Смъртоносни xopa

52.

Кати Елисън почти бе привършила разходката си из квартала със своя голдън ретривър Уенди, когато забе­ляза едър мъж, застанал до паркиран седан точно пред нея. Беше късно утро в красив слънчев ден, кварталът им бе в за­творено селище в Мариета, Джорджия, в самите околности на Атланта. В него престъпност на практика не съществува­ше, а цената на всички къщи беше от милион нагоре.

И все пак мъжът, застанал на пътя ѝ, беше толкова ог­ромен, а лицето и главата му толкова обезобразени, че тя се закова на място на десетина метра от него. Уенди също го забеляза или беше доловила страха на Кати, как­то понякога правят кучетата. Козината по гърба ѝ бавно започна да щръква и тя издаде приглушено и протяжно ръмжене. Кати реши, че най-разумно е да се обърне назад и да се прибере у дома си.

Щом се завъртя, чу мъжа да я вика по име. Кати зам­ръзна на мястото си втрещена и уплашена. Нямаше при­чина този чудовищен човек да знае името ѝ.

- Моля ви, госпожо, не се бойте - каза той, като се при­ближи. - Не ви виня, че се притеснихте. У всички предиз­виквам такава реакция първоначално. Нищо не мога да сторя, че изглеждам така. Повярвайте, опитвал съм.

Куин продължи да говори, като се приближаваше все повече.

- Най-добре ще е просто да не ме гледате.

Сега той вече стоеше до нея. Уенди, бедничката, тре­переше от страх и направи локвичка на тротоара.

- Кати, името ми е Джордж Първис и се боя, че нося лоша новина.

Кати не беше мръднала от мястото, където спря като вкаменена, когато го чу да я вика по име. Отказваше и да погледне мъжа, застанал до нея. Така нямаше да е в състояние да го идентифицира и той може би щеше да я пощади.

- Много съжалявам, господин Първис - продума тя.

- Не искам да съм груба, но плашите кучето ми и мен. Не мисля, че искам да чувам лошата ви новина. Може ли просто да си ида у дома?

Куин се отпусна на едно коляно и протегна ръка, та Уенди да я подуши. Тя стисна с челюсти китката му, заръмжа и проби плътта. След това започна да я дърпа от една на друга страна, сякаш се опитваше да прекърши врата на едър плъх.

- Боже мой! - изписка Кати. - Уенди, не! Престани!

Уенди пусна ръката му.

- Много съжалявам, господин Първис. Тя никога не се държи така.

Куин сви рамене.

- Няма нищо, госпожо. Не съм чувствителен на болка като повечето хора.

Видя я, че се взира в окървавената му ръка, и за да не я разсейва, я пъхна в джоба си.

- И все пак съжалявам - каза Кати. После пое дълбоко дъх, обърна се с лице към него и положи усилие да не отскочи ужасена. Вгледа се в лицето му и този път видя повече, отколкото беше очаквала. Очите ѝ се насълзиха, като се замисли за болката му, за емоционалните белези.

- Каква лоша новина искахте да ми съобщите?

Куин погледна в двете посоки, преди да отговори. Все още отпуснат на коляно, сякаш за да не се извисява над нея, той каза:

- Отнася се за Брад, съпруга ви.

- И какво за него?

- Даде ми петдесет хиляди долара, за да ви убия.

Кати задиша учестено. Усети главата си олекнала, ушите ѝ писнаха. Единствената причина да се съпроти­влява на припадъка бе, че не искаше чудовището да я до­косва, а той със сигурност щеше да го стори. Погледът ѝ зашари наоколо, търсеше помощ, опитваше се да реши как да му се измъкне.

- Моля ви, не бягайте. Не се каня да го направя.

- Какво?

- Няма да ви убия.

- А защо не?

- Наблюдавах ви през последните два-три дни, наблю­давах и съпруга ви. Стигнах до извода, че той е този, кой­то заслужава да умре, а не вие.

Кати се взря в лицето му, за да види не си ли играе с нея. Нищо не можа да прецени от изражението му, но от друга страна, лицето му надали бе способно да изобра­зи друга физиономия освен всяваща ужас. Тя почувства, поне за момента, че той не се канеше да я нарани.

