Едно незнайно място

XLIII

Данглар, Адамсберг и Веранк отидоха на дискретна вечеря в един ресторант, сравнително отдалечен от Бригадата, като трима заговорници, събрали се да набележат план за действие. Веранк информира Данглар за сенките, помрачили случая с Вейл. Майорът поглаждаше меките си бузи и Веранк го намираше за видоизменен. Ефектът Абстракт, беше го предупредил Адамсберг. Бледите му очи излъчваха сила, раменете му се бяха поразширили и по-добре пасваха на кройката на костюма му. Никой не знаеше, че в ужасеното си очакване на смъртта на Адамсберг Данглар бе отложил посещението на Абстракт.

— Да се обадим ли на Вейл? — попита Веранк.

Адамсберг си бе поръчал пълнена зелка, за което веднага съжали — толкова далечна бе приликата с кисиловската зелка.

— Рисковано е — каза той.

— Който пръв стигне до мелницата, пръв мели брашното си — възрази Данглар.

Трите глави кимнаха в такт и Адамсберг набра номера, като им направи знак да мълчат.

— Пробата е заминала за лабораторията вчера — каза Адамсберг. — Имаме само два дни. Докъде сме стигнали, Вейл?

— Дайте ми минутка, да си нагледам агнешкото каре. Тъкмо го запичам в тигана.

Адамсберг закри телефона с ръка.

— Наглежда си агнешкото каре, тъкмо го запича в тигана.

Веранк и Данглар с разбиране кимнаха с глава. Адамсберг включи високоговорителя.

— Мразя да прекъсвам печенето — каза Вейл, като се върна. — Никога не знаеш какво ще излезе после.

— Вейл, Ема Карно знае кой е убиецът от Гарш. Досетила се е, когато го е свързала е мъжа, оставил седемнайсет отрязани крака на гробището в Ижгат.

— Хайгейт.

— Не обърнахме внимание на липсващия, осемнайсетия. Мисля, че него е видяла.

— Ако вече всичко знаете, Адамсберг, по-добре да отида да си наглеждам карето.

— Казвайте.

— Поразрових се в управлението в Оксер, където е била откъсната страница от регистъра. Преди дванайсет години е имало едно забавно показание. От шокирана жена, попаднала на зловеща находка — обут в обувка крак, захвърлен на една горска пътека.

— Именно. Кракът бил разложен и накълван от птиците. Доколкото си спомня взводният, жената наскоро била изгонила бившия си мъж от къщата си на село и отивала да смени ключалката. Намерила крака на петнайсет метра от вратата, на пътеката.

— По онова време Карно явно не е подозирала бившия си мъж.

— Явно, иначе е нямало да отиде в полицията. А е имала достатъчно улики. Пътеката била частна, никой освен собствениците не я използвал. Мъжът й ходел сам в горската къща в края на седмицата от повече от петнайсет години. Бил ловец. Според жителите на близкото село този самотен особняк прибирал отстреляния дивеч в заключен с катинар фризер. Когато накрая Ема Карно го принудила да се изнесе, не поискал помощта на селяните. Сещате се какво е съдържал фризерът. Един от краката явно бил изгубен по време на скоростното товарене на камиона. Ема Карно би могла да се досети, че е немислимо кракът да е изпаднал от джоба на случаен минувач или от човката на птица. Но тя не искала да се досеща. По-късно очите й се отворили и тя замълчала. Следствието не разкрило нищо, решили, че си имат работа с лешояд, и всичко било забравено.

— До откритието в Ижгат. Тогава разбрала.

— Именно. Седемнайсет крака пред едно гробище, а тя била виждала осемнайсетия. Ако се разчуело, че е била омъжена за човек, отрязал краката на седем трупа, била изгубена. За зла чест течно тогава вие сте били в Лондон. Не й оставало друго освен да ви унищожи. Един ден й билдостатъчен, за да открие слабото място на Мордан и да се възползва от него. Когато машината на Карно се задвижи, нищо не може да се мери с нея, най-малко вие, господин комисар. Убийството в Гарш е открито в неделя и тя прави връзката с Хайгейт преди вас. Как — не мога да кажа. Може би заради рязането. Карно саботира разследването, изпраща човек да стреля по Емил, изисква от Мордан да организира бягството на заподозрения и да остави гилзата и стружките у Водел. За да спаси истинския виновник, за да ви натопи и никой никога вече да не чуе гласа ви.

