Едно незнайно място

XXVI

Комисарят вече не изпитваше съпротива при мисълта, че трябва да отиде в Бригадата. Напротив. Човекът със златните пръсти успя да го върне в правия път, да разсее пушека на случилото се, на „психоемоционалния шок“, който през цялата сутрин бе замъглявал зрението му. Помнеше, разбира се, че е пуснал Церк да си ходи. Но щеше да го хване — по избран от него начин и в избран от него час, както бе хванал Емил.

Емил, който бе прескочил трапа, „Ще го бъде, мой човек“ — това прочете в едно от съобщенията, оставени на бюрото му. Лавоазие го беше преместил, без да съобщава къде, както се бяха уговорили. Адамсберг прочете новините за Емил на Купидон. Някой го беше окъпал — някой услужлив или изкаран от търпение колега, — козината му бе мека и миришеше на сапун. Лежеше на коленете му, свит на топка, и комисарят полека го галеше по гърба. Влезе Данглар и се разля върху един стол.

— Май сте добре — рече той.

— Идвам от Жослен. Поправи ме, както се поправя парен котел. Голяма работа е този човек.

— Нямате навик да ходите на лекар.

— Исках само да поговоря с него, но ми прилоша в кабинета му. Сутринта прекарах два изтощителни часа. Вкъщи беше влязъл крадец и беше взел и двата ми пищова.

— Мамка му, нали ви казах да ги носите с вас.

— Но не го направих. И крадецът ги взе.

— И после какво?

— Когато се увери, че нямам пари, се разкара. А аз много се уморих.

Данглар недоверчиво го погледна.

— Кой изкъпа кучето? — смени темата Адамсберг. — Есталер ли?

— Воазне. Не можеше повече да го понася.

— Прочетох доклада от лабораторията. Фъшкиите на Купидон са идентични с фъшкиите на Емил. Следователно и двете идват от една ферма.

— Това разхлабва мрежата около Емил, но не го изважда напълно от подозрение. Нито сина Пиер, който често залага и посещава манежите и конните центрове, значи и фъшкиите. Дори искал да си купи кон.

— Не ми е казвал всичко това. Откога го знаете?

Докато говореше, Адамсберг преглеждаше пощенските картички, които Гардел бе открил сред вещите на стария Водел и оставил на бюрото му. Те бяха изпращани главно от сина му от местата, където бе прекарвал отпуските си.

— Авиньонските ченгета са го научили вчера, а аз тази сутрин. Но много хора ходят на конни състезания. Във Франция има трийсет и шест големи хиподрума, стотици конни центрове и десетки хиляди запалянковци. От което произлизат гигантски количества фъшкии, разпръснати из цялата страна. Вещество, доста по-често срещано от много други.

Данглар посочи с пръст пода под бюрото на Адамсберг.

— По-често срещано например от парченцата дърво и графит, които падат, когато си острите моливите. Ако тях намерехме на някое местопрестъпление, щяха да ни свършат много по-добра работа от фъшкиите. Още повече че рисувачите не избират какви да е моливи. Вие какви използвате?

— Cargo 401-B и Seril H.

— Значи това е графитен прах от Cargo и Seril?

— Ами да, Данглар.

— Щеше да стои много по-добре на някое местопрестъпление. По-добре от фъшкиите. И да дава повече сведения, не съм ли прав?

— Данглар — каза Адамсберг, като си вееше с една картичка, — давайте по същество.

— Не ми се ще. Но ако фактът тъй или инак ще ни застигне, по-добре да го изпреварим. Като при крикета — спускаш се към топката, преди да е докоснала земята.

— Спускайте се, Данглар. Слушам ви.

— Изпратихме екип да огледа за гилзи мястото, където са стреляли по Емил.

— Да, това беше приоритет.

— Намерили са три.

— Добър улов за четири изстрела.

— И четвъртата са намерили — каза Данглар, като се изправи и пъхна пръсти в задните си джобове.

— Къде? — попита Адамсберг и спря да си вее.

— У Пиер, сина на Пиер. Търкулнала се била под хладилника. Момчетата са я извадили. Но не са намерили револвера.

— Кои момчета? Кой е наредил обиска?

— Брезийон. Заради връзката между Пиер и конете.

— Кой е казал на дивизионния?

Данглар разпери ръце — не знаеше.

— Кой огледа терена?

— Морел и Мордан.

— Мислех, че Мордан е в жилището на Лувоа.

— Не е отишъл. Пожелал е да придружи Морел.

