Смъртоносни xopa

19.

След развода си с Донован Крийд преди три години Джанет се премести с Кимбърли в задрямалото градче Дарнел в Западна Вирджиния, където Ейми, най-добрата прия­телка на Джанет, си бе устроила удобен и щастлив дом като съпруга на кореняк от Дарнел.

Ейми превърна в своя житейска мисия задачата да на­мери съпруг на Джанет. Джанет се пробва, но след две години на катастрофални уредени срещи беше на път завинаги да се откаже от мъжете. И тогава неочаквано Ейми я запозна с приятен мъж от Чарлстън.

Джанет се оказа беззащитна пред небрежния чар на изтънчения Кен Чапман - до такава степен, че само ня­какви си осем месеца, запълнени с непрестанни срещи, доведоха до намерения за брак.

Според Кимбърли майка ѝ прибързваше, но и тя тряб­ваше да признае, че Джанет бе щастлива за пръв път от години. Кимбърли разигра пред баща си цялата история с ухажването и заключи:

- Според мен мама упорито си внушава, че е влюбена, но иадам чувството, че нещо не е както трябва.

Едно слънчево утро, докато Джанет разтребваше днев­ната, отвори входната врата и видя пред себе си хубаво слабо момиче със сламена шапка и големи кръгли слън­чеви очила. Представи се като Катлийн Грей и каза:

- Не искам да ви създавам проблеми, идвам само да ви кажа някои неща за Кен Чапман.

Джанет се вкамени.

- Чуйте, госпожице... както се казвате там...

- Грей.

- Госпожице Грей. Не знам коя сте и за какво говорите, но в момента съм твърде заета и ако не възразявате...

- Но аз възразявам. Имам нужда да облекча съвестта си. Ако ми отделите само три минути, обещавам никога повече да не ви безпокоя.

Джанет погледна към картонената папка в ръцете на Катлийн.

- Каквото и да сте донесли, не проявявам интерес - от­сече тя.

Катлийн протегна ръка.

- Джанет - рече тя. - Грей е моминската ми фамилия. По мъж бях Чапман. Госпожа Кенет Чапман.

Лицето на Джанет пламна и стана алено.

- Госпожице Грей, не желая да чувам нищо, което има­те да кажете за годеника ми. Аз самата имам бивш съпруг, но не обикалям да го очерням пред всяка, с която излиза.

Катлийн поклати глава.

- Джанет, повярвайте, не е нужно да се разстройвате. Аз не фигурирам в живота на Кен, нямаме и деца, така че не се налага да бъдем приятелки с вас. Просто се опитвам да сваля морално бреме от себе си, както и вие може би ще постъпите с поредната след вас. Историята ми е крат­ка и простичка. Може ли да вляза?

- О, заповядайте, влезте на всяка цена - изрече Джанет без опит да прикрие сарказма си.

Катлийн спря за миг да погледне снимките на Кен и Джанет върху полицата на камината. После се обърна с лице към Джанет Крийд.

- Надявам се за вас да е различно - промълви тя. - Ис­крено се надявам.

- Сигурна съм, че ще е така. Най-малкото, аз нямам на­вика да се натрапвам.

Катлийн се усмихна.

- Ако попаднете в моята ситуация някой ден, надявам се да се справите по-добре от мен.

- Не се съмнявам в това - каза Джанет. - Нещо друго?

- Само това.

Катлийн свали шапката и очилата си. Видът на кръвя­салите ѝ очи, заобиколени от сини отоци, накара Джанет да онемее от стъписване. Отстрани на главата на Кат­лийн имаше подутина колкото яйце, а по шията ѝ - сле­ди от душене. Катлийн разкопча блузата си и се обърна с гръб към Джанет, за да покаже десетки синьочерни петна по гърба си с приблизителен размер на мъжки юмрук.

Пулсът на Джанет запрепуска. Усети как гърлото ѝ се стяга. Коленете ѝ омекнаха и тя трябваше да се подпре на гърба на канапето, за да запази равновесие. Докато Кат­лийн закопча блузата си и постави отново шапката си, Джанет си бе върнала донякъде самообладанието.

- Съжалявам за състоянието ви, госпожице Грей, но едва ли очаквате да повярвам, че Кен ви е причинил това. Познавам го отблизо от цели осем месеца.

Долната устна на Катлийн леко затрепери. Тя кимна.

- Спите ли с него? - попита Джанет. - Заради това ли е всичко?

- Не. Той ми го причини вчера като предупреждение.

На Джанет започна да ѝ се вие свят.

- Предупреждение за какво?

- Не искаше да ви кажа, че ме биеше през всичките го­дини на брака ни.

Джанет усети, че ѝ прилошава.

- Не го вярвам - упорстваше тя.

- Не съм изненадана - рече Катлийн с въздишка. - Аз самата не бих повярвала. Вижте, не се опитвам да ви вли­яя и да ви уча как да живеете. Не твърдя, че Кен не се е променил. Надявам се с вас да е различен.

Макар Джанет да намираше думите на Катлийн на­пълно неправдоподобни, в тона ѝ звучеше искреност. Джанет промълви:

- Не разбирам. Да не сте го заплашили някак? Казахте ли му, че възнамерявате да се срещнете с мен?

- Точно това е откаченото. Нямах никакво намерение да говоря с вас. Когато ми съобщи, че ще се жени, се по­чувствах така облекчена! Реших, че най-сетне ще ме ос­тави на мира и ще има свой живот. На драго сърце бих си държала устата затворена. Ала вчера той се появи на пра­га ми и ми каза, че съобщението за сватбата ви скоро ще се появи във вестника. Знаеше, че ще го видя, и се боеше, че ще искам да създам проблеми. Казах му да се омита от живота ми, но той отвърна, че винаги ще присъства в него, винаги ще е наблизо, зад ъгъла. Изсмях му се и му обърнах гръб, но Кен Чапман не понася подобно отно­шение към себе си. На него не може да му се присмееш. Ритна вратата да я отвори, стисна ме за шията и... ето го резултата. Каза, че е само намек за онова, което ще ми се случи, ако някога кажа на вас или на друг за случилото се по време на брака ни.

