Знаех какво да правя, но бях любопитен за едно-две неща. Попитах Моника дали познава Виктор.
- Знам кой е - отвърна тя.
- Откъде?
- От съпруга ми.
Кимнах. И тъй, Виктор я убиваше, за да накаже съпруга. В това поне имаше някаква логика. Не исках да задавам твърде много въпроси все пак. Въпросите водеха към отговори, отговорите водеха към съмнение, а съмнението е катастрофа за добрия поръчков убиец. Погледнах към Кали. Имаше вид, че ще се пръсне от любопитство.
- Разкажи ми за Виктор - подканих.
- Не мога. Ако го направя, ще ме убиеш.
С Кали се спогледахме. Кали не можа да се стърпи да мълчи повече.
- Тоя Виктор да не би да ти е казал, че ще те пуснем, ако си мълчиш за разговора си с него?
Моника изглеждаше объркана.
- Това подвеждащ въпрос ли е?
Кали ме погледна с изумление.
- Ама че извратен гадняр.
- Хей, дръж си устата - предупредих я. - Говориш за нашия работодател.
Около една минута тримата седяхме и се гледахме. Можех да я принудя да ми каже, но не исках да я измъчвам. Можех да го постигна и със заплаха, но това означаваше да ѝ дам фалшива надежда, а някак не ми изглеждаше редно. Реших да се откажа да узная мотива.
- Добре, Моника - рекох, - ти не ни каза за разговора си с Виктор, нито какво те свързва с него, така че се представи добре. Няма да те питам повече за това. Но отговори ми едно: защо гласът му е толкова странен?
- С парализирани ръце и крака е.
Кимнах.
- И все пак е някак неземен, има нещо повече.
Моника се бе поотпуснала, убедена, че ще бъде освободена. Беше спряла да плаче, а гласът ѝ звучеше по-си- гурно. Изглеждаше окуражена.
- Сигурно защото е много млад - промълви тя. - И е джудже.
С Кали се спогледахме.
- Джудже? - повторих.
Моника потрепери.
- Малък човек - поправи се тя. - Съжалявам, не исках да кажа това.
- Млад? Колко млад? - попита Кали.
Моника ме погледна, преди да отговори.
- Не знам - каза. - Малко над двайсетгодишен.
- Мъжът ти трябва да е направил нещо ужасно, та толкова да ядоса Виктор - подхвърлих.
Тя кимна и каза:
- Той спаси живота на Виктор.