Смъртоносни xopa

43.

- Обширна площ за покриване е - отбеляза Чарли Уайтсайд, - а и голямо движение кипи.

Бяхме в дома му и преглеждахме видеоматериалите и фотосите от наблюдението, които бе свалил от метеоро­логичното безпилотно устройство.

Снимките показваха, че Джо добре се е устроил в нещо, което бих нарекъл луксозна крепост. Резиденцията му на площ от близо две хиляди квадратни метра бе разполо­жена върху висок хълм. Ако си представите имота във вид на мишена, къщата би била центърът му. Съседният пръстен на мишената бе триметрова стена от армиран бетон, която защитаваше основната сграда и две бунгала за гости и ограждаше около осем декара земя. Следваше трети пръстен, маркиран с ограда от метални елементи, затваряща грубо четирийсет декара. Тази ограда на свой ред бе заобиколена от осемдесет декара залесена терито­рия, струваща десетки милиони долари.

Теренът варираше от леко хълмист до стръмен. Външната гора бе гъста, с храсти помежду дърветата и килим от мека трева и борови иглички.

Според Лу Кели имотът някога бе представлявал мяс­то за отдих на високопоставени корпоративни служители поради близостта си до старата магистрала, природната си красота и уединеното си разположение, предлагащо покой.

До резиденцията на Джо се стигаше по калдъръмен път, поддържан от щатските служби. Входът към имота е на някакви си тринайсет километра от Вентукопа, на двайсет и два километра североизточно от Санта Бар­бара, близо до центъра на територията, която повечето хора приемат за част от националния горски парк „Лос Падрес“.

Чарли беше прав за нивото на активност. Джо Демео се беше подплашил и доказателство за това беше големи­ят брой въоръжени мъже, охраняващи имота. Бях чувал, че винаги е бил добре пазен, но това беше вече охрана, раздута до нелепи размери. Знаехме, че има около дузина стрелци, девет от тях бяха обградили гробището, където се срещнахме с него преди по-малко от седмица.

Безпилотният самолет показа, че имаше други осем души, разположени помежду металната ограда и бетон­ната стена. Тези осмината имаха кучета на каишки, което ми подсказваше, че са наети от частна охранителна фир­ма. Джо плащаше луди пари, решен да не поема рискове.

Добре би било да имаме някого вътре, така че накарах Сал да предложи на Джо от своите хора. Ала Джо не беше настроен на доверчива вълна и реши, че няма да е разумно да покани съперническа престъпна фамилия зад огражденията си.

Особено такава, чийто бос наскоро бе оцелял от взрив.

След като Бек Билдинг изчезна сред дим, Демео бе из­разил загриженост относно лоялността на Сал. Сал му изнесе достойно за “Оскар“ представление, като примеси бурното си възмущение със закани. Накрая Джо Демео нямаше основателна причина да се съмнява във версията му и имаше една твърде основателна да ѝ повярва.

Сал беше казал на Демео, че вероятно съм проследил Гарет Ънгър от Ню Йорк чак до Синсинати, защото ко­гато шофьорът на Сал закарал него и Големия Лош пред Бек Билдинг, сградата била в пламъци и целият район бил отцепен.

Джо Демео избухнал в цветисти ругатни, след което възкликнал:

- Да не ми казваш, че дори не си присъствал? Че изоб­що не си стигнал за срещата?

- Точно това ти казвам - сопнал се Сам. - Като не ми вярваш, провери записите. Ходил съм там и преди и знам, че Крис имаше цял куп камери в частния си апартамент. Обади се на охраната и прегледайте записите. Няма ме на тях.

- Много удобно оправдание - подхвърлил Джо Демео, - предвид че охранителните камери са унищожени при експлозията.

- Хайде бе! - смаял се Сал. - Ама че кофти работа.

Но ето причината на Демео да повярва на историята на Сал: точно преди срещата Сал се беше обадил на Джо и му бе заявил, че иска да заведе със себе си Големия Лош, тъй като братята Ънгър имали с тях бодигард.

- Държа да има... как му се вика?... Равновесие на си­лите.

- Добре бе, хубаво - отговорил бе Джо Демео.

- Не искаш ли първо да уведомиш братята Ънгър?

- Майната им на братята Ънгър. Отивай на срещата.

- Тръгвам - рекъл бе Сал.

Само след минути Сал бе позвънил на Джо да му съоб­щи, че седи в колата си на една пресечка от Бек Билдинг, но че има заграждения наоколо, защото сградата гори.

- Току-що звънях на Крис Ънгър, не ми отговаря - ка­зал бе Сал.

Джо на свой ред бе опитал със същия резултат.

Беше правдоподобна верига от събития. Джо бе пре­ценил, че Сал не би предявявал искане да бъде придру­жен от бодигарда си, ако не възнамеряваше да се появи на срещата. Но това още не означаваше, че се доверява на Сал.

Няколко часа по-късно отново бяха провели разговор.

- Според свидетели - казал Демео - Крис Ънгър е ско­чил или е хвърлен от прозореца си.

- Имаш предвид, че е скочил като онези в Световния търговски център ли? - попитал Сал.

- Моят контакт в полицията твърди, че според свиде­теля Ънгър е бил на тротоара повече от минута, преди да избухне бомбата.

По думите на Сал разговорът им продължил известно време в този дух, но изводът в крайна сметка бе, че Джо Демео започваше да изпада в паника. Затова бе събрал малка армия и я бе разположил от двете страни на стени­те, ограждащи резиденцията му. Щеше да е страховито препятствие, но аз се подготвях методично за него.

Телефонът ми иззвъня.

- Открих архитекта - съобщи Куин. - В момента съм в къщата му.

- Чудесно. Доведи го в базовия лагер.

Куин замълча.

- Какво има? - попитах го.

- А съпругата?

- Нали щеше да отсъства от къщи цял следобед?

- Лош късмет. Забравила нещо и се върна да го вземе.

- Доведи и нея.

Отново мълчание.

- Господи - изпъшках. - Какво още?

- Чертежите не са у него.

- Защо?

- Било част от сделката. Джо го накарал да му предаде всички копия.

Въздъхнах.

- Доведи все пак него и жена му. Ще ги пообработим с Ей Ди Ес лъча, докато той си припомни каквото искам да знам.

- Хамърът при теб ли е вече? - попита Куин.

- Ще бъде, докато дойдете там.