- И ето ви тук сега.

- Да.

Джанет погледна изпитателно бившата съпруга на Кен.

- Госпожице Грей, оценявам казаното от вас, но искре­но се съмнявам, че това е истината.

- Ще го преживея някак.

Джанет поклати глава.

- Във всеки случай чувам историята едностранно.

- Точно така е - потвърди Катлийн, после протегна ръка. - Джанет, казах каквото дойдох да кажа и съм ви благодарна, че ме приехте. Съвестта ми е чиста и ви же­лая щастие. Исках да ви дам и това. - Постави папката върху масичка близо до входната врата. После грижливо намести тъмните си очила и излезе от къщата.

Джанет не искаше да поглежда папката, не искаше да я докосва, не искаше да я отваря, не я щеше в дома си. Дори когато видя ръката си да се протяга към нея, си заповяда да не го прави и това подейства - остави я да лежи там още няколко минути. И все пак знаеше, че накрая ще я вземе и ще я отвори, а когато го стореше, животът ѝ щеше да се промени завинаги.

Папката съдържаше няколко фотоса анфас и профил на смазаното лице на Катлийн и няколко подобни сним­ки на гърба и бедрата ѝ. В сърцето на Джанет се заформи студена и корава бучка, докато прелистваше полицей­ските снимки, хроникиращи години на жесток физиче­ски тормоз. Медицински свидетелства документираха десетки случаи на насинени очи, разцепени устни, из­бити зъби, счупена челюст, неколкократно чупен нос и многобройни инциденти със счупени или пукнати ре­бра. Прегледа забранителните заповеди, нарушенията на тях, полицейските рапорти и докладите за арести.

Накрая Джанет рухна и плака неспирно в продълже­ние на два часа.

После направи три телефонни обаждания.

Първото беше до бившия ѝ съпруг Донован Крийд. Той не отговори, така че тя остави съобщение на гласовата му поща. Беше кратка и конкретна.

- Мръсник неден! - заяви му. - Знам, че ти си поръчал на тази жена да ми даде папката. Може и отново да съм сгафила, може би си ме спасил от много повече страда­ние в бъдеще и може би някой ден дори ще оценя сторе­ното от теб. Ала точно сега сърцето ми е разбито изцяло по твоя вина и те мразя до смърт! Не ми се обаждай, Донован. Да не ти е и хрумнало дори. Мразя те! Мразя те! Не ща да чувам нито дума от теб!

Второто обаждане беше до годеника ѝ, небрежно из­тънчения Кенет Чапман.

- Кен - каза тя, - знаеш, че бившият ми съпруг е Донован Крийд, и съм ти споменавала, че е важна клечка в Агенцията за национална сигурност. Онова, което не знаеш, е, че той е бивш наемен убиец за ЦРУ. Ако не ми вярваш, направи опит да го провериш.

Кен помълча, преди да отговори.

- Вярвам ти, мила, и това е доста плашещо, но защо ми го казваш сега? ,

- Защото той вероятно ще те убие.

- Моля?

- Възможно е като лична услуга към мен да склони да не те убива. Само че е малко откачен и не мога да ти га­рантирам безопасност.

- Джанет, какво става? За какво говориш?

- Днес получих пратка от Донован. Пълна е със сним­ки и полицейски документи, описващи в пълни подроб­ности побоите, които си нанасял на бившата си съпруга Катлийн.

- Слушай, Джанет, това са глупости. Мога да ти обясня.

- Нима? - възкликна Джанет. - Това е чудесно, нямам търпение да чуя обясненията ти. В края на краищата пред мен са повече от трийсет страници документирани от полицията улики. В момента са в скута ми, доказател­ства за тормоз, продължил повече от осем години.

По линията за известно време се възцари мълчание. После Чапман продума с изтънял гласец:

- Не го отричам. Но беше отдавна. Трябва да разбе­реш, боледувах от циклофрения. Страдах от химически дисбаланс. Трябваше да вземам лекарство с години, но вече го преодолях. Кълна се в Бог. Може да се обадиш на бившата ми съпруга, тя ще потвърди.

Ама че нахалник, рече си наум Джанет.

- Да, Кени, стари друже, не се съмнявам, че Катлийн ще каже каквото си ѝ поръчал. Нямам време, трябва да затварям. Сватбата се отменя. Ще ти пратя пръстена по пощата. Не ми се обаждай. Никога повече не се доближа­вай до мен или Кимбърли. Ако се опиташ някак да вле­зеш в контакт с мен по каквато и да било причина, ще на­съскам Донован Крийд по теб. Повярвай ми, не би искал това. Ако не ми вярваш, поразпитай наоколо.

Третото обаждане бе до най-добрата ѝ приятелка Ейми. Джанет пристъпи директно към въпроса.

- Ти знаеше ли за Кен?

- Какво да съм знаела, миличко?

- Знаеше ли?

- Скъпа, малко ме плашиш. Какво дали съм знаела?

- Отговори, знаеше ли?!

Ейми остана смълчана за малко.

- О, мила - въздъхна тя, - това беше толкова отдавна. Пък и всяка история си има две страни, нали така?

- Аз имам дъщеря! Как можа да не ми кажеш?

- Джанет, умолявам те, помисли, преди да прибързваш да съдиш. Моля те, не проваляй това.

- Късно е вече.

- Нека се видим да го обсъдим.

- Пукни.