Смъртоносни xopa

38.

Вятърът в Синсинати виеше и плющеше под оловносиво небе. Един автобус спря на ъгъла на Пета и „Вайн“ и от него слезе млада жена с къса плетена сива рокля. Внезапни­те въздушни пориви издуваха роклята и я караха да танцува около краката ѝ, като я разголваха повече, отколкото бе въз­намерявала. От канавката хвръкна парче целофан и се вля в миниатюрния циклон, завихрен над площ от двайсетина метра по Вайн Стрийт, преди да се укроти на тротоара пред Бек Билдинг.

„Бек“ представляваше мрачна сграда, разположена на хвърлей място от хотел “Синсинатиан“, в който бях пре­карал предишната нощ. Беше също сградата, в която се помещаваше адвокатската кантора “Хейстингс, Ънгър и Ловъл“.

Според портиера ъгловият ми апартамент на втория етаж на легендарния хотел се отличавал с дързък вкус. Все пак кухнята и дневната предлагаха великолепна гледка към центъра на Синсинати, както и към главния вход на Бек Билдинг, та успях някак да игнорирам деко­ра, докато чаках обаждане от Огъстъс Куин.

Куин бе пристигнал в града час по-рано само с малка пътна чанта. Сега той и чантата му бяха заключени в ба­гажника на черния седан на Сал Бонадело.

Оставаше ми само да се надявам, че още е жив.

Всъщност бях почти сигурен, че е жив, защото това бе част от плана.

Всеки град си има ритъм и аз поглъщах каквото можех от гледките и звуците на централната част на Синсинати през прозореца, като се стараех да уловя духа. На поло­вин пресечка разстояние един бездомник седеше на зам­ръзнала пейка на мястото, което минаваше за градски площад на Синсинати: зелена площ с беседка и достатъчно пространство да побере малка сбирка участници в съ­бития, провеждащи се на открито. Въпреки сковаващия студ около бездомника се навъртаха два гълъба с надеж­да за някоя подхвърлена троха. Питах се дали в някакъв момент животът му е бил по-добър и се надявах да е така.

Не очаквах позвъняването от Куин по-рано от десет-петнайсет минути и не планирах да се притеснявам, докато не минеше половин час, без да се е обадил. Докато стоях край прозореца, си мислех, че нямам причина да предполагам мръсна игра от страна на Сал, ала все пак бях заложил живота на Куин на едно свое допускане.

Мислех си също каква перфектна мишена съм, изпра­вен пред прозорците, простиращи се от пода до тавана.

Дръпнах щорите, придвижих се навътре в стаята и за да откъсна мисълта си от десена на тапетите, взех да си преговарям наум работния списък.

Бяхме в боен режим и аз здраво бях стегнал редиците. Кали още беше в Западна Вирджиния да наглежда Джа­нет и Кимбърли. Куин бе прекарал нощта в Центъра по изгаряния и бе сменен на поста си от две наши момче­та от Бедфорд. Катлийн беше в службата си и Лу Кели ѝ прати човек за охрана за всеки случай. Виктор и Хуго на­бираха ударния екип и доизкусуряваха фините детайли покрай похищението на правителствен разузнавателен безпилотен самолет.

Сал Бонадело беше на седмия етаж на Бек Билдинг с бодигарда си и двама адвокати и мътеха заговор за убий­ството ми. Адвокатите бяха Крис Ънгър, чийто частен апартамент бе разположен там, и Гарет, по-малкият брат на Крис, който преди това бе представлявал Грег и Мелани Доус, родителите на Ади.

По-принцип адвокати не биха се намесили в обсъжда­нето, камо ли пък в планирането на престъпен акт. Ала тъй като съм известен в подземния свят като контратерорист, Джо Демео беше извънредно грижлив в подго­товката на атентата и държеше всички да са със сверени часовници. Адвокатите, макар и затънали дълбоко в ор­ганизираната престъпност, не можеха да си позволят да бъдат видени със Сал Бонадело и бодигарда му Големия Лош - като в Големия лош вълк - и това бе причината да мисля, че имахме добър шанс да приложим плана, скро­ен от мен предишната нощ.

Сал бе получил заръка от Джо Демео да контролира атентата срещу мен, но Сал се позова на правителствения ми статус и настоя, че той изисква сядане заедно и об­съждане. Демео отказа поради желанието да се скатава, докато не научи, че съм мъртъв, но прати емисаря си от Ню Йорк Гарет Ънгър. Тъй като Сал живееше в Синсина- ти, а Крис, по-големият брат на Гарет, имаше практика тук, решиха да се срещнат в частния апартамент на Крис на седмия етаж.

