Смъртоносни xopa

39.

Вратите на асансьора едва се бяха открехнали, когато се­кретарката на Крис Ънгър нададе смразяващ кръвта пи­сък и със скок се хвърли под бюрото си.

- Горката душица - рече Куин. - Добре би било да я утеша.

- Някога да си успявал? - усъмних се.

Внезапно изникна здравенякът, който очевидно беше бодигардът на Крис Ънгър. Той погледна Куин и възкли­кна смаян:

- Господи помилуй!

Имаше нещо в мъжа, което не можех да определя точно. Отблизо ми се видя познат. Може би се бе появил на този свят със способности, далеч надхвърлящи тези на обикновените смъртни, поне така се държеше. Във всеки случай беше едър и много мускулест, с набито телосло­жение, напомнящо противопожарен кран. Главата му беше гладко обръсната и на челото над основата на носа му някой беше издълбал XX.

Куин остави пътната си чанта на пода.

- Какво имаш в чантичката? - попита Мускула. - Там­пон ли? - Събра устни и млясна целувка по посока на Куин.

Огъстъс бе забелязал, че левият ми крак потрепва. Стрелна ме с поглед.

- Добре съм - успокоих го.

Той кимна. Никой не помръдна. Мускула проговори със спокоен тон:

- Госпожице, излезте оттам и застанете зад мен.

Госпожицата изпълзя изпод бюрото и закрила очите си с ръка, притича зад господин Мускула. За кратко я мярнах, но ми се видя с нелоша фигура, само дето не бях фен на стегнатите гневни кокове, какъвто тя носеше на главата си. В паниката си дишаше ускорено и издаваше смешно цвърчене, докато се бореше да се овладее.

- Острата ви реакция спрямо сътрудника ми говори за нисък професионализъм - отбелязах в опит да бъда в ус­луга.

- Да не си ме доближил! - писна тя към Огъстъс.

Мускула ѝ пошепна нещо, тя отстъпи няколко крачки назад, заобиколи ни предпазливо и изчезна през вратите на асансьора. Бих могъл да я спра, но знаех, че шофьорът на Сал ще се погрижи без проблем.

Сега, след като бе сам с нас в стаята, майсторът по бо- дибилдинг ни удостои с уличния си тембър.

- Кои сте вие, фъшкии недни, и какво искате, мамка му?

- Искаме да се видим с Гарет Ънгър и брат му Крис - отвърнах в опит да бъда учтив.

- Аз работя за Крис Ънгър - отсече той - и никой не се вижда с Крис Ънгър без моето позволение. Ако имате да казвате нещо на Крис Ънгър, кажете го на мен.

- Добре тогава - съгласих се. - Предайте на господин Ънгър, че бодигардът му е тъпа слива.

Мускула следеше бдително моя гигант и дистанцията помежду им. После каза:

- Е, хубаво, значи знаете кой съм.

Погледах Куин. Той сви рамене.

- Не знаем - казах, - но ни изглеждаш познат.

- Ти ли си му говорителят на тоя тъпчо? - попита той.

Видях, че забеляза накуцването ми, когато направих крачка към него.

- Аз съм Двойния X - обяви той, сякаш това обяснява­ше всичко.

С Куин отново се спогледахме.

- И си го издълбал на главата си, като си навършил двайсет? - осведоми се Куин.

Двойния X се намръщи.

- Това ми е прякорът в мрежата.

- Мрежата? - рекох недоумяващо.

Двойния X въздъхна.

- Алооо! Мрежата ВБВ! Върховни бойни воини!

- Аха, тази мрежа - кимнах.

Направих още една инвалидна крачка към него. Той премести тежестта си в бойна стойка и заяви:

- Аз съм бившият световен шампион в тежка катего­рия. - Това го изрече с яка доза гордост.

- Браво на теб - похвалих го. - Може да си побъбрим за това след срещата с господин Ънгър. Бъди сега послушен малък воин и ни заведи при него.

Двойния X изпръхтя презрително.

Често ми се случва разни печени типове да ми пръхтят презрително, но бях сигурен, че не са много тези, които са го правили с Куин. Погледнах моето чудовище. Няма­ше вид на засегнат.

Като се обърна към мен, но сочеше Огъстъс, Двойния X процеди:

- Гаджето ти не го познавам, господин Гъзолик, но теб те знам кой си. Ти си оня, който отвлече Моника Чайл­дърс.

- Гъзолик? - втрещи се Куин.

Двойния X продължи към мен:

- Много си корав, като имаш насреща кльощава лелка, но в мое лице ще срещнеш непобедим противник.

- Така ли ви учат да говорите в БВБ?

- ВБВ е, тъпако! - Изгледа ме, сякаш душеше глава лук. - Вярно, не си от дребните и може и да си посритал нечий нетрениран задник, но не можеш да се мериш с онова, дето аз съм видял. Не би издържал и трийсет секунди на полигона.

- Полигон?

- Ами да. Пъхат те в клетка с претендента за титлата и няма излизане, докато един от вас не падне мъртъв.

Помълча, за да се усети ефектът от думите му, после добави:

- Ще стоите тук, докато аз не наредя да мърдате.

- Няма да стане - казах.

- Секретарката на господин Ънгър в този момент съ­общава за вас на член на организираната престъпност. И двамата вече сте мъртви, само дето не го знаете още.

Един майстор на бойните изкуства винаги ще ви ата­кува в слабото място и Двойния X не ме разочарова, като се насочи точно там, накъдето очаквах - замахна с дясна- та си пета, за да ритне куцащия ми крак и той да поддаде под мен.

За негова беда нямах куцащ крак и лесно избягнах ритника му, преди да ме е докоснал. Двойния X внезап­но се оказа в странна позиция, леко изгубил равновесие, уязвим, с крак още вдигнат срещу мишена, дето вече я нямаше там.

