Лош късмет и неприятности

82

Пилотът не можеше да им направи нищо, без самият той да се самоубие, така че го оставиха сам в кабината. Но преди това провериха нивото на горивото в резервоара. Щеше да стигне за много по-малко от един час полет. В хеликоптера нямаше покритие на мобилните телефони. Ричър нареди на пилота да се сниши и да лети на юг, докато намери сигнал. Диксън и О’Донъл изправиха облегалките на задните седалки и седнаха. Не си сложиха предпазните колани. Сигурно им е омръзнало да стоят вързани, помисли си Ричър. Той легна по гръб на пода, с широко разперени ръце и крака, все едно искаше да си направи снимка в снега. Беше уморен и обезсърчен. Ламейсън вече го нямаше, но на негово място не се беше върнал никой.

— Къде бихте откарали шестстотин и петдесет ракети „земя-въздух“?

— В Близкия изток — отвърна Диксън. — Ще ги изпратя по море. Електрониката от Лос Анджелис, а самите ракети — от Сиатъл.

Ричър вдигна глава от пода.

— Ламейсън каза, че заминават за Кашмир.

— Повярва ли му?

— И да, и не. Мисля, че беше решил да повярва на тази лъжа, за да успокои собствената си съвест. Може да е бил всякакъв, но беше гражданин на САЩ. Не е искал да осъзнае каква е истината.

— А тя е?

— Тероризъм, тук в Щатите. Няма какво друго да бъде. Очевидно е. Войната в Кашмир се води между правителства. А правителствата си имат механизми за купуване на оръжия. Не тичат насам-натам с куфарчета, пълни с ценни книжа, кодове за достъп до банкови сметки и диаманти.

— Това ли намерихте? — попита Диксън.

— Да, в Хайленд Парк. На обща стойност шейсет и пет милиона долара. Нили прибра всичко. Ще трябва да ни ги обърнеш в долари, Карла.

— Ако съм жива. Може да взривят самолета ми, докато се прибирам в Ню Йорк.

Ричър кимна.

— Ако не днес, утре или вдругиден.

— Как да ги намерим? Ако са карали с петдесет мили в час в продължение на осем часа, радиусът вече е четиристотин мили, което е кръг с площ от половин милион квадратни мили, или един милион двеста деветдесет и пет хиляди квадратни километра.

— Петстотин и две хиляди седемстотин и двайсет квадратни мили — поправи я Ричър, без да се замисля. — Ако приемем, че пресмяташ с числото „пи“ само до третия знак след десетичната запетая. Но това беше решението, което взехме. Можехме или да ги спрем, докато този кръг все още е малък, или да спасим вас.

— Благодаря — измърмори О’Донъл.

— Всъщност аз исках да спрем камиона. Нили настоя да ви спасим.

— И как ще го направим?

— Гледали ли сте някой наистина велик бейзболен играч, който иска да хване топката? Той никога не тича след нея. Просто изтичва до мястото, където ще падне топката. Като Мики Мантъл.

— И ти никога не си гледал мач на Мики Мантъл.

— Гледал съм документални филми.

— Съединените американски щати имат близо четири милиона квадратни мили площ.

— Не чак толкова — каза Ричър.

— И накъде ще тичаме?

— Махмуд не е тъп. Даже останах с впечатлението, че е много интелигентен и предпазлив човек. Току-що е похарчил шейсет и пет милиона долара за нещо, което по същество са отделни части. Със сигурност е настоявал в сделката да се включи и човек, който да му покаже как се сглобяват проклетите ракети.

— Кой?

— Какво ни каза приятелката на Нили? Онази политичка Даяна Бонд.

— Каза ни много неща.

— Каза ни, че инженерът на „Нова ера“ проверява качеството на продукцията, защото засега е единственият човек в света, който знае как би трябвало да действа „Малко крило“.

— А Ламейсън го е държал с нещо — допълни Диксън.

— Заплашил е дъщеря му.

— Значи Ламейсън е трябвало да го закара някъде — каза О’Донъл. — Но ти изхвърли Ламейсън от хеликоптера, преди да го попиташ къде.

Ричър поклати глава.

— Ламейсън говореше за цялата история така, сякаш е останала далеч в миналото. Каза, че сделката е приключена. Усещаше се в гласа му. Ламейсън не се канеше да кара никого никъде.

— Тогава кой е?

— Това не е най-важният въпрос — отвърна Ричър. — Най-важният въпрос е „къде“.

— Ако човекът е само един, а Ламейсън не е планирал да го кара никъде, значи трябва да докарат ракетите при него — каза Диксън.

— Абсурд — възрази О’Донъл. — Не можеш да докараш цял камион с ракетни установки в апартамент с градина в центъра на Лос Анджелис.

— Този човек не живее в центъра на Лос Анджелис каза Ричър. — Живее в пустинята. Насред нищото. На края на света. Има ли по-добро място, където да закараш камион с ракети?

— Мобилните телефони работят — подвикна пилотът.

Ричър извади предплатения си телефон, купен от супермаркета. Намери номера на Нили и натисна зеления бутон. Тя вдигна.

— Къщата на Дийн? — попита той.

— Къщата на Дийн — потвърди тя. — Със сигурност. Аз съм на двайсет минути оттам.