Едно незнайно място

XLII

Още от летището Адамсберг свика колоквиум в Бригадата — извънредно събитие за неделя вечер. Три часа по-късно всеки бе малко или повече смлял последните данни от разследването, така както бяха разказани безредно и объркано от уморения комисар. Според някои изказвания през почивката било очевадно, че комисарят е прекарал мумифицирана нощ в ледена гробница, където едва не се е задушил. Че от това чипият му нос е станал малко по-тънък, а очите му са се зареяли в още по-големи далечини. Поздравяваха Веранк, тупаха го по гърба, радваха му се. Есталер беше особено развълнуван от Весна, тривековната румена мъртва, до която Адамсберг бе прекарал нощта. Той единствен знаеше историята на Елизабет Сидал и помнеше всяка подробност от разказа на майор Данглар. Едно само не му беше ясно: защо Данте е отворил ковчега на жена си — от любов или за да си вземе стиховете. Отговорът му се менеше според деня и настроението му.

В експозето на комисаря имаше напълно непрозрачни зони, за които не изглеждаше разположен да говори. Като например необяснимото присъствие на Веранк в Кисилова. Адамсберг нямаше никакво намерение да съобщава на екипа си, че е изоставил син, наречен Церк, че този син се е появил направо от ада и вероятно е авторът на кланетата в Гарш и Пресбаум. Не каза нито дума и за двусмислените въпроси, които повдигаше случаят Вейл. И извън Данглар никой не знаеше каква опасност представлява Ема Карно. Това би принудило Адамсберг да разкаже за предателството на Мордан, а той не бе готов да го направи. Делото на девойката — Елен, ако не се лъжеше — беше след четири дни. Дин бе успял да задържи пробата цели три дни, без да си навлече дори упрек. Може би благодарение на левитацията, истинска или сънувана, с която печелеше благоразположението на колегите си.

За сметка на това Адамсберг разказа подробно за сблъсъка на родовете Павле и Плогойовиц. Тоест, за да обобщим нещата, каза Ретанкур, става дума за безмилостна война между два вампирски клана, които се унищожават един друг, като началото е поставено преди три века. И понеже вампири не съществуват, какво да прави екипът и накъде върви следствието?

Тук блесна в цялото си великолепие антагонизмът, който разделяше членовете на Бригадата на непримирими материалисти позитивисти, сериозно смутени от занесиите на Адамсберг, понякога дори готови да се разбунтуват, и на по-сговорчиви мечтатели, които не виждаха нищо лошо в епизодичното хвърчене из облаците.

Ретанкур, която отначало цъфтеше от удоволствие при вида на оживелия Адамсберг, се скова в отбранителна поза при първото споменаване на думите вампири и незнайно място. Но нямаше как да не приеме, отбеляза Адамсберг, че има твърде много Плог в имената на жертвите и на обкръжението им. Че старият Водел, автентичен внук на Андраш Плог, е писал на фрау Абстер Плогерщайн, за да я предупреди и да й напомни да стои настрани от Кисилова, тоест ни повече, ни по-малко да предпази рода Плогойовиц. Че наистина е бил затворен в гробницата е деветте жертви на Петър. Че краката, отрязани в Лондон — за да се попречи на мъртвите да се завърнат, — са били положени в лондонското владение на Плогойовиц, в Хайгейт. Че един чифт от тези крака е принадлежал на някой си Михай Плогодреску. Че убийството на Пиер Водел-Плог и на Конрад Пльогенер съответства с абсолютна точност на унищожението на вампирско създание — както вече всички знаеха, те не са били само убити, а и накълцани, като се започне от главните части — палците на краката и зъбите. Че педантично са били разрушени функционалният апарат, духовният апарат и дъвкателният апарат. Че всичко сочи, щото целта на това тройно унищожение е била да се попречи на тялото да се възстанови от някой от своите фрагменти, да се предотврати възстановяването на демоничната хомогенност. Че точно това доказваше разпръсването на частите, отговарящо на поставянето на главата на вампира между краката му. Че Архангел — сръбският Данглар, обясни Адамсберг, за да придаде на думите си тежест — твърдял, че семейството на войника Арнаут Павле е било трагична и сигурна жертва на Петер Плогойовиц.