— Как се казва този съпруг, Вейл? — бавно попита Адамсберг.

— Нямам представа. Селската къща е на името на майката и е притежание на рода Карно от четири поколения. И в селото като във всички села са дали на съпруга името на собствениците. Наричали го „господин Карно“, или „съпруга на госпожа Карно“. Той ходел там само за да ловува.

— А тя, за Бога? Как се е казвала като омъжена? Как е подписала показанието?

— Била е от доста време разведена, когато е дала показания. Когато започва кариерата си на двайсет и седем години, отново се казва Карно. Тоест върнала си е бащиното име преди поне двайсет и пет години. Бракът й е бил кратка младежка авантюра.

— Трябва ни показанието, Вейл. Това е единствената ни улика срещу нея.

Вейл се изсмя и поиска минутка, за да обърне агнешкото каре.

— Адамсберг, вие като че ли не сте наясно с абсолютната власт на тези хора. Няма вече показание. Единствено паметта на взводния от Оксер може да възстанови историята. Никаква следа на хартия. Те си изпипват нещата.

— Вейл, остава ни един свидетел на бракосъчетанието.

— Засега никакъв резултат. Но майката на Ема Карно сигурно е познавала младия съпруг, поне за малко. Мари-Жозе Карно, улица „Вантий“ № 17, Базел, Швейцария. Не би било зле да й се осигури охрана.

— Но това е майка й, за Бога.

— А тя е Ема Карно. Убитата в Нант свидетелка е собствената й братовчедка. Предупредете колегата си Ноле. Ако изобщо посмее да продължи.

— Какво да му кажа, Вейл?

— Да охранява майката.

— Откъде е знаела Карно къде ще отиде Емил? Дори ченгетата от Гарш го изтърваха.

— Адамсберг, вие определено не сте създаден да работите там горе. Ченгетата от Гарш не са го изтървали нито за миг, знаели са, че е в болницата. Но отгоре са им наредили да го оставят да избяга, да го проследят, да съобщят къде е отседнал и да изчезнат. И те точно това са направили. Подчинили са се.

Адамсберг затвори телефона, завъртя го на масата. Бе дал дунапреновото сърце на Даница.

— Данглар, поверявам ви майката. Охрана Ретанкур.

— Не и майката — прошепна Веранк.

— Има ги всякакви, Веранк, някои си изяждат гардероба.

Данглар се отдалечи, за да се обади на Ретанкур. Незабавно потегляне за Швейцария. Щом се увериха, че е готова за път, тримата мъже си отдъхнаха и Данглар поръча арманяк.

— Бих предпочел една ракиjа след моята кафа, като в крчма.

— Как става така, господин комисар, че сте запаметили сръбски думи, а не успявате да запомните едно най-обикновено име като Радсток?

— Запаметил съм думи от Кисилово — уточни Адамсберг. — Сигурно защото там има незнайни места, Данглар, в които се случват необикновени неща. Хвала, добар дан, каjмак. В гробницата се сетих и за кобасице. Не си въобразявайте кой знае какво, това са наденици.

— Люти — уточни Веранк.

И Адамсберг не се учуди, че Веранк вече знае повече от него.

— Вейл като че ли се държи коректно — каза Данглар.

— Да — съгласи се Веранк. — Но това нищо не значи. Вейл винаги действа по всички правила на изкуството. Полицейското и всяко друго.

— Защо би предал Карно?

— За да я съсипе. Тя прави грешки, значи е опасна.

— Вейл не е Арнаут Павле. Не е бившият съпруг.

— Защо не? — неубедено възрази Веранк. — Кой би свързал младежа отпреди двайсет и девет години с днешния изискан, коремест и белобрад мъж?

— Не мога да поставя официална охрана пред дома на Вейл — каза Адамсберг. — Веранк?

— Добре.

— Минете през Данглар да ви даде оръжие. И покрийте косите си.