Смъртоносни xopa

49.

- Сигурно не ми вярваш - каза Джо Демео, - затова за­твори и ще те включа в конферентен разговор с човека, който ще убие Джанет и Кимбърли тази вечер.

Слушах пронизителния шум от бургиите, докато ча­ках да се осъществи връзката. Не вярвах Джанет и Ким­бърли да са в беда, защото Кали беше с тях, а тя не ми беше звъняла. Хората на Сал пазеха къщата на Джанет, където бандитите на Джо биха отишли най-напред.

От друга страна, винаги ти се стъжва, когато някой от­правя закани за живота на детето ти.

Джо се върна на линия.

- Там ли си, Сал?

- Тук съм - отвърна Сал Бонадело.

Отдъхнах си с облекчение. Тогава Сал каза:

- Всичко свърши, Крийд. Загащил съм вътре русичката заедно със свадливата ти бивша съпруга, разглезеното ти хлапе и собствениците на къщата. Външните стени са полети с бензин, коктейлите „Молотов“ са готови за хвър­ляне.

Не казах нищо. Сал продължи:

- Ти си мислеше, че сме се разбрали да наглеждам къ­щата на Джанет, но русичката последва дъщеря ти до дома на приятели. После се появи жена ти и сега всички са вътре, а блондинката е толкова заета да ги успокоява, че дори не подозира за нас. И тъй, настана време за раз­плата, приятелю. Задето живя на мансардата ми, скочи през тавана ми и стреля в спалнята ми, та наплаши жена ми до смърт, гаден несретнико.

- Спасих ти живота.

- Дето поначало ти го постави в опасност.

Останах безмълвен. Заговори Джо Демео.

- Крийд, твърде голяма симпатия разви към момичен­цето в Центъра по изгаряния. Затова реших да изгоря и твоята дъщеря. Ако се опита да избяга през вратата или да скочи от прозорец, ще я застреляме.

- Освен ако...? - попитах.

- Освен ако не оставите оръжията и не дойдете на предния вход. Всичките.

Двама от клоуните вече бяха пробили стената. Третата бургия пищеше оглушително, сякаш се бе натъкнала на стоманена пръчка от арматурата. Клоунът отмести бур­гията на няколко сантиметра вляво и започна наново.

- Боя се, че не може да стане, Джо.

- Ще оставиш жена си и детето си да умрат?

- Бивша жена.

- И все пак - настоя той. - А детето ти?

Въздъхнах.

- Ти и бездруго ще ги убиеш, Джо. И мен също, ако ти се удаде шанс.

- Говорим за дъщеричката ти, за бога!

- Което още повече ме стимулира да ти сваря тулови­щето с оръжието, което ще вкарам в дома ти.

- Кажи сбогом на семейството си, Крийд.

- Кажи им го ти от мое име - рекох. - Аз имам работа да върша.

Първите двама клоуни пъхнаха цевите на Ей Ди Ес оръжията си в дупките, които бяха пробили. Третият клоун почти бе приключил с втория си опит. Всички ча­кахме само него.

Хуго ме доближи, без да откъсва очи от пространство­то зад нас.

- Чух негодника по високоговорителя - каза той, - чух и какво му отговори.

- И?

- Добре ли си?

- Това е въпросът, който цял живот ми задават.

Последната дупка беше завършена и последното Ей Ди

Ес оръжие поставено в нея. На всяка от позициите клоун постави зарядите и щракна превключвателя. В същото време по един клоун подскочи няколко пъти на всеки от трите батута, докато се издигнаха на височина да виждат над стената. Когато се усетиха достатъчно сигурни, ско­чиха под ъгъл и се приземиха върху стената. Останалите клоуни от третата група хвърлиха шестте ножа, по два наведнъж. Клоуните върху стената ги уловиха и затъкна- ха в калъфите на коланите си, след това поеха по стената до мястото, където покривът на втория етаж се надвесва­ше над нея. Прехвърлиха се на покрива и заеха позиции зад всяка от трите кулички в задния му край.

