Лош късмет и неприятности

5

Ричър остана за момент на паркинга, за да огледа Нили през прозореца. За четирите години, през които не я беше виждал, не се беше променила особено. Вече трябваше да е по-близо до четирийсет, отколкото до трийсет, но не й личеше. Косата й беше все така дълга, тъмна и лъскава. Очите й си бяха останали тъмни и живи. Беше все така слаба и елегантна. И продължаваше да прекарва много време във фитнеса. Виждаше се веднага. Беше облечена с тясна бяла тениска и човек трябваше да използва електронен микроскоп, за да открие някаква следа от телесни мазнини по ръцете й. Или където и да е.

Имаше лек слънчев загар, който й отиваше. Беше с маникюр. Бялата тениска изглеждаше скъпа. Като цяло Нили изглеждаше по-богата, отколкото си я спомняше. Очевидно се чувстваше удобно и бе преуспяла в цивилния живот. За миг Ричър се почувства неудобно заради собствените си евтини дрехи, износените обувки и стандартната си подстрижка, направена в провинциална бръснарница. Очевидно тя беше успяла в живота, а той — не. После удоволствието от това, че вижда стар приятел, пропъди тази мисъл и той влезе в ресторанта. Подмина табелата „Моля, изчакайте да ви настанят“ и седна в нейното сепаре. Тя вдигна очи и се усмихна.

— Здрасти — каза тя.

— Здравей — отвърна той.

— Ще обядваш ли?

— Точно това беше планът.

— Е, след като най-сетне пристигна, нека да поръчаме.

— Говориш, сякаш си ме очаквала — отбеляза Ричър.

— Точно така. И ти дойде почти навреме.

— Наистина ли?

Нили отново се усмихна.

— Позвънил си на моя човек от Портланд, щата Орегон. Той е видял номера, от който е дошло обаждането. Открил е, че номерът е на уличен телефон на автогарата. Предположихме, че оттам си тръгнал направо към летището. После аз предположих, че си хванал полета на Юнайтед Еърлайнс. Сигурно мразиш Аляска Еърлайнс. От летището в Лос Анджелис си хванал такси дотук. Не беше трудно да предположа в колко ще пристигнеш.

— Знаела си, че ще дойда тук? Точно в този ресторант?

— Точно както ме учеше едно време.

— Нищо не съм те учил.

— Напротив — възрази Нили. — Не си ли спомняш? Трябва да мислиш като тях, да бъдеш като тях. Така че аз бях като теб, докато ти се опитваше да бъдеш като мен. Предположил си, че ще поема към Холивуд. Значи е трябвало да започнеш оттук, от Сънсет Булевард. Но на полета на Юнайтед Еърлайнс от Портланд не сервират храна, така че си бил гладен и първо си искал да се нахраниш. В тази част на булеварда има няколко заведения за хранене, но това тук има най-голяма реклама, а ти не си претенциозен. Така че реших да те посрещна.

— Да ме посрещнеш ли? Аз пък си мислех, че аз те следя.

— Така и беше. А аз следях теб, докато ти следеше мен.

— Добре де, все пак тук ли си отседнала? В Холивуд?

Нили поклати глава.

— Не, в Бевърли Хилс. В хотел „Уилшър“.

— Значи си дошла само да ме прибереш?

— Пристигнах преди десет минути.

— Хотел „Уилшър“ в Бевърли Хилс? — попита Ричър. Променила си се.

— Всъщност не. Светът се е променил. Евтините мотели вече не ми вършат работа. В днешно време имам нужда от електронна поща, интернет и куриерска служба. От бизнес център и обслужващ персонал.

— Покрай теб се чувствам старомоден.

— Е, и ти си отбелязал напредък. Вече използваш банкомати.

— Добър ход — отбеляза Ричър. — Да ми изпратиш съобщение чрез банковата сметка.

— Добре си ме учил.

— Нищо не съм те учил.

— Напротив.

— Добър, но и доста екстравагантен ход — продължи той. — Десет долара и трийсет цента щяха да свършат същата работа. Може би дори по-добра, заради десетичната запетая между десет и трийсет.

— Помислих си, че може да имаш нужда от пари за самолетния билет — отвърна Нили.

Ричър не отговори.

— Очевидно знаех номера на банковата ти сметка — поясни тя. — Не беше чак такъв проблем да положа още малко усилия и да проверя какво имаш вътре. Не си богат.

— Не искам да съм богат.

— Знам. Но не исках да те принуждавам да отговаряш на моето десет-трийсет със собствените си пари. Нямаше да е честно.

Ричър сви рамене. Наистина не беше богат. Всъщност си беше почти беден. Спестяванията му се бяха стопили и той започваше да се замисля какво да предприеме по въпроса. Може би скоро щеше да му се наложи да се занимава с физически труд за няколко месеца. Или да изкара пари по друг начин.

Сервитьорката им донесе менюто. Пили си поръча, без да поглежда в него — чийзбургер и безалкохолно. Ричър беше също толкова бърз — сандвич с пастет от риба тон и горещо кафе. Сервитьорката си взе менюто и се отдалечи.

— Ще ми кажеш ли за какво беше това десет-трийсет? — попита Ричър.

Вместо да му отговори, Нили се наведе и извади черна папка от сака си, който беше оставила на пода. Подаде му я през масата. Съдържаше копие от заключение от аутопсия.

— Калвин Франц е мъртъв — каза тя. — Мисля, че някой го е хвърлил от самолет.