Лош късмет и неприятности

56

Даяна Бонд си тръгна за втори път, а Ричър отново се зае с ябълковия си пай. Ябълките бяха изстинали, кората беше твърда, а сладоледът се беше разтекъл. Но той, така или иначе, не обръщаше внимание на вкуса на храната.

— Трябва да празнуваме — обади се О’Донъл.

— Трябва ли? — попита Ричър.

— Разбира се. Вече знаем какво е станало.

— И това означава, че трябва да празнуваме?

— Разкажи ми какво е станало и сам ще разбереш.

— Добре, значи Суон не е решавал никаква лична задача. Разследвал е компанията, за която е работел. Опитвал се е да разбере защо ефективността е паднала толкова рязко след първите три месеца. Тревожел се е, че е замесен и някой вътрешен човек. Така че е имал нужда от помощ отвън, защото в собствения му офис са го подслушвали и са проверявали потока на информация. И се е обадил на Франц, Санчес и Ороско. На кого друг е могъл да се довери?

— И после?

— Първо са анализирали производствените резултати. Това са всички онези числа, които намерихме. Седем месеца, по шест работни дни в седмицата. След това са изключили възможността за саботаж. „Нова ера“ няма конкуренти, които да спечелят от техния неуспех, а от Пентагона също не са им пречили да си вършат работата.

— Е и?

— Има само едно обяснение. Стигнали са до извода, че човекът, който осъществява контрола на качеството, нарочно е бракувал шестстотин и петдесет бройки и компанията ги е записала като нефункциониращи, а всъщност ги е продала на черно, по сто хиляди долара парчето, на човек на име Азари Махмуд, с няколко псевдонима. Последното обяснява списъка от имена и бележката на Санчес върху салфетката.

— И после?

— После те са обвинили „Нова ера“ по-рано, отколкото е трябвало, и затова са ги убили. В компанията са измислили някаква история, за да обяснят изчезването на Суон, а Жената-дракон ти я подхвърли.

— И според теб сега трябва да празнуваме?

— Разбрахме какво е станало. Ричър. Преди винаги празнувахме в такива случаи.

Ричър не отговори.

— Спечелихме играта — продължи О’Донъл. — Нали така? И знаеш ли какво? Направо е смешно. Ти нали каза, че трябва да говорим с бившия шеф на Суон. Според мен вече сме говорили с него. Кой друг може да е вдигнал онзи мобилен телефон? Това е бил шефът на охраната в „Нова ера“.

— Вероятно.

— Тогава какъв е проблемът?

— Помниш ли какво каза в онази хотелска стая в Бевърли Хилс?

— Не помня. Казах много неща.

— Че искаш да пикаеш на гробовете на предците им.

— Да. И ще го направя.

— Не, няма — възрази Ричър. — Нито пък аз, нито който и да е от нас. И точно затова не можем да празнуваме.

— Те са тук, в града. Лесна мишена.

— Продали са на черно шестстотин и петдесет работещи електронни устройства. Това означава нещо. Ако някой иска да купи само технологията, ще вземе една бройка и ще копира системата. Ако някой е купил шестстотин и петдесет бройки, значи иска самите ракети. И нямаше да купи електрониката оттук, ако същевременно не беше купил и самите ракети от щата Колорадо. Точно срещу това сме изправени. Някакъв тип на име Азари Махмуд вече притежава шестстотин и петдесет чисто нови ракети „земя-въздух“ от последно поколение. И можем да предположим за какво му трябват. Става въпрос за нещо голямо. Така че ще се наложи да кажем на някого, приятели.

Никой не отговори.

— И точно една минута след като го направим, наоколо ще гъмжи от федерални агенти. Няма да ни пуснат дори да пресечем улицата без разрешение, какво остава да хванем тези типове. Така че ще се наложи да си седим и да гледаме как ще си наемат адвокати и ще се хранят по три пъти на ден през следващите десет години, докато използват всичките си възможности за обжалване.

Другите мълчаха.

— Точно затова не можем да празнуваме — завърши Ричър. — Защото те посегнаха на военните следователи, а ние не можем с пръст да ги пипнем.