- Защо мъжът ми ще иска убийството ми, за бога? - смая се тя.

- Гледали ли сте някога “Зайнфелд“? - отвърна с въ­прос Куин.

- Сериала или комика?

- Сериала.

- Да, гледам го най-редовно.

- Аз също. Гледали ли сте серията “Обратно на Джор­дж“?

- Онази, в която започва да прави обратното на всич­ко, което е вършил преди?

- Да. И внезапно навсякъде му потръгна, помните ли?

- Да - каза тя. - Отиде при момичето в кафето, каза ѝ, че е плешив, безработен и живее с родителите си.

- Да, а тя го хареса! После се яви на интервю за работа, всичко обърка, а накрая получи назначение към отбора на “Янките“.

Кати кимна.

- Да, обичам този сериал. Все още гледам повторени­ята понякога. Но каква връзка има с нежеланието ви да ме убиете?

- Също като в “Обратно на Джордж“ е. През целия си живот на възрастен човек съм поемал тези задачи, без да задавам въпроси, без да се запитвам за мотивите, без да се замислям за хората, които трябваше да умрат. Какво би ми донесло това? Само страдание. Трябваше да работя и друго не исках да знам. Та, накратко казано, мъжът ви се обади на един тип, който пък се обади на друг.

- И ето ви тук - довърши Кати.

- Точно така - потвърди Куин. - Само че този път си ка­зах: ами ако взема парите, а не изпълня поръчката? Какво би могло да стане в най-лошия случай?

Кати не знаеше как да отговори на това.

- Наблюдавах ви и може да греша, но според мен сте добър човек.

- Благодаря ви, господин Първис.

- Всъщност името ми е Куин.

- Добре...

- Не е ваша вината, че Брад ви кръшка.

- Какво?

- Да, той спи с едно момиче, което работи на бижуте­рията в “Ниман Маркъс“ в Бъкхед. Името ѝ е Ерика Варгас. Мисля си, че затова ви иска вън от картинката, за да може да я чука постоянно, а не само два пъти седмично.

- Моля ви, господин Куин, що за език? Отвратително е!

- О, простете. И тъй, аз мисля, че Брад е гадняр и вие заслужавате нещо по-добро.

- Благодаря за комплимента, господин Куин, ако това наистина беше комплимент. Но се боя, че е станала ужасна грешка. Немислимо е Брад да има любовница.

- Постоянно се случва.

- Сигурно, но не и на лишени от страст мъже като Брад. А да е способен на убийство? Абсурд.

Ръката на Куин бе бърза като светкавица, когато граб­на Уенди и се запъти към седана. Кати се втурна след него.

- Спрете! - извика тя. - Какво правите?

- Ще взема Уенди да я повозя. Можете да се присъеди­ните към нас, ако искате.

- Моля ви, господин Куин, не правете това. Само я по­гледнете, ужасена е.

Гигантът продължи да върви към колата.

- Спомнете си какво казахте за “Обратно на Джордж“!

Куин задържа отворена вратата към пътническата се­далка.

- Вече ви обясних позицията си по този въпрос - каза той. - Но някои неща трябва да бъдат видени, за да се по­вярва. Качете се. Ако побързаме, ще ги сварим в действие.

Кати се огледа.

- Какво е станало с охранителя ни?

Куин махна с ръка.

- Имаше спешен случай в семейството.

Макар да го изрече с небрежен тон, Куин не успя да предугади страховитите образи, които запрепускаха в съзнанието на Кати. Тя започна да се тресе така силно, че той се уплаши да не би тя да изпадне в шок.

- Кати, гарантирам ти, всичко е наред. Помисли, ако те исках мъртва, вече щеше да си преполовила пътя към рая. - Той потупа седалката. - Седни сега и спри да се тревожиш. Ще ви върна с Уенди у дома за нула време.

Кати не искаше да тръгва с гиганта. Всъщност влиза­нето в колата му би било на последно място в списъка с неща, готова да изпита в живота си. Пое дълбоко дъх и неохотно влезе, като възлагаше надежди някой от съсе­дите ѝ да е видял достатъчно, за да позвъни на властите.