Преди да е успял да се прегрупира, фраснах бившия шампион в тежка категория от клетката на полигона във врата с цялата си тежест, съсредоточена в удара. Послед­вах го с ляво кроше от другата страна на врата и очите му се подбелиха. Опита се да падне, но аз стиснах адамова­та му ябълка между кокалчетата на палеца и показалеца си и я смазах, при което устата му придоби очертания на идеално “О“. Когато отпуснах хватката си, Двойния X се строполи в безформена купчина и се стисна за гърлото. Направи опит да говори, но усилието му дойде твърде много. Изтъркаля се на една страна и краката му започ­наха да потрепват като на спящо куче, което сънува, че гони заек.

Обърнах се към Куин.

- Точно преди да му смачкам ларинкса, няколко пъти ме потупа по рамото. Защо мислиш, че го направи?

- Давал ти е сигнал за “стига“. Сигурно така са правели в клетката, когато не са могли да търпят повече.

- О. Ами че да беше казал тогава.

Прескочих го и влязох през вратата, от която Двойния X се беше появил мигове по-рано.

Куин намери пистолета на Двойния X и го пъхна в чан­тата си. После сграбчи яката на нещастника и го потътри с потрепващите му крака през вратата и по коридора, до­като ме видя да влизам в апартамента на Крис Ънгър.

Първото, което забелязах при влизането си, беше Крис Ънгър на бюрото му с гръб към прозорците. Столовете за тримата клиенти бяха обърнати към него. На първия седеше Гарет, братът на Крис. Вторият беше празен. Тре­тият бе зает от любимия ми престъпен бос Сал Бонадело.

Сал кимна по посока към мен и каза:

- Ей на, това е... Как му се вика?... Щастливо съвпаде­ние. Тъкмо за теб си говорехме.

Разпознах бодигарда на Сал, облегнат на далечната стена.

- Джо сигурно се е съгласил да доведеш Големия Лош.

Сал кимна.

- Преди да дойдеш, отидох да се изпикая. А като пикая, винаги се сещам за Джо. Така че му се обадих.

Ръката на Големия Лош беше пъхната под сакото му.

- Още ли използваш онзи 357? - попитах.

Без да променя изражението си, Големия Лош насочи към Сал гущерските си очи. Сал му каза:

- Всичко е наред, те са с мен.

И двамата Ънгър впериха погледи в него. После се спо­гледаха. Гарет изглеждаше по-притеснен от големия си брат.

Внезапно всички обърнаха глави към вратата, през която влезе Куин, потътрил зад себе си Двойния X. Двой­ния X все така продължаваше да държи врата си с една ръка, а с другата да маха във въздуха. Казах си, че още даваше сигнал за “стига“. Куин пусна плячката си и Двой­ния X се стовари на пода по лице. Куин заключи вратата зад себе си.

Сал скочи на крака, внезапно развълнуван.

- Я почакай! - каза. - Това съм го виждал вече. На кино, нали? “Уикендът на Бърни“. - Посочи Двойния X. - Ти си този! Ти си Бърни!

От поста си насреща Големия Лош наблюдаваше сце­ната развеселен.

В контраст с него Крис Ънгър беше вбесен.

- Какво значи това? - настоя за отговор той.

Ънгър се изправи, висок и с предизвикателната поза, подобаваща на статуса му на адвокат тежка категория. Косата му бе сребриста и намазана с гел, носеше я сре­сана назад. Облечен беше в тъмносин костюм “Армани“, бяла колосана риза и яркочервена копринена вратовръз­ка.

Онези, дето имат страх от адвокати, биха се разтре­сли като трепетлики при вида му, но присъстващите тук бяха от друга категория. Неспособен да постигне очаква­ната реакция, Ънгър отново седна зад бюрото си, което сигурно струваше повече от къщата, в която израснах. И не само бюрото му бе внушително, всичко в кабинета из­лъчваше власт - от тъмната черешова ламперия до тро­фейната стена, отрупана със снимки на Ънгър, на които той позираше с бивш и настоящ президент и с куп хора от холивудския елит. Очевидно беше човек, готов да си раз­върже кесията на благотворително събитие, само и само да поглези суетата си със снимка.

- Трябва да говоря с брат ти - казах. - Ще отнеме само минута.

Крис Ънгър отвори уста да протестира, но видя опити­те на Двойния X да каже “стига“ и размисли.

Крис очевидно бе прекарвал доста време да се любува на бойните способности на Двойния X в клетката на по­лигона, защото беше нескрито шокиран да види бившия най-страховит мъж на планетата, доведен до сегашното му състояние.

Двойния X вероятно долови разочарованието по лице­то на работодателя си, защото се опита да изрече “кофти кроше“. Прозвуча повече като “кофа круши“.

Крис Ънгър най-сетне си възвърна дар словото. Наре­ди:

- Гарет, не казвай нито дума. Ще се обадя на Джо Демео.

Той посегна към телефона.

- Огъстъс - изрекох.

Куин взе свободния стол и го използва като таран, за да строши прозореца. Остави стола, грабна Крис Ънгър като парцалена кукла и го отнесе до прозореца.

- Пусни го! - викна Гарет Ънгър и скочи на крака.

Крис махна на брат си и каза, като се опитваше да за­пази гласа си спокоен:

- Хайде всички да се успокоим. Вижте, господа, тези хватки сме ги виждали сто пъти по филмите. Може да ме заплашвате колкото си искате, но в крайна сметка сме наясно, че блъфирате. Нямате никакво намерение да ме хвърлите през прозореца, така че да седнем и ...

Куин метна Крис Ънгър през прозореца.