Едно незнайно място

XXXIV

Адамсберг слушаше бъбренето на Вейл по телефона — какво представляват местните ястия и вина, опитал ли е поне прочутата пълнена зелка?

Краката му го водеха спокойно през един пейзаж, който вече му изглеждаше познат, почти роден. Успяваше да разпознае някое цвете, някоя неравност на терена, някой покрив. Озова се на завоя на горския път, понечи да се отправи към края на гората, но се въздържа. Привлича те, привлечен си. Слезе към реката и се загледа във върховете на Карпатите.

— Слушате ли ме, господин комисар?

— Разбира се.

— Аз все пак за вас работя.

— Не, работите срещу мрачните властници там горе.

— Възможно е — неохотно се съгласи Вейл, който не обичаше да го хващат в изпитване на почтени чувства. — Започвам от третото стъпало на нашата стълба, която, естествено, се крепи на раменете на изчадията на ада.

— Да — отвърна Адамсберг разсеяно, загледан в рояк бели пеперуди, които пърхаха в горещината около главата му, сякаш беше цвете.

— Съдията по делото на малката Мордан се казва Дамвилоа. Установен със сигурност. Посредствен индивид с невзрачна кариера, но с влиятелен полубрат, комуто не може нищо да откаже, тъй като на него разчита, за да се издигне. Четвърто стъпало, въпросният полубрат, могъщ съдебен следовател в Гавернан, възходяща кариера, възможност да получи мястото на главния прокурор. При условие че сегашният прокурор е разположен да подкрепи кандидатурата му. Пето стъпало, настоящият прокурор Режис Тремар. Засилил се е към председателството на Касационния съд, ни повече, ни по-малко. При условие че сегашният председател му отдаде предпочитанието си.

Адамсберг вървеше по непозната пътека, която се виеше покрай завоя на Дунав и водеше към стара мелница. Пеперудите все така го придружаваха, било защото се бяха привързали към него, било защото бяха други пеперуди.

— Шесто стъпало, председателят на Касационния съд Ален Перенен. Който се е устремил към вицепрезидентското място на Държавния съвет. При условие че сегашната вицепрезидентка натисне в негова полза. Мисля, че тук започва да става горещо. Седмо стъпало, вицепрезидентката на Държавния съвет Ема Карно. Горещо, вряло. Изкачила се е дотам със силата на лактите си, които са доста остри, и нито ден от живота си не е изгубила в шегички, почивки, удоволствия и други сантименти. Колосална работяга, разполага с връзки и познанства във феноменални количества.

Адамсберг влезе в старата мелница и вдигна глава, за да разгледа старомодната конструкция, която не беше същата като на старата мелница в Калдез. Пеперудите го оставиха сам в сумрака. Усещаше, че стъпва върху птичи тор, който бе образувал мек и приятен килим.

— Цели се в Министерството на правосъдието — каза Адамсберг.

— И оттам още по-нагоре. Цели се във всичко, тя е необуздана ловджийка. Данглар прерови бюрото на Мордан. По моя молба. И намери личния номер на Ема Карно, зле прикрит, лепнат под плота на бюрото му. Извинимо за сержант, недопустимо за ченге с ранг на майор. Препоръката ми по този въпрос е категорична — не можеш ли да запомниш десет телефонни номера, не влизай в никакви комбини. Втората ми препоръка е следната: гледай никой да не ти тикне граната под леглото.

— Разбира се — каза Адамсберг и потръпна при мисълта за Церк, когото бе пуснал да си ходи.

Истинска бомба под леглото му, напълно в състояние да вдигне във въздуха вътрешностите му, като на жабата. Но само той знаеше това. Не, и Церк, който имаше намерение да се възползва от това знание. Дойдох, за да ти съсипя живота.

— Доволен ли си? — попита Вейл.

— Че силната жена от Държавния съвет е по петите ми? Не особено, Вейл.

— Адамсберг, трябва да разберем защо Ема Карно по никакъв начин не желае да открием убиеца от Гарш. Опасен сътрудник? Син? Бивш любовник? Разправят, че общува само с жени, но някои подхвърлят — разполагам с един, който здравата подхвърля от Апелационния съд в Лимож, — че навремето е имало съпруг. Много навремето. Винаги се налага да се рови из старите семейни ракли. Трета препоръка: крий семейството и сексуалността си в недостъпно скривалище, а ако е възможно, изгори всички мостове.

— Което тя явно се опитва да направи.

— Разрових се, Адамсберг. Не открих нито брак, нито някаква връзка със случаите в Гарш и в Пресбаум. „Нито брак“ е силно казано.

Вейл изцъка с език и красноречиво замълча.

— Страницата, където би могло да фигурира бащиното й име в кметството, което вероятно е нейното, защото е родена в Оксер, е чисто и просто откъсната. Служителят твърди, че една жена „от министерството“ настояла да остане сама с регистъра по причини, свързани с „националната сигурност“. Мисля, че нашата Ема Карно я гони шубето. Усещам паниката й. Чернокоса жена, каза служителят. Четвърта препоръка: никога не използвай перука, нелепо е. Така че имало е брак, убягнал от вниманието на публиката.

— Убиецът е само на двайсет и девет години.

— Син от брака. Когото тя се опитва да предпази. Или да вземе мерки, та лудостта на сина й да не попречи на кариерата й.

— Вейл, майката на Церк се казва Жизел Лувоа.

— Знам. Може да се допусне, че Карно дискретно се е освободила от новороденото и е уредила осиновяването му срещу дебеличка пачка.

— Окей, Вейл. Сега, като сме се настанили на седмото стъпало, какво правим?

— Добираме се до ДНК-то на Карно, сравняваме го с онова от кърпичката и даваме напред. Фасулска работа е, кофите на Държавния съвет всяка сутрин се изнасят на площад „Пале Роял“. В дните на пленарните заседания в тези кофи се изхвърлят шишетата от минерална вода и чашите от кафетата, с които са се освежавали членовете на съвета. Сред тези бутилки трябва да има и на Карно. Утре има заседание.

Дезактивирайте си мобилния, господин комисар, и го активирайте утре сутринта в седем, ама непременно.

— Парижко време?

— Да, девет часа при вас.

— Непременно — повтори Адамсберг, внезапно успокоен, че онзи Церк е заченат от вицепрезидентката на Държавния съвет.

Защото, ако никак не си спомняше дали е правил любов с Жизел, то беше сигурен, че никога не е спал с вицепрезидентката.

Затвори телефона на Вейл и извади батерията му. Утре, в девет часа. Ще трябва да обясни ранното си излизане на съдържателката на крьочмата. Прехапа устни. Най-искрено се бе заклел на Церк, че помни имената и лицата на жените, с които е спал. А тази жена датираше едва от вчера. Напъна се, припомни си думите, които бе чувал: „крчма“, „кафа“, „даница“, „хвала“. Готово, Даница. Спря пред вратата на мелницата, обзет от много по-сериозно безпокойство. Кое беше името на сръбския войник, на когото Петър Плогойовиц бе съсипал живота? Знаеше го, когато тръгна към реката. Но обаждането на Вейл сякаш го бе заличило от паметта му. Обхвана главата си с ръце — абсолютно напразно.

Шумът дойде зад гърба му, звучеше като чувал, който влачат по земята. Адамсберг се обърна — не беше сам в мелницата.

— Е, тъпако? — каза гласът в сянката.