Позитивистите бяха покрусени, сговорчивите кимаха и си водеха бележки. Есталер следеше страстно експозето на комисаря. Никога не бе поставял под съмнение думите на Адамсберг, все едно дали бяха прагматични или ирационални. Но в моментите на интелектуален сблъсък между комисаря и Ретанкур неговата фетишистка привързаност към едрата жена разкъсваше душата му на две непримирими половини.

— Не търсим вампир, Ретанкур — твърдо изрече Адамсберг. — Не сме тръгнали да дирим по пътищата човек, пронизан с кол в сърцето през XVIII век. Това ясно ли ви е, лейтенант?

— Не особено.

— Търсим неуравновесен потомък на Арнаут Павле, който отлично познава историята на своя род. Който се е насочил към външен човек като към източник на страданията си. Който се е спрял на древния враг Плогойовиц. Който е унищожил всички негови издънки, за да избяга от съдбата си. Ако някой вземе да убива черни котки, защото е сметнал, че му носят нещастие, това няма да ви се стори неразумно, нали, лейтенант? Или невъзможно? Или неразбираемо?

— Няма — съгласи се Ретанкур, подкрепена от утвърдителното изръмжаване на някои от позитивистите.

— Е, същото е. Но в по-голям мащаб. В гигантски мащаб.

След втората почивка Адамсберг даде нарежданията си. Да се провери линията Плогойовиц, да се открият възможните членове на рода и да се поставят под охрана. Да се предупреди комисар Талберг да осигури безопасността на фрау Абстер.

— Късно — със съжаление произнесе тънкият гласец на Жюстен.

— Като другите двама? — попита Адамсберг след кратко мълчание.

— Същото. Талберг ни се обади тази сутрин.

— Това е дело на Арнаут Павле — каза Адамсберг и хвърли на Ретанкур продължителен поглед. — Да опазим другите — додаде той. — Установете заедно с Талберг кои са другите членове на рода.

— А Церк? — попита Ламар. — Да усилим ли мерките? Разпространението на снимката не даде нищо.

— Мръсникът е неуловим — каза Воазне. — Сигурно вече се връща от Кьолн, но за да отиде къде? И да разчлени кого?

— Възможно е — изрече Адамсберг колебливо — точно този мръсник да не е екзекуторът на Павле. Церк няма никакъв Павле в рода си по майчина линия.

— Може би — каза Ноел. — Обаче познаваме само майка му. Може Павле да е от рода му по бащина линия.

— Може — промърмори Адамсберг.

Снимката на Церк беше разпратена във всички управления, в жандармериите, по гарите, летищата, обществените места и дори в Австрия. Сега Германия, потресена от убийството на възрастната жена от Кьолн, поемаше щафетата. Адамсберг не виждаше как младежът ще избегне хайката.

— Трябва бързо да се провери онзи диригент на хор, отец Жермен. Морел, Меркаде, заемете се с това.

— А Пиер син?

— Все още е на свобода — каза Морел — и си е взел за защитник един устат адвокат.

— Какво казват от Авиньон?

— Тия диваци са успели да изгубят пробата — каза Ноел.

— Коя? — тихо попита Адамсберг.

— Стружките от молив, оставени от мръсника, заврял гилзата под хладилника.

— Окончателно изгубени?

— Не, накрая намерили малко в джоба на един лейтенант. Това при тях не е управление, ами бардак. Вчера са занесли каквото е останало в лабораторията. Три дни изгубени.

— Изгубени — потвърди Адамсберг и сякаш чу Владислав да казва „плог“. — С Емил какво става?

— Доктор Лавоазие ни изпрати една конспиративна бележка. Емил се възстановявал, поискал морски охлюви, ама не му дали, след няколко дни го изписват. Но не и преди да осигурят безопасността му, каза Лавоазие. Докторът чака нареждания.

— Не преди да открием Павле.

— Защо Емил да е опасен за Павле? — попита Меркаде.

— Защото Водел-Плогойовиц е разговарял само е него. Опасен за Павле и за Ема Карно, помисли Адамсберг. Несръчните куршуми, изстреляни в Шатоден, говореха за операция на лице, обслужващо онези там горе.

— Вече не го ли наричаме Церк? — тихо попита Есталер седналия до него Меркаде. — Павле ли го наричаме?

— Все същият е, Есталер.

— А, добре.

— Или пък не е същият.

— Разбирам.