Едно незнайно място

XIII

Докато наближаваше паркинга, Адамсберг мислеше само за кутийките с пастет, за бисквитите, за картонената опаковка с вино, което не ставаше за пиене, за коняка, който ставаше само за кукли. В друго време и на друго място би сметнал подобна тема за размисъл за жалка, но в този момент тя внасяше красота и удоволствие в живота му и пробуждаше енергията му. Настанен на задната седалка, комисарят разположи чудесата на Фроаси до себе си. Кутийките с пастет се отваряха без ножче за консерви, върху картонената опаковка бе лепната сламка, на практичния гений на лейтенант Фроаси, иначе достигнала ненадминати висоти в специалността си на звукоинженер, можеше да се има пълно доверие. Адамсберг намаза с пастет една бисквита и набързо погълна странната солено-сладка смес. Намаза още една за кучето, още една за себе си, докато изпразни и трите кутийки. С кучето нямаше проблем. Изглеждаше пределно ясно, че двамата са водили война заедно, така че приятелството им нямаше нужда от коментар, нито от дълго минало. Можеше да се прости на Купидон, че е усмърдял колата на оборски тор. Наля му вода в пепелника и отвори кутийката с вино. Течността — защото нямаше друга дума за подобно долнопробно питие — се изля в организма му, очертавайки контурите на храносмилателната му система с разяждащата си киселинност. Изпи го докрай, доволен от парещия му ефект, тъй като, както е известно, лекото страдание ни кара да усещаме, че живеем. Изпи го и защото беше щастлив, щастлив, че е открил Емил, преди да изтече в тревата под съпровод на кучешко скимтене. Щастлив, почти еуфоричен, Адамсберг се полюбува на съвършените кукленски бутилчици коняк, преди да ги прибере в джоба си.

Полулегнал на седалката, където се чувстваше като в хотелски салон, комисарят набра номера на Мордан. Данглар мислеше само за краката на чичо си, а Ретанкур не беше мигнала от два дни и трябваше да се наспи. Виж, Мордан имаше нужда от действие, за да се разсее от обяснимата си потиснатост, и това със сигурност обясняваше сутрешното му бързане. Адамсберг погледна часовниците си, от които само единият светеше в тъмното. Около един и четвърт сутринта. Час и половина след като откри Емил, два часа и половина след като бяха стреляли по побойника.

— Ще изчакам да се разсъните, Мордан. Не бързайте.

— Казвайте, господин комисар, не спях.

Адамсберг постави ръката си върху Купидон, за да спре скимтенето му, и се вслуша в лекия фонов шум в телефона. Уличен шум. На минаващи коли, на преминаващ камион. Мордан не си беше вкъщи. Висеше на едно пусто авеню във Френ и се взираше в стените.

— Залових Емил Фьойан, майоре. Получил е два куршума в тялото. В болница е. Нападнали са го преди единайсет часа на двайсет километра от Шатоден, на полето. Открийте къде е Пиер Водел, вижте дали се е прибрал.

— Би трябвало, господин комисар. Би трябвало да е пристигнал в Авиньон към деветнайсет часа снощи.

— Но не сме сигурни. Иначе нямаше да искам от вас да проверите. Направете го сега, преди да е имал време да се върне. Но не по телефона, може да си го е изключил. Изпратете ченгетата от Авиньон на място.

— С какъв мотив?

— Водел е все още под подозрение, забранено му е да се отдалечава от дома си.

— Нищо не би спечелил, ако убие Емил. Според завещанието, ако Емил умре, частта му се наследява от майката.

— Мордан, искам от вас да проверите и да ми докладвате. Обадете ми се, като го направите.

Адамсберг извади от дрехите на Емил слепения от кръвта панталон и измъкна от задния джоб непокътнатото писмо. Сгънато на осем и тикнато на дъното на джоба. Почеркът беше остър и добре обработен, почеркът на Водел-баща. Адресът: Кьолн, Кирхщрасе 34, за г-жа Абстер. Следваше: Bewahre unser Reich, widerstehe, aufdass es unantastbar bleibe2. И едно написано на кирилица име: КИСЛОВА. Водел е обичал германка. Двамата си имаха парола, като децата.

Адамсберг разочаровано прибра листа в своя джоб, излегна се на седалката и моментално заспа. Почти не усети как Купидон се настани до корема му и постави глава на ръката му.