Тогава аз слязох от хамъра, взех пистолет със сълзот­ворен газ от задната седалка и го подхвърлих на Куин. Докато покривах входа с импулсното лазерно оръжие, Куин се добра до вратата. Веднъж стигнал там, започна да изстрелва сълзотворен газ във всеки от прозорците на къщата.

Бях изненадан от отсъствието на стрелци в двора. След като боят бе започнал, те, изглежда, се бяха изпо­крили до един в къщата. Такова въздействие има върху хората импулсното лазерно оръжие. И все пак защо не се бяха разположили до прозорците на горния етаж? Може би всички се бяха скрили в паник-стаята на Джо. Надя­вах се да е така. Много щяха да ме улеснят.

Чух писък.

- Очистих един - съобщи един от елфите на покрива. - Опитваше се да изпълзи от заден прозорец на покрива.

Чух няколко изстрела откъм предната част на къщата. Куин се наведе зад стената тъкмо навреме. После долетя­ха крясъци, каквито само хора, изложени на лъча Ей Ди Ес биха могли да издават - четирима души, по-точно.

- Очистих един - обяви друг елф от покрива. - Същата идея, друг прозорец.

Чухме включване на двигател в гаража.

- Останете на постовете си - викнах в телефона си.

Куин се завтече към поста си, където бе оставил пуш­ката. Взе я и се прицели към главната порта.

Когато тя започна да се отваря, стрелях с импулсното лазерно оръжие. Колата на Джо се появи, полетяла към входа под ъгъл, и аз му пратих изстрел с пълна мощ, кой­то разтопи гумите и накара колата да се преобърне и да се блъсне в ъгъла на портата. Отвътре изскочиха няколко души и хукнаха, сред тях беше и Джо Демео.

Бяха направили около две крачки, преди Ей Ди Ес лъ­чът да ги намери.

- Спрете лъчите! - изкрещях. Вкарах хамъра през пор­тата, като пътем изблъсках мерцедеса на Джо, за да отво­ря пространство за Куин и тримата клоуни, застанали в готовност с останалите ножове. На земята лежаха чети­рима. Изкормихме двамината, които бяха вървели подир мен и Джо в гробището предишната събота, а на Джо и Грасо извихме ръцете зад гърба и вързахме китките им.

Джо се изплю към мен, но не ме уцели.

- Да си бях седял в паник-стаята - процеди.

- Все същата работа - казах му. - Щях да сваля тази машинка от колата и да я насоча към стената. Видя как­во направи с колата ти. Представи си ефекта върху па­ник-стаята ти.

- Стига да знаеше къде да я насочиш - присмя ми се той.

- Ей тук вече ме спипа натясно, Джо.

- Впрочем - подхвърли той - семейството ти вече е на онзи свят.

- Това ти го казваш.

Първите четирима, ударени от Ей Ди Ес лъча, вече бяха мъртви, което трябваше и да се очаква, след като бяха изложени на него няколко минути. Моят личен ре­корд бе под двайсет секунди, така че само можех да си представям страданията им.

По наши сметки ги бяхме очистили всичките, а ако не, не ме вълнуваше. Събрахме си оборудването и се отпра­вихме обратно към базовия лагер. Бяхме надвили двайсе­тина въоръжени мъже и осем бойни кучета, без никой от нас да пострада. Направо триумфална кампания, казах си.

В базовия лагер ни оставаше да свършим само едно: да унижим Джо.

Никога не ми е било в стила да унижавам победените си врагове, но Хуго настоя, че това било вековна клоунска традиция, и реших да не им развалям удоволствието. Той взе една бутилка с газирана вода и я пръсна в струя към панталоните на Джо, а другите клоуни образуваха кръг, уловени за ръце, и запяха: “Нека да попеем и да се посме­ем, със сода гащите ти да полеем!“.

Много се забавляваха и всички се изредиха да пръскат Джо и Грасо. Не след дълго панталоните им бяха подгизнали.

- Проклети откачалки! - не спираше да крещи Джо. - Но на теб ти разказах играта, Крийд. Убих детето ти! Убих шибаната ти жена!

- Бивша - поправих го.