Наемателите в Бек Билдинг и посещаващите ги кли­енти бяха наясно за четирите нива с паркоместа, присъ­единени към сградата, но биха се смаяли, ако научеха, че двойната гаражна врата с надпис “Авариен изход“ води към частен паркинг за съдружниците в адвокатската кантора и гостите им от подземния свят. Съдружниците сменяха кода за достъп преди и след всяка среща с кли­ентите си престъпници.

Сал Бонадело беше ключът към успеха на плана ми. Той и Големия Лош бяха посрещнати от бодигарда на Крис Ънгър и отведени до частните му покои мигове по-рано.

Апартаментът бе звукоизолиран, заобиколен с празни офиси. Никой от служителите в адвокатската кантора не подозираше за съществуването на частен апартамент, нито пък можеше да получи достъп до него от заетите офиси. Стените му бяха облицовани с дебел слой бетон, за да осигурят високо ниво на безопасност и уединение.

Когато шофьор оставеше клиент мафиот, протоколът диктуваше да седи в колата си до края на срещата. Един­ственото друго лице, присъстващо в апартамента, бе се­кретарката на Крис, чиято задача бе да наблюдава част­ния паркинг на монитора върху бюрото си.

Както го бях замислил, Сал щеше да отклони внима­нието и да даде сигнал на шофьора си да отвори багажни­ка. Куин щеше да излезе и да ми съобщи кода за достъп. После аз щях да се присъединя към него, за да вкараме плана си в действие.

Мобилният ми телефон иззвъня. Отговорих, а дамата насреща каза, че си мислила за мен цяла нощ, и искаше да знае дали съм се заловил с учене как се става по-добър любовник. После се разсмя.

- Признавам си, не съм имал време още да разчепкам тази тема.

Катлийн отново се засмя и аз си представих как край очите ѝ се образуват бръчици.

- Още по-добре - заяви тя, - защото нямам търпение лично да те обуча!

- Ама аз не съм се съвзел от снощното изпитване.

- Бъди предупреден - отсече тя.

- За какво?

- Следващият тест ще е устен!

- Уха! Обещаваш ли? - рекох.

- Ммм - измърка тя.

Можех да си продължа така и по-дълго, но не и без да облека рокля.

Включих телевизора и намерих канала с водещи нови­ни. Включваха хотелската експлозия по четири пъти на час, така че нямаше как да не я видя отново. За милионен път показаха кадрите с труповете в чували, подредени на пясъка, чакащи да бъдат натоварени в линейки, които не бързаха да тръгнат. Показваха обезобразени мъже и жени, хора, плачещи за близките си, деца с безизразни окървавени лица - типичните безобразия, които можеха да се очакват от новинарските екипи, превърнали шока и ужаса в неизменен елемент, съпътстващ вечерята.

Когато изцедиха и последния грам патетика от тема­та, превключиха на съпруга на Моника, доктор Бакстър Чайлдърс, обкръжен от крещящи репортери, докато си проправяше път към кола.

Доскоро Бакстър беше пощаден от пресата, но аз зна­ех, че това няма да трае дълго. Спекулации за поръчково убийство винаги придават нова свежест на вече изчерпа­ни сюжети. По тази причина водещите в дискусионните предавания бяха започнали да се ровят във всевъзмож­ни връзки между Бакстър и похитителите. Един простак дори се опитваше да търси аналогия в имената Моника и Санта Моника. Може би следващата жертва ще е Мо­ника Селеш, гадаеше той. Да бе, рекох си, или пък Санта Лучия.

За още по-голям разкош в нюзрумите на националния ефир се пусна слух за евентуален любовен триъгълник, включващ Моника Чайлдърс и инструктор по йога.

Вече знаех какво се задава за доктор Чайлдърс, всич­ко беше плод на предварителен замисъл. Абдула Фатхи и синът му си бяха оползотворили похарчените за Мони­ка пари, докато не беше останало нищо за наслада. След което тя или беше умряла, или те я бяха убили и сега хо­рата на Виктор щяха да подхвърлят достатъчно фалшиви улики, та Бакстър да бъде осъден. Накрая Бакстър щеше да получи доживотна присъда, а Виктор - своето отмъщение.

Във Вашингтон новинарски екипи стояха в готовност и очакваха пресконференцията на специален агент Кортни Армбристър, през време на която тя възнамеряваше да назове лица в интерес и на двете разследвания. Подо­зирах, че Кортни отлага пресконференцията, за да пови­шава интереса към себе си в името на бъдеща кариера в телевизионната журналистика.

Куин милостиво ме отърва, като ми прати кода за дос­тъп, а това означаваше, че той е на позиция. Слязох по стълбите във фоайето и пресякох улицата до входа към паркинга на Бек Билдинг. Стигнах до дъното на паркинга на партерния етаж, огледах се, за да се уверя, че не съм наблюдаван, и въведох кода. Голямата гаражна врата се отвори бавно. Куин беше вътре и ме чакаше до един от асансьорите. Присъединих се към него и се понесохме нагоре.