Смъртоносни xopa

20.

Минаха два дни след Синсинати, когато предложих на Лорън да я пребия и тя попита “от интерес към спора“ колко бих платил. Като ѝ казах, реши поне да ме изслуша. Така че ѝ връчих папката на Катлийн Грей от полицията и я наблюдавах, докато тя я преглеждаше. Отне ѝ доста време, докато внимателно разглеждаше снимките и прочиташе по нещичко от всеки рапорт. Когато най-сетне приключи, пог­ледна ме в очите и попита:

- След като знаеш за нея всичко това и разбираш бол­ката ѝ, защо би искал да ми причиниш физическо наси­лие?

Свих рамене.

- Не става въпрос да нараня теб, а да направя бившата си съпруга щастлива. Щастлива поне в далечен план.

Тя ми отправи насърчителна усмивка и заяви:

- Сладурче, наистина си жалка картинка, когато опре да се обясняваш пред жена.

- Толкова ли съм зле?

- Фатален от световна величина - заключи тя.

Взе ръцете ми в своите и ме погледна в очите. Изглеж­да, търсеше да види у мен нещо по-добро, отколкото ѝ бях показал до момента.

- Ще трябва да ми обясниш как, като ме пребиеш, ще направиш бившата си съпруга щастлива - каза. - Плаши ме мисълта, че някъде съществува жена, която би оце­нила жест от този род, и се питам какво ли въобще те е привлякло към нея.

Кимнах и разправих на Лорън колко много държа на Джанет и Кимбърли и как искам най-доброто за тях. Уве­рих я, че не се стремя да заема мястото на Кен, просто не желаех човек като него да живее в един и същ дом със се­мейството ми. Казах ѝ колко ужасен съм бил да науча, че Джанет възнамерява да се омъжи за човек, който редовно е пребивал жена си.

Като изяснихме предпоставките, изложих и плана си: Лорън щеше да се представи за Катлийн, бившата съпру­га на Чапман, и да каже, че Чапман я е пребил като пре­дупреждение да си затваря устата за системните побои. Уверих Лорън, че съм професионалист, тоест че ще я пре­бия много внимателно и ще гоня максимален ефект с минимална болка. Наблегнах, че няма да изпитам никаква наслада от това и че не ми е навик да пребивам жени, само дето не мога да измисля друг начин да откажа Джа­нет от брак с Кен Чапман.

После ѝ връчих шепа обезболяващи и ѝ казах, че ако реши да се подложи на това, трябва да вземе две сега и по едно на четири часа през следващите два дни. Уверих я, че от хапчетата ще ѝ стане толкова добре, та ще се обади да ми благодари за побоя.

- Хей, каубой, кротко - възпря ме Лорън. - Ето че пак се увлече!

Погледнах я неразбиращо. После ми просветна.

- О, вярно. Прощавай. - Поклатих глава. - Това, че ще ми благодариш за побоя, беше фигуративно казано. Само имах предвид, че хапчетата са невероятно ефикасни. Ама наистина съм идиот с жените.

- Пила съм обезболяващи и преди - каза тя.

- Не и като тези - възразих. - Имат някакъв примес, който ти създава чувство на еуфория.

После извадих пътната си чанта и ѝ връчих две тухли пари, превързани с ластичета, всяка от които съдържаше десет хиляди долара. Тя се втренчи в парите.

- Боли ме да го кажа, но я да видим не мога ли да ти спестя малко долари. Защо просто не се обадиш на Джа­нет и не ѝ разправиш за Чапман? Или, още по-добре, из­прати ѝ тази папка, кажи ѝ, че си проверил годеника ѝ и си стигнал до това.

- Няма да ми повярва - рекох. - Знае, че хората ми мо­гат да изфабрикуват правни книжа за някакви си часове. Можем да променяме, фалшифицираме и унищожаваме съдебни документи или да създаваме официални прото­коли от днес за утре. И не забравяй, че тя обича мръсни­ка, а той е убедителен. Последната му приятелка все още вярва, че Катлийн сама си е нанасяла побоите през всич­ки тези години, за да има контрол в отношенията им.

На Лорън ѝ се изчерпаха идеите. Познато ми беше това чувство.

- Ами ако изпратиш информацията анонимно? - по­пита тя.

- Джанет ще знае, че е мое дело - отвърнах, - и пак няма да повярва. Адски много ме мрази.

- Откровено казано, сладурче, ако това ти е най-доброто хрумване, мога да разбера чувствата ѝ. - Лорън направи жест към снимките върху леглото. - Признавам, че има прилика - потвърди, - но далеч не сме еднакви. Цялата тази идея е налудничава. Дори да се съглася да го направя, когато Джанет види истинските снимки, ще разбере, че не съм Катлийн.

- Ще ти направя снимки преди и след побоя и хората ми ще променят полицейските снимки, за да отговарят на лицето и тялото ти. Дори ще те подмладят, за да пока­жат побоите през годините. После ще наложат наранява­нията на Катлийн върху твоите снимки. Осъвременената пратка ще бъде доставена от куриер на домашния ти ад­рес в рамките на осем часа.

- Няма начин да знаеш къде живея - заяви тя.

За неин ужас цитирах адреса ѝ по памет.

- И тъй, историята и документите ще са истински - до­дадох. - Само снимките ще са подправени.

- Откъде знаеш, че Джанет не е виждала Катлийн? - попита Лорън.

