Лош късмет и неприятности

44

Райт се върна на работа, а Ричър отиде на рецепцията, за да разбере къде някога е бил хотел „Ривиера“. Адресът беше в по-евтиния край на централния булевард. Тръгнаха пеша. Беше топла, суха, пустинна нощ. Над далечния хоризонт се виждаха звездите — над пелената от смога и сиянието на уличните светлини. По тротоарите се валяха цветни картички, рекламиращи проститутки. Изглежда, правилата на свободния пазар бяха свалили цената под петдесет долара. Но Ричър не се съмняваше, че сумата бързо започваше да нараства, след като клиентът вкараше момичето в хотелската си стая. Момичетата на снимките бяха хубави, но Ричър беше сигурен, че не те са проститутките. Вероятно бяха свалени от интернет снимки на невинни модели на бански костюми от Рио или Маями. Лас Вегас беше град, изтъкан от измами. Санчес и Ороско сигурно не бяха оставали без работа. Райт беше казал, че тук има предостатъчно работа, и Ричър беше напълно склонен да му вярва.

Стигнаха до познатия бар с олющена фасада, евтина бира и палави момичета и завиха надясно, в лабиринт от криви улички, застроени с едноетажни кафеникави къщи. Някои бяха мотели, други магазини за хранителни стоки, имаше ресторанти и барове. Всички имаха еднакви бели билбордове на високи стълбове с празни места за надписите. Буквите бяха с един и същ шрифт, така че човек трябваше да се съсредоточи, за да различи един търговски обект от друг. Магазините за хранителни стоки предлагаха опаковки по 6 безалкохолни напитки за 1,99 долара, мотелите се хвалеха с климатици, басейни и кабелна телевизия, ресторантите предлагаха бюфети за свободна консумация 24 часа на ден. Баровете рекламираха намаления за коктейли и постоянни ниски цени за сериозни клиенти. Всички изглеждаха еднакво. Минаха покрай пет-шест такива постройки, преди да намерят табелата с надпис „Огнище“.

Табелата се намираше пред квадратна постройка без прозорци. Не приличаше на бар. Можеше да бъде клиника за венерически болести или място за събиране на някаква секта. Отвътре определено си беше типичен бар. Имаше петстотин души, които пиеха, викаха, смееха се и говореха на висок глас между лилави стени и тъмночервени бар плотове. Нищо в бара не беше разположено по права линия или под прав ъгъл. Помещението беше претъпкано, дълго и изкривено във формата на буквата „S“. По средата на пода имаше имитация на огнище. Пламъците бяха накъсани парчета оранжева коприна, развявани от скрит вентилатор. Те се извиваха, подскачаха и танцуваха в лъчи от ярка червена светлина. Останалата част от помещението беше разделена на сепарета, тапицирани в червен плюш. Всички сепарета бяха пълни. Навсякъде имаше хора. От скритите колони гърмеше музика. Сервитьорки в оскъдно облекло ловко се промушваха през тълпата, вдигнали табли високо над главите си.

— Прекрасно — отбеляза О’Донъл.

— Повикайте нравствената полиция — предложи Диксън.

— Да намерим момичето и да го изкараме навън — намеси се Нили, която не се чувстваше комфортно сред толкова много хора.

Но не можаха да я намерят. Ричър попита на бара за приятелката на Хорхе Санчес и жената от другата страна, изглежда, разбра точно кого има предвид, но отговори, че смяната й е свършила в полунощ. Казвала се Майлин. Ричър за всеки случай зададе същия въпрос на две от сервитьорките и те му казаха същото. Колежката им Майлин била близка с някакъв охранител, който се казвал Санчес. Тръгнала си, за да се наспи преди следващата трудна дванайсетчасова смяна на другия ден.

Никой не можа да му каже къде живее Майлин.

Ричър остави името си и на трите жени. После си проби път обратно до приятелите си и заедно излязоха на тротоара. В един часа сутринта животът в Лас Вегас кипеше, но след невъобразимия шум в бара им се стори тих и спокоен.

— План? — попита Диксън.

— Ще се върнем тук в единайсет и половина сутринта — отвърна Ричър. — Ще я хванем преди работа.

— А дотогава?

— Нищо. Ще си починем.

Те се върнаха на булеварда и поеха рамо до рамо по дългия път обратно към хотела. На четирийсет метра зад тях един тъмносин крайслер седан наби спирачки, отби и спря до бордюра.