Лош късмет и неприятности

8

Цял списък с имена. Девет имена. Девет души. Ричър знаеше къде се намират трима от тях — с точност или приблизително. Знаеше с точност къде се намират той и Нили — в „Денис“ в западната част на Сънсет Булевард в Холивуд. Знаеше приблизително и къде се намира Франц — в някоя морга.

— Какво знаеш за другите шестима? — попита той.

— Петима — поправи го Нили. — Стан Лори е мъртъв.

— Кога е починал?

— Преди години. Автомобилна катастрофа в щата Монтана. Другият шофьор бил пиян.

— Не знаех.

— Стават и такива гадости.

— Наистина е гадно, по дяволите — съгласи се Ричър. Стан ми харесваше.

— И на мен — отвърна Нили.

— Добре, къде са останалите?

— Тони Суон е помощник-директор по сигурността в оръжейна компания в Южна Калифорния.

— Коя компания?

— Не знам със сигурност. Нова е. Работи там по-малко от година.

Ричър кимна. Тони Суон също му харесваше. Беше нисък и широкоплещест. Почти квадратен. Дружелюбен, весел, интелигентен.

— Ороско и Санчес са в Лас Вегас — продължи Нили. — Държат заедно фирма за охрана на казина и хотели. Работят на договор.

Ричър отново кимна. Беше чул, че Хорхе Санчес е напуснал армията горе-долу по същото време като него — малко ядосан и огорчен. Беше научил и че Мануел Ороско планира да остане в армията, но не беше изненадан, когато разбра, че е променил решението си. И двамата бяха авантюристи по душа — жилави, енергични, корави мъже, които не търпяха глупости.

— Дейв О’Донъл е във Вашингтон. Частен детектив, само канцеларска работа. Сигурно не остава без поръчки.

— И аз така предполагам — съгласи се Ричър.

О’Донъл беше най-прецизният в отряда. Беше се справял с цялата документация почти сам. Приличаше на джентълмен, завършил университет от Бръшляновата лига, но винаги носеше автоматичен нож в единия си джоб и бокс в другия. Полезно момче.

— Карла Диксън е в Ню Йорк — завърши Нили. — Занимава се със съдебно счетоводство. Явно разбира от сметки.

— Винаги е разбирала от числа — потвърди Ричър.

Двамата се бяха забавлявали с часове, опитвайки се да докажат или да оборят най-известните математически теореми. Безнадеждна задача, защото и двамата бяха просто талантливи аматьори, но все пак им беше забавно. Диксън беше мургава, много красива и сравнително дребна на ръст. Тя бе от жените, които никога не се доверяват на хората и в девет от десет случая получават доказателства за мнителността си.

— Откъде знаеш толкова много за тях? — попита Ричър.

— Интересувам се — отвърна Нили.

— А защо не можеш да се свържеш?

— Не знам. Обаждам се, но никой не вдига и не връща обажданията.

— Значи това е атака срещу всички ни?

— Не може да бъде — каза тя. — Аз съм поне толкова лесна за откриване, колкото Диксън или О’Донъл, а никой не ме е нападнал.

— Засега.

— Може би и ти си прав.

— Кога се обади на останалите? Същия ден, в който внесе парите в сметката ми?

Нили кимна.

— Минали са само три дни — каза Ричър. — Може да са били заети.

— И какво предлагаш? Да ги чакаме?

— Предлагам да забравим за тях. Двамата ще отмъстим за Франц. Нямаме нужда от други хора.

— Ще бъде по-добре, ако успеем да съберем стария отряд. Бяхме добър екип. Ти беше най-добрият лидер, служил някога в армията.

Ричър не отговори.

— Какво? — настоя Нили. — Какво мислиш?

— Мисля си, че ако исках да пренапиша историята, трябваше да започна много по-отдавна.

Нили сплете пръсти и отпусна ръце върху черната папка. Пръстите й бяха тънки, с лакирани нокти.

— Един въпрос — каза тя. — Представи си, че се бях свързала с другите. Представи си, че не бях направила номера с банковата ти сметка. Представи си как след години научаваш, че Франц е бил убит, а ние шестимата сме отмъстили за него, без да ти се обадим. Как щеше да се почувстваш?

Ричър сви рамене. Помисли малко, преди да отговори.

— Зле — отвърна. — Предполагам. Може би щях да се почувствам измамен. Забравен.

Нили не отговори.

— Добре — каза Ричър. — Ще се опитаме да открием останалите. Но няма да ги чакаме вечно.

Взетата под наем кола на Нили ги чакаше на паркинга. Тя плати сметката в ресторанта и изведе Ричър навън. Колата беше червен форд мустанг кабрио. Качиха се заедно, Нили натисна един бутон и свали гюрука. После извади чифт слънчеви очила от жабката и си ги сложи. Излезе на заден ход, качи се на Сънсет Булевард и зави на юг на първия светофар. Пое към Бевърли Хилс. Ричър мълчаливо седеше до нея и присвиваше очи срещу следобедното слънце.

На трийсет метра западно от ресторанта в кафяв форд краун виктория седеше мъж на име Томас Брант и ги наблюдаваше как потеглят и се отдалечават. Той се обади по мобилния си телефон на шефа си — Къртис Мони. Мони не вдигна, така че Брант му остави съобщение.

Тя току-що прибра първия.

Зад пет коли след форда на Брант беше паркиран тъмносин крайслер седан, в който седеше мъж в тъмносин костюм. Той също проследи как червеният мустанг потъва в маранята и също се обади по мобилния си телефон.

— Току-що прибра първия — каза той. — Не знам кой е. Едър тип, прилича на бездомник.

После се заслуша в отговора на шефа си и си го представи как приглажда вратовръзката си с едната ръка, докато държи телефона в другата.