Смъртоносни xopa

23.

По канала, който бях гледал, показаха снимки, просле­дяващи цялото събитие, като се започнеше от двете тичащи жени, напускащи входа към курорта, и се завърше­ше със снимки, направени от противоположния ъгъл при придвижването на сателита над Атлантическия океан. По­следната снимка беше на ван, завиващ вляво по обрасла с треви и храсталаци пътека.

Ала в Си Ен Ен бяха изкопали експерт по компютър­ните образи, който показваше близки планове на трима­та, застанали край вана. На отделен сектор от екрана се виждаше Бакстър, редом с водещата на новините на Си Ен Ен Карол Тийгс.

„Доктор Чайлдърс, колкото и да са добри тези снимки - каза тя, - още нямаме нужното качество на резолюция на лицата, макар да ни съобщиха, че само след броени минути от Вътрешна сигурност ще предоставят изчис­тени образи. Готов ли сте да ни кажете на този етап дали една от жените е съпругата ви Моника?“

„У мен няма никакво съмнение - отговори той. - Мо­ника е тази, застанала между другите двама. Спортният екип, който носи на снимките, е същият, който бе при­готвила на стола вечерта преди изчезването си.“

„И казвате, че е напуснала хотелската стая рано във вторник сутринта, докато вие сте спели?“

„Винаги тичаше по изгрев слънце, така че да, аз обик­новено спях, когато тя ставаше.“

„Доктор Чайлдърс, ако сте прав, това е визуално дока­зателство, че Моника е била отвлечена от мъж и жена с бял ван.“

На екрана се появи трети човек и Карол обяви:

„Към нас се присъедини шерифът на окръг Дювал Алън Инглиш, човекът, командвал екипа по издирване­то. Шериф Инглиш, под ваше ръководство хиляда и пет­стотин души са претърсвали района в продължение на четири дни. Тези сателитни снимки ясно показват, че по­хитителите са отвлекли Моника Чайлдърс на някакви си шестстотин метра от хотелската стая, заемана от семей­ство Чайлдърс миналия вторник. Как е възможно да сте пропуснали вана и всякакви следи от Моника?“

Шерифът я погледна мрачно и отговори:

„Ванът и Моника вече ги нямаше, когато узнахме, че е изчезнала.“

„Сега знаем, че ванът е свил по пътека вляво - посочи Каръл. - Има ли вероятност хората ви да са пропуснали това конкретно място?“

„Абсолютно никаква. Издирването ни започна от бре­га и се движехме към сушата, така че още в първите часо­ве на акцията минахме през тази местност.“

„Казаха ни, че след оповестяване на снимките сте пра­тили екип криминолози да работи на мястото. Вече от­крити ли са някакви улики?“

„Нищо, за което да мога да съобщя в този момент“ - отвърна той.

„Но работите върху това, нали?“

„Да, работим.“

„Благодаря ви, шериф“ - каза Карол и аз заглуших зву­ка.

На Кали казах:

- Бих ѝ смъртоносна инжекция. Няма начин да е оце­ляла.

- Какво използва?

- Ботулинов токсин.

Кали се разсмя.

- Нищо чудно да е била толкова натъпкана с ботокс, та да е развила имунитет към него.

- Може Виктор да е пратил някого да я прибере, след като отпътувахме, някой, който ѝ е поставил доза „Хептавалент“.

- Това нещо като противоотрова ли е?

- Антитоксин е, но да, действа по същия начин. Ботулинът парализира дихателните мускули, но ефектът му може да бъде обратим чрез прилагане на „Хептавалент“. Не е прецизно от научна гледна точка, отнема сед­мици или дори месеци.

- Благодаря, докторе - саркастично подхвърли Кали. После добави: - Мислиш ли, че Виктор стои зад тази ис­тория със сателита?

- Той трябва да е.

- Но защо да рискува? Просто за да наблюдава убий­ството ли?

- Може би. Няма си кой знае какъв живот, та сигурно така се забавлява. Възможно е също да е пробил сигур­ността на сателита, та хората му да могат да я открият.

- Но той знаеше къде ще е тя. Нали сам ни посочи пъ­теката?

- Да, само че това беше първата ни работа за него. Ами ако я е искал жива? Не е можел да бъде сигурен, че ще изпълним точно предписанията му. Също така на някого можеше да му се спука гума на шосето в близост до пъте­ката. Или пък къмпингуващ можеше да ни забележи как завиваме по нея. Съществуват поне десетина варианта нещата да се объркат и ние да сме принудени да я убием другаде. Ако я е искал жива, налагало му се е да знае точно къде е тя.

- Значи мислиш, че е накарал да отвлекат Моника?

- Така мисля, да.

- Защо не накара нас да я отвлечем?

- Може да я е искал за себе си и не е желаел ние да знаем.

- И тъй, джуджето пленява като трофей съпругата на лекаря, спасил живота му.

- Това е само теория.

- Защо му е да я наказва? - попита Кали.

- Вероятно историята между доктора и Виктор е сложна. Има много, което не знаем.

- Според теб не е ли редно да си поговорим с Виктор?

- И това ще стане, но първо искам да пратя Лу да про­учи нещата.

- И по-конкретно връзката му с Бакстър, нали?