Настъпи мълчание и Адамсберг демонстративно взе да остри един молив над кошчето, като оставяше стружките да падат вътре, преди да издуха графитния прах и да постави лист хартия на бедрото си.

— Що за игра е това? — каза той тихо, започвайки да рисува. — Пиер изстрелва четири куршума, а отнася със себе си само една гилза?

— Те смятат, че тя може би се е била заклещила в барабана.

— Кои те?

— От Авиньонската бригада.

— И това не ги е смутило? Пиер се отървава от револвера, като първо изважда заклещената гилза? А после запазва тази симпатична гилзичка? А още по-после просто я изтървава в кухнята си и тя се търкулва под хладилника? И защо момчетата така са се престарали в обиска, та чак са преместили хладилника? Да не би да са знаели, че отдолу има нещо?

— Съпругата им била казала нещо.

— Това би ме учудило, Данглар. Тази жена ще издаде съпруга си, когато Купидон разлюби Емил.

— Всъщност, смутило ги е. Началникът им не е особено бързомислещ, но се е сетил, че някой може да е оставил гилзата там. Още повече че Пиер категорично отрича. Тогава са прибегнали до крути мерки — прахосмукачка, сито, микрочастици. И са намерили. Ето това — каза Данглар и посочи пода.

— Кое това?

— Частици от графит и от стружки от молив, вероятно оставени от обувки. А Пиер не използва моливи. Новината е съвсем прясна.

Данглар оправи яката на ризата си, премина в своя кабинет и донесе оттам чаша вино. Изглеждаше нещастен, та Адамсберг си замълча.

— Ще ги изпратят в лабораторията, резултатите ще излязат след два-три дни. Ще установят състава на графита и вида на молива. Което не е лесно. Разбира се, щеше да е по-просто, ако имаха база за сравнение. Мисля, че скоро ще се сетят къде да търсят.

— Да му се не знае, Данглар, какво имате предвид?

— Най-лошото, вече ви казах. Мисля си затова, което ще си помислят. Че вие сте заврели гилзата под хладилника на Пиер Водел. Естествено, ще трябва да го докажат. Докато анализират стружките, докато установят марката на молива и направят сравнението, ще минат четири дни. Четири дни, през които ще трябва да уловим куршума, преди да е паднал.

— Дайте да видим, Данглар — каза Адамсберг със замръзнала на устните усмивка. — Защо бих искал да компрометирам Пиер сина?

— За да спасите Емил.

— А защо искам да спася Емил?

— Защото той наследява огромно богатство, което не трябва да бъде оспорвано от естествения наследник.

— А защо би било оспорвано?

— Защото завещанието е фалшифицирано.

— От Емил? Емил е способен да изготви фалшиво завещание?

— Негов съучастник би могъл да го направи. Съучастник, който умее да имитира почерци. И който ще получи петдесет процента.

Данглар гаврътна бялото си вино.

— Мамка му — каза той, като повиши тон. — Не е толкова сложно, не съм ли прав? Трябва ли да ви го напиша? Емил и неговият съучастник, да го наречем Адамсберг, изготвят фалшиво завещание. Информацията изтича от Емил към Пиер сина — старият ще ви лиши от наследство — и го подплашва.

Емил убива стария, оставя фъшкии, за да насочи следствието към Пиер, като имитира убийство, извършено от луд човек, за да отклони вниманието от въпроса с парите. Димна завеса, за да засенчи съвършено простата комбинация. После Адамсберг по предварителна уговорка изстрелва два куршума в Емил. Ранява го доста сериозно, за да е правдоподобно. И веднага го пренася в болницата. Оставя три гилзи на мястото и подхвърля една у Пиер Водел, когото обвиняват в опит за убийство на Емил. С детектора на лъжата ще установят, че Пиер е знаел за завещанието. След това Емил ще заяви, че е видял Пиер сина да излиза от къщата през нощта. Като отцеубиец Пиер не може нищо да наследява. Неговата част ще отиде при Емил, както е според завещанието. С Адамсберг ще си я поделят, без да забравят майките си. Край на сценария.

Адамсберг изумено гледаше Данглар, който почти се беше разплакал. Комисарят бръкна в джоба си, намери оставените от Церк цигари и запали една.

— Но — продължи Данглар — започва разследване, натрупват се смущаващи елементи, машината на Емил и Адамсберг започва да скърца. Най-напред старият Водел, който не обича никого, прави завещание в полза на Емил. Първа аномалия. Малко след това Водел умира. Втора аномалия. На местопрестъплението има прекалено много фъшкии — трета аномалия. В неделя, след предупреждението на Мордан, Адамсберг позволява на Емил да избяга. Четвърта аномалия. Накрая, същата вечер и без да каже на никого Адамсберг отива да се види с Емил. Пета аномалия.

