Едно незнайно място

L

Адамсберг вървя близо час по огрения от слънцето кей, като слушаше как чайките пеят на френски, и с мобилния в ръка чакаше да му се обадят от Лондон, което и стана към четиринайсет и петнайсет, както Сток му бе обещал. Разговорът беше съвсем кратък, тъй като Адамсберг бе задал само един въпрос на полицейския началник Радсток и на този въпрос можеше да се отговори с „да“ или „не“.

— Йес — каза му Радсток.

Адамсберг благодари и затвори. После се поколеба за миг и набра номера на Есталер. Взводният май единствен му бе спестил коментарите и критиките си.

— Есталер, идете в болницата при Жослен. Имам съобщение за него.

— Да, господин комисар. Записвам.

— Предайте му, че дървото на Хампстед Хил е мъртво.

— Хампстед Хил? При Хайгейт?

— Точно.

— Само това ли?

— Да.

— Ясно, господин комисар.

Адамсберг бавно тръгна покрай булеварда. Представяше си как гният пъновете около гроба в Киселево.

Къде ще израснат отново, Петър?