Куин включи на скорост и подаде Уенди на благодар- ната ѝ собственичка. Верен на думата си, Куин не нара­ни никоя от тях, дори бе твърде разговорлив по пътя до Бъкхед. Още не беше станало пладне и движението беше рехаво, така че не след дълго Кати усети колата да спи­ра. Тя отклони вниманието си от Уенди и погледна през прозореца.

- Сега какво следва? - попита тя.

- Ще чакаме.

Кати проследи погледа на Куин до кафенето през ули­цата, очарователно заведение, през чиято витрина се виждаше уютна мебелировка. И сред тази уютна мебе­лировка се бе настанил Брад с млада и сексапилна жена.

Куин, Кати и Уенди станаха свидетели на похапването на любовниците, след което видяха Брад и Ерика, хвана­ти за ръце, да влизат в един хотел наблизо. Преседяха в мълчание един час в колата. После Куин забеляза двой­ката да излиза от хотела. Брад прегърна Ерика на сбогу­ване.

- Бихте ли ни откарали у дома сега? - помоли Кати.

Той го направи. Преди да излезе от колата, Кати каза:

- Знаете ли, всичко онова, което ми казахте за “Обра- тното на Джордж“, според мен ще подейства при вас.

Куин се замисли какво ли би казал Донован Крийд, за да продължи разговора. На него му хрумна единствено:

- В какъв смисъл?

- В семейството ни аз съм тази с парите, не Брад. Но него го чака щедра сума от застраховка и богато наслед­ство, ако нещо се случи с мен.

Куин се досещаше накъде бие тя. Кати продължи:

- Можете да задържите петдесетте хиляди долара от съпруга ми. Аз ще добавя още петдесет хиляди към тях. Досещате ли се за какво става дума?

- Искаш да убия съпруга ти.

Кати се разсмя.

- Боже мой, не! Твърде много съм инвестирала в този простак. Плюс, че наистина го обичам, а и ще ми е не­приятно неизбежното внимание на медиите и полиция­та към мен.

Куин беше сбъркал. Нямаше представа накъде бие тя и ѝ го каза.

- Не разбирате ли? - учуди се Кати. - Искам да убиете Ерика.

Куин кимна разсеяно.

- Според един мой познат всички имаме поне два­ма души в живота си, за които желаем никога да не са се раждали. Тези двама души са отклонили живота ни в по-лоша посока и никога не сме преодолели стореното от тях.

- Вашият познат вероятно е прав - съгласи се Кати.

- Има ли освен Ерика някой друг в живота ти, който би искала никога да не се е раждал? - попита Куин.

- Господи - възкликна Кати. - Що за ужасяващ въпрос?

- Питам хипотетично.

- Мразя да говоря лошо за покойници - каза тя, - но гледахте ли онзи медиен цирк за Моника Чайлдърс пре­ди няколко седмици?

Куин кимна.

- Познаваше ли я?

- Беше ми доведена дъщеря. Превърна живота ми в ад.

След като съдейства на Кати да си отиде мирно и тихо от света, Куин я зарови в плитък гроб в горите на Северна Джорджия, върна се в мола и изчака Ерика да напусне работното си място. Магазинът не беше много оживен, но вътре се разхождаха неколцина души. Куин изчака щан­дът на бижутерията да се опразни. Остави малко пакетче до касовия апарат и си излезе.

Ерика излезе от тоалетната, върна се зад щанда си и провери дали заместничката ѝ не ѝ е оставила някакви документи. После насочи вниманието си към пакетчето, увито в хартия за подаръци и надписано за нея. Имаше придружителна бележка. “Моля те, приеми това с цялата ми любов. Днес ще подам молба за развод. С обич, Брад“.

Ерика нададе лек възторжен писък. Мечтата ѝ се сбъд­ваше, ето за това се бе трудила през всичките тези месе­ци. Докато работеше на бижутерския щанд в “Ниман“, ѝ бе дотегнало да гледа как други жени небрежно правят покупки, надхвърлящи годишната ѝ заплата. Приятели­те ѝ я подкачаха, че вечно ходи с женени мъже. Нямаше търпение да им демонстрира плодовете на усилията си.

Внимателно разви пакетчето, бавно повдигна капака.

Дни по-късно чистачите още намираха парченца от плътта ѝ по най-невероятни места.