“Арабел“ е знаковият ресторант на “Плаза Атене“. Според Катлийн беше и твърде претенциозен за облеклото ѝ.
- Обаче - додаде тя и повдигна вежда - Бар „Сена“ е на върха в класацията на “Ню Йорк Поуст“ за най-романтич- но кътче.
- Значи сме на точното място - казах.
Прекосихме фоайето и влязохме в бар „Сена“. Посочих през кожения под към празно канапе с дамаска в животински десен.
- Искаш ли да се сгушим там, на по-закътано? - попитах я.
- По-кротко, Ромео, първо ми вземи един сандвич.
- Мислиш за храна в такъв момент? - удивих се.
Тя ми смигна.
- Трябва да се подсиля за после, щастливецо.
Седнахме един до друг на столове с масивна тапицерия и нелепо високи подръчници. Пред нас имаше малка осмоъгълна масичка.
- Май ще взема да си поръчам бутилка кураж - подметнах.
- Тук не сервират бутилки, глупчо - смъмри ме тя. - Това е първокласно заведение.
Огледах се.
- Имат знаков хотел, знаков бар, вероятно имат и знаково питие - казах.
- Той си знае неговото - изкиска се тя. - Всъщност наистина имат знаково питие.
- Стига да не съдържа думите “венти“ или “допо“ - предупредих.
- Ако ти кажа името му, обещаваш ли да го поръчаш?
- Чак толкова ли е префърцунено? - попитах.
Смехът ѝ прозвънтя в помещението.
- По-надуто и от кафетата в “Старбъкс“? - упорствах. Тя изобрази престорено презрение.
- Те са нищо в сравнение. Направо му дишат праха.
- Добре - усмихнах се. - Смай ме, кажи го. Сервитьорката ни дойде и поръчахме сандвич с кресон за Катлийн.
- А за пиене? - попита тя.
- За мен мартини със сок от нар - каза Катлийн. Сервитьорката се усмихна и се обърна към мен.
- А за вас, господине?
Погледнах Катлийн.
- Кажи го - изкиска се тя.
Въздъхнах.
- За мен “Кристъл Космополитън“ - измърморих, при което тя избухна в смях.
Питиетата дойдоха и не исках да развалям момента, но държах да разбера кое я е накарало да размисли относно мен.
- Огъстъс - отвърна тя.
- Огъстъс?
- Изпратил си го да пази Ади.
- Така е.
- Макар тогава да си мислил, че между нас е приключено.
- Е, и?
- Значи наистина държиш на Ади и искаш тя да е в безопасност. Това стопли сърцето ми, Донован. Говори много за характера ти.
Припомних си как съсипах момента с Лорън предишната седмица и бях твърдо решен да не проваля с реакция или думи обещанието за една епична вечер. Предпочетох да се придържам към безопасна тема.
- Имаше ли възможност да пообщуваш с Куин? - попитах я.
- Да - отвърна тя. - Огъстъс е чудесен с децата, толкова любвеобилен и грижовен.
Не си спомнях някога да съм чувал думите “Огъстъс“, “любвеобилен“ и “грижовен“ в едно изречение.
- Говори ли с него за мен? - поинтересувах се.
- Разбира се! - отвърна тя с блеснали очи.
- И?
- И му казах, че според мен си сериозно увреден.
Кимнах.
- А той какво отговори?
Катлийн стана сериозна за минута и направи пауза, за да придаде тежест на думите си.
- Каза, че ти си рицар по душа. Че винаги си на някакъв поход.
- Нещо друго?
- Да. Че си прекрасен приятел.
- Не спомена ли и че обичам кученца и пеперудки?
- Не... слава богу!
Час по-късно влязохме в апартамента ми и тя ме отрупа с целувки, преди да успея да затворя вратата. Ръцете ни жадно плъзнаха навред, като се състезаваха кой ще докосне повече кожа за най-кратко време. Приковах я към стената в цялостна телесна прегръдка и устите ни заработиха усилено да са в крак със страстта ни.
После Катлийн се изтръгна от мен и ме повлече към спалнята. Завъртя ме и ме блъсна върху леглото. Надигнах се и посегнах към нея, но тя ме плесна през ръцете.
- Боже, тези нарове са истинско чудо! - измърморих.
- Тези ли имаш предвид? - каза тя и смъкна сутиена си, при което мозъчните ми вериги се завъртяха като маркировка на игрален автомат.
- Сега, Донован! - изрече тя.
- Сега?
С бързо движение се освободи от дрехите си и застана пред мен. Облиза устни.
- Тъй вярно! - отвърнах с готовност.
Правихме любов като тийнейджъри, чаршафите под нас станаха на нищо от търкалянето ни. В един момент тя застена като порнозвезда и трябваше да я укротя.
- Хей, по-спокойно. И двамата знаем, че не съм чак толкова добър!