- Кен за нищо на света не би допуснал да се срещнат. Не би искал Джанет да узнае за побоите.

- Не може ли просто да я посетя, като се престоря на Катлийн, и да ѝ разправя истината за Кен?

- Мислих за това, но трябва да накараме Джанет да иска да защити Катлийн.

- Защо?

- Защото ако Джанет вярва, че Кен е пребил Катлийн почти до смърт като предупреждение, би поставила жи­вота ѝ в опасност, като се позове на нея.

- Говориш за после, когато Джанет ще му съобщи, че няма да се женят.

- Именно. Ако Катлийн се появи на прага на Джанет ненаранена, Джанет ще му каже за нея и той или ще об­вини Катлийн, че е луда, или ще се оправдае, че всичко това е станало преди години и е излекуван. Не забравяй, може да докаже, че е минал през сеанси за справяне с гне­ва.

- По изискване на съда.

- Точно така, а също и през психотерапия.

- Също условие за пробацията му.

- Ясни са ти тези неща.

Тя кимна.

- Ще твърди, че е боледувал от циклофрения - казах - и че е вземал лекарства за химическия си дисбаланс.

- Всичко това може да е истина.

- Може, но не е там въпросът. Искам тази гадина вън от живота на жена си и дъщеря си.

- Бивша жена.

- Така де.

- И тъй, ако се престоря на Катлийн и се появя цялата в синини и подутини, мислиш ли, че тя ще се хване на въдицата?

- Убеден съм. Не може да твърди, че е излекуван, след като ти е сторил това. Но трябва да си изиграеш ролята добре. Ще има дълго да репетираме.

- Имам си такса за два часа време.

- Мислех си, че двайсетте бона са достатъчни - усмих­нах се.

Тя отвърна на усмивката ми.

- Ще помогнат да преглътна горчивия хап - съгласи се. - Но ти каза, че те са за побоя. Всичко друго като разни репетиции има допълнителна цена.

Видя ме, че се намръщвам.

- Я не ми се стискай, Донован - сгълча ме. - Очевидно съм единствената компаньонка в града, която прилича достатъчно на Катлийн, та този откачен план да прора­боти.

- Имаш право - казах, като си отбелязах наум, че по-ра- но се беше нарекла “проститутка“. - Но ако ще плащам за времето ти, искам пълното ти внимание.

- Естествено.

- Добре - кимнах. - И ти обещавам, Лорън, ако бивша­та ми развали сватбата, ще ти дължа услуга.

- Услуга?

Кимнах.

- Услуга като при мафиотите ли?

Не казах нищо.

- Каква например, да убиеш някого, ако поискам ли?

Свих рамене.

- От теб зависи как ще си използваш услугата.

- Господинчо, ти си една извратена откачалка. Казвал ли ти го е някой?

- Всъщност често го чувам.

Тя ме гледа мълчаливо известно време.

- Да знаеш, че ще си поискам услугата - заяви. - Защо­то и аз имам един Кен Чапман в живота си. - Подаде ми една от пачките. - Не е ли редно да ми платиш половина­та сега и половината после?

- Имам ти доверие - казах.

- Щом си готов да ме пребиеш и да утрепеш бившия ми, очевидно не си от хората, на които често им играят номера, права ли съм?

- Мислиш ли, че ще можеш да се представиш убеди­телно? - попитах я.

- Шегуваш ли се? - Увери ме, че дългогодишният ѝ опит на успяла компаньонка я е направил по-добра ак­триса от Мерил Стрийп. И добави: - Всяка седмица някой осемдесетгодишен остава убеден, че ме е докарал до раз­търсващ оргазъм, ясно? Така че това с Джанет за мен е фасулска работа. - Помълча и додаде: - Все пак трябва да се подготвиш за нещо.

- И какво е то?

- Тя никога няма да се върне при теб.

- Не я искам да се връща.

- Тогава нека го кажа иначе: никога няма да ти прости.

- Не мислиш ли, че в крайна сметка ще ми благодари?

- В никой случай.

Поразмишлявах малко над това.

- Добре - рекох, - пак си струва.

С Лорън прекарахме заедно шест часа. През първия репетирахме репликите ѝ, като ги повтаряхме отново и отново. После поръчах румсървис. Репетирахме още трийсет минути, докато чакахме храната. Обядът прис­тигна, изядохме го и си побъбрихме за живота въобще.

Не можех да повярвам колко много приличаше тя на Катлийн Грей. Лорън нямаше нейната искра, разбира се, нито словесната ѝ дарба, нито вродения ѝ завладяващ чар. Но и у нея имаше нещо специално, нещо в духа на Катлийн.

След обяда, при положение, че тъй и тъй плащах за времето ѝ, а пък тя толкова много напомняше Катлийн Грей, се отдадохме на ленив секс.

А после я пребих яко.

Отново репетирахме репликите ѝ, докато изчаквах появата на отоците. Направих ѝ снимки и взех информа­ция за бившия ѝ. Попитах я има ли някакви предпочита­ния как да стане убийството. Тя каза:

- Две неща. Първо, искам той да страда.

- То се знае, че искаш.

- Чакай - каза тя. - Това наистина ще се случи, нали?

Усмихнах се.

- Какво е второто?

- Искам да го гледам как умира.

Усмихнах се отново.

- Напълно естествено желание.

- Зла ли съм? - попита тя.

Свих рамене.

- Той все някога трябва да умре, нали тъй? Недей да му мислиш чак толкова. Ще е забавно, ще видиш.