- Точно така. Открие ли Лу връзката, ще имаме истин­ското име на Виктор. Ще превъртим на бърза скорост жи­вота му, ще узнаем какви са способностите му, ще разтъл­куваме мотивите му.

- И ще узнаем кои са приятелите му - допълни Кали. - Всеки, който може да обсеби свръхсекретен наблюдате­лен сателит...

- Да - вметнах, - това не ти е някакво си цирково джу­дже.

Внезапно телевизията грабна вниманието ми. Вклю­чих звука.

- Гледаш ли това? - попитах я.

Гледаше го.

Карол Тийгс, водещата на новините на Си Ен Ен, по­казваше сателитна снимка на Моника Чайлдърс в близък план.

„Току-що получихме това - съобщи тя. - Служители от ФБР, работещи в сътрудничество с Вътрешна сигурност, изпратиха следния образ, свален от една от дигиталните сателитни снимки.“

На екрана се появи нов близък план отляво и скорош- на снимка на Моника отдясно.

„Вече е официално - обяви водещата. - Жената, похитена на остров Амилия в деня на Свети Валентин, е категорично идентифицирана като Моника Чайлдърс, съпруга на хирурга от национална величина доктор Бакстър Чайлдърс.“

Карол докосна слушалката в ухото си и направи пауза.

„Прехвърляме се в кризисния център на ФБР в Джаксънвил, Флорида, където говорителката на ФБР Кортни Армбристър е готова да започне пресконференцията си, излъчвана на живо. Запознати източници очакват, че тя ще разкрие самоличността на похитителите.“

- Дарвин ще се посере - измърмори Кали по телефона.

- Я пък ти.

На телевизионния екран се появиха група хора, оби­калящи из обширно помещение в кризисния център на ФБР в Джаксънвил, Флорида. Беше очевидно, че прескон­ференцията щеше да се забави с няколко минути, така че Карол подхвана диалог зад кадър, за да спре зрителите да превключат канала на някой сериал.

Кали използва паузата, за да ме попита:

- Та какво казваше преди малко за татуировката на задника ми?

- Видях една много сладка под кръста на новата ти дубльорка.

- Открил си нова проститутка, която прилича на мен?

- Подтекстът е неуместен - възмутих се аз. - Във всеки случай по лице се доближава до теб, а нашите хора могат да свършат останалото.

- Татуировка - измърмори тя.

- Ще ти трябва и едно малко червено родилно петно на скалпа. .

- И няма пиърсинги по срамните части? - с неприкри­то раздразнение попита тя.

- Де да имаше - рекох. За няколко секунди се опитах да си представя Кали гола, но тя беше толкова далеч извън лигата ми, че не можех дори да си фантазирам за нея. - Ще ти изпратя дигитални снимки, когато се прибера в централата - казах ѝ.

Дубльорите са хора без значение сами по себе си, кои­то използваме да си прикриваме следите или, в екстрем­ни случаи, да имитираме смъртта си, ако прикритието ни се провали. Влагаме много време и усилия в тези хора, следим ги и ги закриляме, често с години наред, докато не се случи нещо, което да изисква вкарването им в упо­треба.

Разбира се, дубльорите ни изобщо не подозират за участието си в нашите игри в служба на националната сигурност. Ако знаеха, повечето цивилни не биха одобрили тази практика, както мнозинството от тях се възпротивиха на плана на армията за широко прилагане на оръжието Ей Ди Ес. От моя гледна точка обаче жерт­ването на цивилни е необходимо зло. Когато се управля­ват разумно, те могат да ни спечелят време да заличим документалните следи или да променим външността си, така че да се върнем към работата си по избиване на те­рористи.

Кали попита дали Жанин е по-хубава от нея - точно такава глупотевина може да се очаква от една възхити­телно красива жена.

- Не ставай смешна - смъмрих я. - Помни, не е нужно тя да изглежда точно като теб. Достатъчно е съвпадение във възрастта, ръста и фигурата. Обстоятелството, че е красива и с високи скули е плюс. Татуировката и рожде­ното петно са малки и лесни за възпроизвеждане.

- Що за пеперудка е? - поинтересува се тя. - Глупаво ли изглежда? Татуировката е за цял живот, Донован. Плаши ме тази мисъл.

- Приеми я като поклон към паметта на Жанин - посъ­ветвах я. - И се опитай да покажеш малко уважение. Тя си рискува живота заради теб.

- Не съзнателно и доброволно - възрази Кали.

- Дребна формалност - парирах я.

- Ако някога я отстраним - продължи да недоволства Кали, - ще си остана с татуировка и рождено петно, ка­квито следващата ми дубльорка няма да има.

Пуснах този коментар покрай ушите си без отговор и скоро отново си разменяхме теории по повод атентата срещу Моника. Не бях готов изцяло да изключа терорис­тичния вариант, така че Кали попита дали е възможно Сал Бонадело да е свързан с терористи. В края на краи­щата той беше дал на Виктор номера на мобилния ми те­лефон. Казах ѝ, че Сал е много неща, все нелицеприятни, но не и симпатизант на терористи. Поръчах на Кали да продължава да гледа новините и да ме уведоми, ако има интересно развитие.

- Това не ти е достатъчно интересно ли? - учуди се тя.