Лош късмет и неприятности

73

Пожарните коли се появиха в рамките на четири минути. Очевидно в „Нова ера“ имаше алармена система, свързана директно с пожарната. Ричър предполагаше, че това бе изискване на Пентагона, точно както и будката на пазача на портала. Далеч вдясно от себе си чу слабия басов вой на сирените и видя на хоризонта мигащите сини светлини. Видя Нили да пали двигателя и да включва колата си на скорост. Воят на сирените приближаваше, превръщаше се в маниакален непрекъснат писък на оживените кръстовища, после отново утихваше между сградите. Сините светлини замигаха все по-ярко. Пожарните коли вече бяха на две пресечки от тях. Фаровете им пронизваха мрака. Нили се отдели от бордюра. Ричър я последва. Тя потегли напред и спря на кръстовището. Ричър беше точно зад нея. Пожарните коли вече бяха на една пресечка разстояние и се приближаваха бързо, като надуваха сирените и мигаха със светлините си. Нили изведнъж изскочи и направи ляв завой, точно пред конвоя. Ричър я последва със свирене на гуми, като изскочи на броени метри пред първия камион. Сирената на камиона ядосано му изрева. Нили кара в продължение на няколкостотин метра. Една пресечка. После две. Излезе на пресечката на „Нова ера“. Пое покрай оградата от предната страна. Ричър я следваше през цялото време. Сирените зад него виеха яростно. После Нили отби — като съвестна гражданка. Ричър също отби зад нея. Камионите се люшнаха наляво и ги подминаха. После, почти веднага след това, набиха спирачките с всичка сила, направиха завой и се устремиха към портала на „Нова ера“. Бяха три. Цяла пожарна команда. Очевидно „Нова ера“ беше важен клиент.

Порталът на „Нова ера“ вече се отваряше. Защото пожарната сирена върши по-добра работа от всички пропуски и документи на света.

Тогава Нили заби колата си на пет-шест метра навътре в една странична улица, изскочи от мястото си и с всички сили се затича в тъмното. Ричър я следваше плътно. Прекосиха улицата с максимална скорост и настигнаха последната пожарна кола, докато тя намаляваше скоростта, за да мине през портала. Минаха от лявата й страна, където нямаше да се виждат от будката на пазача и от мястото на пожара. Далеч от центъра на вниманието. Тичаха с всички сили, за да не изостават. Влязоха през портала заедно с пожарната кола. Сирената продължаваше да вие. Двигателят ревеше. Шумът беше оглушителен. От пожара се издигаше дим — лютив и кисел в нощта. Пожарната кола продължи напред. Но Нили рязко зави наляво и се затича покрай вътрешната страна на оградата. Ричър пое по диагонал през тревата. Тича с максимална скорост в продължение на десет секунди, после се хвърли по очи, претърколи се и се притисна по корем в праха.

След минута вдигна глава.

Беше на шейсет метра от пожара. Между него и огъня бяха трите пожарни коли — огромни, шумни, с проблясващи сини светлини и светнати фарове. Зад тях се виждаха пламъци. Както и хора, които се суетяха напред-назад. Охраната на „Нова ера“. Бяха до отсрещния край на оградата и се опитваха да разберат кой или какво бе започнало пожара. Искаха да се приближат до него, но горещината ги отблъскваше. Навсякъде тичаха пожарникари, теглеха екипировката си, развиваха маркучи.

Пълен хаос.

Ричър извърна глава и напрегна взор, за да пробие мрака. В тревата на четирийсет метра от него имаше силует, който трябваше да е на Нили.

Бяха минали зад оградата.

Незабелязано.

На най-смелите мъже в Лос Анджелис им трябваха осем минути, за да потушат огъня. След това им трябваха още трийсет и една, за да напоят пепелта с вода, да си подготвят доклада и да извършат всички останали необходими действия, свързани с професията им. Общо трийсет и девет минути. През първите двайсет от тях Ричър огледа сградите от безопасно разстояние. През следващите деветнайсет той изпълзя възможно най-далеч от огъня. Докато пожарните коли приключат с работата си и се изтеглят през портала, той вече беше в най-далечния заден ъгъл на фабриката — на сто и петдесет метра от центъра на събитията.

