37.


“Арабел“ е знаковият ресторант на “Плаза Атене“. Спо­ред Катлийн беше и твърде претенциозен за облеклото ѝ.

- Обаче - додаде тя и повдигна вежда - Бар „Сена“ е на върха в класацията на “Ню Йорк Поуст“ за най-романтич- но кътче.

- Значи сме на точното място - казах.

Прекосихме фоайето и влязохме в бар „Сена“. Посочих през кожения под към празно канапе с дамаска в живо­тински десен.

- Искаш ли да се сгушим там, на по-закътано? - попи­тах я.

- По-кротко, Ромео, първо ми вземи един сандвич.

- Мислиш за храна в такъв момент? - удивих се.

Тя ми смигна.

- Трябва да се подсиля за после, щастливецо.

Седнахме един до друг на столове с масивна тапице­рия и нелепо високи подръчници. Пред нас имаше малка осмоъгълна масичка.

- Май ще взема да си поръчам бутилка кураж - подметнах.

- Тук не сервират бутилки, глупчо - смъмри ме тя. - Това е първокласно заведение.

Огледах се.

- Имат знаков хотел, знаков бар, вероятно имат и зна­ково питие - казах.

- Той си знае неговото - изкиска се тя. - Всъщност на­истина имат знаково питие.

- Стига да не съдържа думите “венти“ или “допо“ - пре­дупредих.

- Ако ти кажа името му, обещаваш ли да го поръчаш?

- Чак толкова ли е префърцунено? - попитах.

Смехът ѝ прозвънтя в помещението.

- По-надуто и от кафетата в “Старбъкс“? - упорствах. Тя изобрази престорено презрение.

- Те са нищо в сравнение. Направо му дишат праха.

- Добре - усмихнах се. - Смай ме, кажи го. Сервитьорката ни дойде и поръчахме сандвич с кресон за Катлийн.

- А за пиене? - попита тя.

- За мен мартини със сок от нар - каза Катлийн. Сервитьорката се усмихна и се обърна към мен.

- А за вас, господине?

Погледнах Катлийн.

- Кажи го - изкиска се тя.

Въздъхнах.

- За мен “Кристъл Космополитън“ - измърморих, при което тя избухна в смях.

Питиетата дойдоха и не исках да развалям момента, но държах да разбера кое я е накарало да размисли от­носно мен.

- Огъстъс - отвърна тя.

- Огъстъс?

- Изпратил си го да пази Ади.

- Така е.

- Макар тогава да си мислил, че между нас е приклю­чено.

- Е, и?

- Значи наистина държиш на Ади и искаш тя да е в безопасност. Това стопли сърцето ми, Донован. Говори много за характера ти.

Припомних си как съсипах момента с Лорън предиш­ната седмица и бях твърдо решен да не проваля с реак­ция или думи обещанието за една епична вечер. Предпо­четох да се придържам към безопасна тема.

- Имаше ли възможност да пообщуваш с Куин? - попи­тах я.

- Да - отвърна тя. - Огъстъс е чудесен с децата, толкова любвеобилен и грижовен.

Не си спомнях някога да съм чувал думите “Огъстъс“, “любвеобилен“ и “грижовен“ в едно изречение.

- Говори ли с него за мен? - поинтересувах се.

- Разбира се! - отвърна тя с блеснали очи.

- И?

- И му казах, че според мен си сериозно увреден.

Кимнах.

- А той какво отговори?

Катлийн стана сериозна за минута и направи пауза, за да придаде тежест на думите си.

- Каза, че ти си рицар по душа. Че винаги си на няка­къв поход.

- Нещо друго?

- Да. Че си прекрасен приятел.

- Не спомена ли и че обичам кученца и пеперудки?

- Не... слава богу!

Час по-късно влязохме в апартамента ми и тя ме от­рупа с целувки, преди да успея да затворя вратата. Ръ­цете ни жадно плъзнаха навред, като се състезаваха кой ще докосне повече кожа за най-кратко време. Приковах я към стената в цялостна телесна прегръдка и устите ни заработиха усилено да са в крак със страстта ни.

После Катлийн се изтръгна от мен и ме повлече към спалнята. Завъртя ме и ме блъсна върху леглото. Надиг­нах се и посегнах към нея, но тя ме плесна през ръцете.

- Боже, тези нарове са истинско чудо! - измърморих.

- Тези ли имаш предвид? - каза тя и смъкна сутиена си, при което мозъчните ми вериги се завъртяха като марки­ровка на игрален автомат.

- Сега, Донован! - изрече тя.

- Сега?

С бързо движение се освободи от дрехите си и застана пред мен. Облиза устни.

- Тъй вярно! - отвърнах с готовност.

Правихме любов като тийнейджъри, чаршафите под нас станаха на нищо от търкалянето ни. В един момент тя застена като порнозвезда и трябваше да я укротя.

- Хей, по-спокойно. И двамата знаем, че не съм чак толкова добър!



Загрузка...