— Нервирате ме с вашите аномалии.

— Адамсберг се появява съвсем навреме, за да го спаси, след като са стреляли по него. Шеста аномалия. Откриват гилза у Пиер Водел. Седма аномалия — огромна. Ченгетата започват да се досещат, че ги водят за носа и извършват щателен обиск. Намират стружки от молив. Кой има полза от престъплението? Емил. Може ли Емил да направи фалшиво завещание? Не може. Има ли Емил приятел, който умее да рисува? Има. Адамсберг, който му трепери в болницата и го премества на скришно място, та да не го открият ченгетата — осма аномалия. Адамсберг остри ли си моливите? Да.

Взимат проби, сравняват, бинго. Кога е могъл Адамсберг да отиде до Авиньон, за да подхвърли гилзата? Ами например тази нощ. Снощи комисарят беше изчезнал, дойде в Бригадата едва днес по обяд. Алиби? За вчера — бил при лекаря. За сутринта — бил при лекаря. Прилошало му, на него, комуто това никога не се случва. Следователно лекарят му е другарче. Добре се разбират тримата — Емил, Адамсберг, Жослен. Прекалено добре за хора, които се познават едва от три дни. Девета аномалия. Резултат: Емил получава трийсет години или до живот за убийството на Водел баща и документна измама. Адамсберг слиза от пиедестала си и отива на съд за подправяне на завещание, съучастничество в убийство и подхвърляне на фалшиви улики. Двайсет години. Край. Адамсберг има четири дни, за да отърве кожата.

Адамсберг запали цигара от предишната. Добре, че Жослен му поправи парния котел сутринта, иначе го очакваше окончателен емоционален срив. Церк, сега и Данглар, и двамата царе на въображението.

— Кой смята така, Данглар? — попита комисарят, като угаси фаса.

— Откога пропушихте?

— Откакто взехте думата.

— По-добре недейте. Това би било знак за поведенческа промяна.

— Кой смята така, Данглар? — повтори Адамсберг малко по-високо.

— Още никой. Но след четири дни или сред три Брезийон ще смята така, ченгетата от Авиньон също. И после всички останали. Вече подозират нещо. Защото въпреки гилзата Пиер Водел не е задържан.

— И защо ще смятат така?

— Ами защото всичко води натам. Очевадно е, за Бога.

Данглар внезапно погледна възмутено Адамсберг.

— Да не би да смятате, че аз смятам? — каза той, използвайки повторения, каквито твърде рядко допускаше в правилно построената си реч.

— Нямам представа, майоре. Много убедително изложихте сценария. Аз самият взех да смятам.

Данглар за втори път излезе и се върна с пълна чаша.

— Изложих го убедително, за да ви убедя какво ще смятат тези, на които ще е внушено да смятат.

— Говорете на френски, Данглар.

— Още вчера ви го казах. Някой иска да ви унищожи. Някой, който не желае, ама за нищо на света, да пипнете убиеца от Гарш. Някой, на когото това ще съсипе живота. Някой с дълга ръка, някой оттам горе. И със сигурност близък до убиеца. Вие трябва да бъдете отстранен и някой друг да бъде заключен вместо Размазвача. Просто е, нали? Първоначалният мизансцен се оказа недостатъчен да ви изкара от играта. Тогава дадоха газ, съобщиха името на Размазвача на пресата, накараха го да избяга, подхвърлиха гилзата у Пиер сина заедно с вашите стружки. И машината се завъртя. Механика. Но за да стигне дотам, човекът отгоре има нужда от съучастници, и то тук, при нас. Кой има достъп до стружките от вашите моливи? Някой от Бригадата. Кой е имал достъп до гилзите? Мордан и Морел. Кой ни е изчезнал от полезрението от сутринта насам? Нервна депресия, отсъствие по болест, забранени посещения? Мордан. Предупредих ви в кафенето, а вие казахте, че това, което мисля, е лошо. Казах ви, че дъщеря му ще се яви пред съда след две седмици. И ще излезе оттам като свободен човек, ще видите, и толкова по-добре за нея и за него. Само че вие на тази дата ще бъдете в пандиза.

Адамсберг издуха дима по-шумно от необходимото.

— Вярвате ли ми? — попита Данглар. — Схващате ли системата?

— Да.

— Крикет — рече Данглар, който далеч не беше спортен тип. — Трябва да хванете топката, преди да падне. Имате три или четири дни, не повече.