Най-близо до него беше хеликоптерът. Машината все още стоеше на площадката, по диагонал от фабриката, на около седемдесет метра от Ричър. Зад нея се виждаше най-близката от малките постройки. Ричър предполагаше, че там се помещава офисът на пилота. Беше забелязал мъж с кожено яке, който на бегом излезе оттам. Зад него, на светлината на пожара, за миг се видяха схеми и карти, закачени на стената.

На еднакво разстояние от хеликоптера и офиса на пилота, на трийсет метра южно от тях, беше паркингът с шестте сини крайслера.

Зад офиса на пилота беше втората малка постройка. Ричър предполагаше, че е някакъв склад. Началникът на пожарната беше получил разрешение да я огледа набързо.

След нея беше основната сграда. Центърът на операцията. Мястото, където сглобяваха апаратурата. Където жените с предпазните шапки работеха на конвейерите.

Навсякъде около нея се виждаха суетящи се хора. Ричър беше почти сигурен, че е забелязал Ламейсън, съдейки по ръста и фигурата му — тичаше сред дима, крещеше заповеди и ръководеше операцията. Ленъкс и Паркър също бяха там. Както и други. Беше трудно да се каже колко са поради мрака и хаоса наоколо. Но бяха поне трима. А може би четирима или дори петима.

Третата малка сграда беше далеч назад, встрани от всичко останало, към далечния ъгъл по диагонал срещу Ричър. Никой не бе отворил вратата й, никой не я беше доближавал. Нито Ламейсън и хората му, нито пожарникарите.

Ричър предполагаше, че това е затворът.

Големият портал към улицата отново се затвори. След като и последната пожарна кола излезе навън, порталът се затръшна с шумно скърцане и с такъв трясък, че намотките бодлива тел по горния му край се разтресоха. Пазачът все още беше в будката си. Силуетът му ясно се различаваше през стъклото. Лампата над главата му хвърляше съвършен кръг от мека светлина, нарушаван само от четвъртитата сянка от рамката на прозореца.

Зад основната сграда се виждаха мъжете от охраната, които продължаваха да търсят нещо. Ламейсън беше извикал четирима от тях, за да им даде нареждания. Раздели ги на две двойки и ги изпрати да проверят оградата — едната двойка се движеше по посока на часовниковата стрелка, а другата обратно. Мъжете поеха бавно, успоредно покрай оградата, като ровеха в тревата с крака и гледаха надолу, нагоре и към самата ограда. Проснат на сто и петдесет метра от тях, Ричър се претърколи по гръб. Погледна небето. Беше почти съвсем тъмно. Смогът над града, който беше кафеникав през деня, сега беше в убито черно — като одеяло. Нямаше луна. Нямаше никаква светлина, освен последните незабележими остатъци от деня и слабото отразено оранжево сияние от светлините на града.

Ричър отново се претърколи по корем. Мъжете от охраната продължаваха да се движат бавно, по двойки. Ламейсън се връщаше в основната сграда. Паркър и Ленъкс не се виждаха никъде. Ричър предположи, че вече са се прибрали. Той продължи да наблюдава двойките охранители. Първо едната, после другата. Онези, които се движеха по часовниковата стрелка, бяха за Нили. Другите, които се движеха обратно на часовниковата стрелка, бяха за него. Оставаха им около сто и петдесет метра, преди да го доближат. Ако продължаваха да се движат с тази скорост, малко повече от четири минути. Съсредоточаваха усилията си върху оградата и една ивица от вътрешната й страна, широка около пет метра. Като зоната на фала около бейзболно игрище. Не носеха фенерчета. Претърсваха опипом. Трябваше да се спънат в нещо, за да го забележат. Ричър пропълзя двайсет метра навътре. Намери една падинка зад туфа трева и се притисна в нея. Ничия земя. Общата площ на фабриката беше около десет хиляди квадратни метра. Ричър заемаше приблизително два от тях. Нили също. Общо четири квадратни метра от десет хиляди. Шансовете да ги открият случайно бяха 1:2500. Ако не мърдаха и не вдигаха шум, разбира се.

Нещо, което Ричър не можеше да си позволи в никакъв случай.

Защото часовникът в главата му вече беше отброил два часа. Той се изправи на лакти, извади телефона си и набра номера на Диксън.