери начин да изведе майка си от къщата до следващото ми обаждане. Уверих я, че където и да отидат, ще са в безопасност, за­щото Кали ще ги следва.

- Имаш ли достатъчно хора да се справят със заплаха­та? - попитах Сал.

Освен че ме вкара в офиса на Крис Ънгър, това бе друг момент от плана, в който се нуждаех от помощта на Сал. Исках хората му да пазят къщата на Джейн в случай, че нещо се объркаше.

- Демео е обявил поръчка за теб за един милион до­лара. Казал е на всички фамилии, после се обади на мен и поиска да отвлечем близките ти и да ги държим като заложници.

- Мислиш ли, че все пак е изпратил и свои хора?

- Мисля. Типично е за тоя подлец да не ми се довери.

- На теб, човек, дето е основал благотворителен фонд.

- “Майки от Сицилия“ - уточни той. - Е, какво, прати ли семейството си на сигурно място?

- Надявам се.

- Жена ти ядосана ли ти е?

- Бившата. Да, ядосана ми е. Както винаги.

- Всичките са една стока - обобщи той.

Завърших брифинга на цирковите артисти. Куин им провери оборудването. Ние с Хуго се обадихме на Виктор да го осведомим за новините.

След това позвъних на Катлийн.

- Как я караш, каубой? - попита тя.

- Скучна работа са тези конференции - излъгах.

- Има ли някой прочут там?

- Не, само аз.

- Сигурно движиш с разни хубавички гимназистки, дето не са могли да пробият в киното.

- Това беше съвършено незаслужено - засегнах се.

Тя се засмя.

- Не се преуморявай, любовнико. Очаквам пълна про­грама, като се прибереш у дома.

- И ще я получиш.

- Кога по-точно?

- Още не мога да кажа. Понякога тези форуми траят по два дни, друг път повече.

- Дотогава - каза тя и затворихме.

И вече беше станало време.