Смъртоносни xopa

40.

Сал повдигна вежди и продума:

- Майко мила!

Попитах го, без да отлепям очи от Големия Лош.

- Ще си имаме ли проблем с теб по този повод?

- Стига бе, какво говориш? Кажи му да метне и Бърни!

Двойния X разшири очи. Спря да пъшка и остана да лежи съвършено неподвижно, като се опитваше да се на­прави възможно най-мъничък. Запитах се дали подобно поведение е било приемливо в клетката на полигона.

Гарет Ънгър, бившият адвокат на Грег и Мелани, оста­на където си беше, поразен и с пепеляво лице. Улови се за ръба на бюрото на Крис за опора и се втренчи в прозореца със зяпнала уста. Беше човек, чиято власт произтичаше от мисли и думи - сигурно това би обяснило защо устни­те му се движеха със сто и петдесет километра в час, до­като мънкаше изречения, неразбираеми за никого от нас.

Гарет Ънгър бавно се отпусна на мястото си. Макар тя­лото му бързо да се съобрази с контурите на стола, не бях убеден, че умът му е надлежно фокусиран.

Куин се обърна с лице към него.

- К-к-какво искате за знаете? - попита Гарет.

- Я си помисли - казах му.

- Н-н-но... аз ннне мога.

Погледнах Куин.

- Огъстъс?

Куин извади от джоба си снимка и я хвърли в скута на Ънгър. Снимката беше с вчерашна дата, изписана в гор­ния десен ъгъл заедно с часа, в който беше направена. Беше простичка снимка, изобразяваща типична семейна сцена: късен обяд в “Денис“, момченце седи на масата и играе на „Нинтендо Де Ес“, докато по-голямата му сестра до него е потънала в тийнейджърски мисли, а майка им говори на сервитьорката.

С други думи, съпругата и децата на Гарет Ънгър. То- ку-що бе загубил по-големия си брат, но снимката му по­могна да разбере, че на второ място е брат, а на първо - съпруг и баща. Започна да се овладява. Няколко пъти пое дълбоко дъх и каза:

- Тази информация няма да напуска стаята, ясно?

Не знам с що за хора бе свикнал Ънгър да си има рабо­та, но силно се надявах те да са по-високо на стълбицата на честността от Сал, Големия Лош, Куин и мен.

- Имаш тържествената ми дума - рекох тържествено.

Големия Лош се изхили с глас.

Куин промърмори:

- Хубаво бе, както кажеш.

Сал каза:

- Говориш или летиш.

Ънгър кимна.

- Добре, добре. Мога да ви дам името му.

Тази забележка ме учуди.

- Чие име? - попитах.

- Артър Патели.

- Кой?

- Човекът, който подпали къщата. Това ви интересува, нали?

Поклатих глава.

- Не може да си толкова глупав, макар да си адвокат. Но в момента нямам време да те превъзпитавам.

Погледнах Сал. Той вдигна безпомощно ръце и въздъ­хна.

- Адвокати, боже мили. Какво да ги правиш?

- Гарет, погледни ме - наредих.

Той го направи.

- Демео ли искаш да спасиш или семейството си?

- Какво?

- Демео или семейството ти? Кое от двете?

Той сведе поглед към снимката в скута си.

- Как може изобщо да задавате такъв въпрос?

- Е, все пак си адвокат.

Той кимна.

- Ще направя всичко да спася семейството си. Моля ви, не ги наранявайте. Само ми кажете какво искате.

- Момчета, не че ви припирам - обади се Сал, - но то­ку-що хвърлихте през прозореца съдружник в адвокат­ската фирма и дори никой в тая изфръцкана кантора да не е забелязал, все някой на улицата е видял.

- Имаш право - казах му. - Ще вземем Гарет с нас, а на теб оставям да измислиш версия за пред Демео.

- С кола ли сте? - попита Сал.

Поклатих глава.

- Ще вземем колата на Крис.

- Защо не, стига да имате ключовете му. - Той се раз­смя. - Кой ще скочи от прозореца да вземе ключовете?

Големия Лош отвори чекмеджето на бюрото, изрови отвътре ключовете за колата и ги размаха в ръката си с размер на пушен бут.

- Досетлив си - похвали го Сал. - Не забравяйте каме­рите. Заснемат ни на идване и на заминаване.

- Куин ще се погрижи за камерите - казах. После се обърнах към Куин. - Огъстъс, направи ми услуга и раз­чисти тая бъркотия, докато аз кача Гарет в колата. След минута ще ти пратя асансьора обратно горе.

Сграбчих мрънкащия Ънгър и последвахме Сал и Го­лемия Лош в частния асансьор, който ни свали в паркин­га на съдружниците. Големия Лош откри мерцедеса на Крис, като натисна дистанционното и проследи писука- нето. Отвори багажника и ми помогна да натикаме Гарет вътре. Огледах гаража за външни охранителни камери и не открих такива. Вероятно съдружниците не искаха видео доказателства за срещите си с престъпници или може би с момичета на повикване. Не попитах какво е станало със секретарката на Крис, но имах чувството, че колата на Сал показва добро сцепление в задницата си.

Огъстъс пристигна миг по-късно, напуснахме гаража и се вляхме в уличното движение. Обадих се на охраната на Век Билдинг и им казах, че в сградата има бомба, коя­то ще избухне след две минути.

- Кой сте вие? - попита охранителят.

- В клетката на полигона съм известен като Двойния X - отвърнах.

Дадох им няколко минути да завършат евакуацията на сградата. Излязохме на междущатската магистрала, во­деща на север, и Куин активира по мобилния си телефон детониращото устройство.

От магистралата ни се разкриваше отлична гледка към горните етажи на сградата, когато експлодираха и избухнаха в пламъци.

Големия Лош се обади и съобщи:

- Двойния X отиде да се бие на небесния полигон.