Смъртоносни xopa

44.

Дарвин крещя, вилня и вдигна олелия до бога, като чу какво съм намислил, но ми се стори, че тайничко е до­волен, задето планирах да отстраня Джо Демео. Реших да проверя теорията си.

- Да го убия мога и сам - подхвърлих, - но жив не мога да го заловя без твоя помощ.

- Че мен какво ме засяга умрял ли е, или не?

- Ако го пленя жив, можеш да го предадеш на ФБР за взрива в хотела заедно с доказателствата, които ще от­крием в дома му.

- Доказателства няма да има. А и когато му дойде вре­мето, ще пипна другия, онзи, дето ръководи курвите.

- Грасо? Той е от охранителите на Джо. Живее в едно от бунгалата. И пак ти казвам, без помощта ти няма да се измъкне жив от това.

- Ами курвата?

- Пейдж. Името ѝ е Пейдж - наблегнах.

- Все тая.

- Пейдж вероятно вече не е жива.

- Може и да е - каза той.

- Надявам се. Но и така да е, нейните показания няма да имат достатъчно тежест той да получи присъда за взрива.

Дарвин се замисли.

- Какво искаш от мен? Гледай да не е много.

Знаех, че каквото и да му кажа, ще предизвикам крясъ­ците му, но всъщност ми трябваше само импулсно лазер­но оръжие, монтирано на хамър.

- Ти си луд, бе! - вресна той.

- Може да пратиш едно до базата „Едуардс“ с товарен самолет - предложих. - Тъкмо ми е наблизо.

- Знам къде е шибаната база „Едуардс“ - продължи да фучи той. - Не летя ли съвсем скоро дотам с три бройки Ей Ди Ес?

- Да, но сега ми трябва импулсен лазер.

- Нека отгатна, искаш го за утре.

- Всъщност за днес, не по-късно от шест следобед.

- Ти напълно си откачил.

- Хайде, стига, Дарвин, нищо не можеш да направиш.

- Освен да те държа на каишка.

- Виж, знам, че няма да е лесно и никой в държавата не би могъл да го направи... но ти си Дарвин!

- Майната ти! - изръмжа той. - Не може да бъде напра­вено. Точка.

- В шест следобед ще съм там - настоях. - Впечатли ме.

- Върви по дяволите - тросна се Дарвин.