Лош късмет и неприятности

30

Пръв влезе старият му отряд. Поне онова, което беше останало от него. О’Донъл, Нили и Диксън — до един напрегнати и забързани. И тримата спряха изненадани, когато го видяха във фоайето и той вдигна ръка за поздрав.

— Още си тук — констатира О’Донъл.

— Не, това е оптическа измама.

— Невероятно.

— Какво каза Анджела?

— Нищо. Не знае нищо за клиентите му.

— Как беше тя?

— Нормално. За жена, която току-що е загубила съпруга си.

— А как ти се стори Чарли?

— Готино хлапе. Прилича на баща си. Франц продължава да живее чрез него.

Диксън се намеси.

— Защо все още си тук?

— Много добър въпрос — отвърна Ричър.

— А какъв е отговорът?

— Ченгето все още ли е навън?

Диксън кимна.

— Видяхме го от ъгъла.

— Да се качим горе.

Влязоха в стаята на Ричър и О’Донъл. Беше малко по-голяма от тази на Диксън, защото беше двойна. Още с влизането Ричър прибра парите, паспорта и дебитната си карта от куфара на О’Донъл.

— Май се каниш да останеш — отбеляза О’Донъл.

— Май да — отвърна Ричър.

— Защо?

— Защото Чарли сам отвори вратата.

— Какво означава това?

— На мен ми се стори, че Анджела е много добра майка. В най-лошия случай нормална майка. Чарли изглежда чисто, добре гледано, възпитано и обичано дете. Значи можем да заключим, че Анджела се отнася съвестно към родителските си задължения. Въпреки това обаче тя го остави да отвори вратата на двама абсолютно непознати.

— Съпругът й току-що е бил убит — напомни Диксън. — Може да е била разсеяна.

— По-скоро точно обратното — възрази Ричър. — Съпругът й е бил убит преди повече от три седмици. Предполагам, че вече е преодоляла първоначалния шок. Точно в този момент би трябвало да се грижи за Чарли повече от всякога, защото й остава само той. Въпреки това обаче тя оставя детето да отвори вратата. После го праща да си играе навън. Не му каза да отиде да си играе в стаята, а да излезе навън. В Санта Моника? На двора на оживена улица, където постоянно минават непознати? Защо?

— Не знам.

— Защото е била сигурна, че детето е в безопасност.

— Как така?

— Знаела е, че полицаят наблюдава къщата.

— Мислиш ли?

— Защо е чакала четиринайсет дни, преди да се обади на Нили?

— Защото е била разсеяна — повтори Диксън.

— Възможно е — каза Ричър. — Но може би има и друга причина. Може би изобщо не е възнамерявала да ни се обади. Все пак ние сме минало. Тя е предпочитала сегашния живот на Франц. Напълно естествено, защото все пак тя е била сегашният живот на Франц. А нас ни е свързвала с лошото старо време — опасно и нецивилизовано. Мисля, че тя не ни одобрява. И ревнува от нас.

— Съгласна съм — каза Нили. — И аз останах с това впечатление.

— Тогава защо се е обадила на теб?

— Не знам.

— Помисли от гледната точка на ченгетата. Работят в малко управление с ограничени възможности. Намират труп в пустинята, идентифицират го и задействат обичайната процедура. Първата им работа е да изготвят профил на жертвата. Докато се занимават с това, изведнъж откриват, че той е работил в секретен отряд от военни следователи. И установяват, че с изключение на един, всички членове от отряда все още съществуват.

— И ни включват в списъка на заподозрените?

— Не, според мен веднага са ни изключили от него и са продължили. Но не са стигнали доникъде. Няма никакви следи, доказателства или разкрития. Стигат до задънена улица.

— Е, и?

— След две седмици безплоден труд изведнъж им хрумва идея. Анджела им е разказала всичко за стария отряд, за лоялността им един към друг и за нашия девиз и те виждат възможност за действие. На практика се оказва, че разполагат с цял отряд детективи на свободна практика, които чакат на резервната скамейка. Интелигентни, опитни специалисти, които отгоре на всичко са силно мотивирани. И така, те подсказват на Анджела да ни се обади. Само да ни информира, нищо повече. Защото са сигурни, че веднага ще пристигнем до един. И ще започнем да търсим отговори. А те ще могат просто да останат в сянка и да се възползват от разкритията ни.

— Абсурдно е — обади се О’Донъл.

— Според мен точно това е станало — настоя Ричър. — Анджела им е казала, че се е обадила на Нили, те са включили името й в списъка на наблюдаваните, прихванали са я на летището, проследили са я и са изчакали всички да дойдем, един по един. И оттогава непрекъснато ни наблюдават. Ченгетата действат чрез нас. Точно това не ни каза Анджела. Те са я накарали да ни пусне по следата и тя се е съгласила. И точно затова аз все още съм тук. Няма друго обяснение. Решили са, че един счупен нос е приемлив професионален риск.

— Глупости.

— Има само един начин да проверим. Идете зад хотела и говорете с полицая.

— Наистина ли мислиш така?

— Нека Диксън да отиде. Тя не беше с нас в Санта Ана. Ако греша, онзи човек няма да я застреля на място.