Подводни течения

22

Младият лабораторен техник носеше армирани очила и бяло сако. Говореше с нисък глас и погледът му беше насочен към Болд.

— Използвахме същата процедура за тези квитанции, които се използват за ценни книжни материали, претърпели повреди от вода при пожарогасене. Техниката е изсушаване при ниска температура, при което се отстранява всякаква влага. Ние не сме оборудвани добре тук, затова ни трябваше повече време. Принудихме се да се договаряме с външна независима лаборатория в Сан Франциско.

Той заведе Болд горе при шкафа, където двете квитанции бяха запечатани в плътна прозрачна пластмасова материя.

— Тази особена хартия — рециклирана — е чувствителна към въздушната влага и затова, съгласно процедурата, те бяха херметично запечатани за съхранение.

— И какво представляват?

— Прекарахме ги през мелницата, детективе. Хартията е рециклирана от фирмата Уествако тук, в Уошингтън. Този запас се използва като безкарбонатна добавка в продаваните на дребно квитанции. За нещастие, закрепващите химикали в безкарбонатната хартия са неустойчиви — разлагат се, поради което в този случай мастилото беше загубено напълно. Успяхме обаче да установим печатния номер на фактурата в горния десен ъгъл — той посочи ъгъла на бланката, — и името на компанията ето тук, — каза и очерта един мислено съществуващ кръг около абсолютно празно пространство. — Фактурата носи номер хиляда седемстотин осемдесет и шест, серия четиридесет и пет от компанията „Спийди Бий Драй Клийнинг“ на Четвърто авеню. Цялата възможна информация е тук. — Той подаде на Болд напечатан лист хартия. — Страхувам се, че сме загубили всякакъв шанс да открием име или инициали поради мастилото, но както виждате, изчоплихме първата половина на датата: седми юли. Липсва година. Получихме всичко това от четливите следи.

Той посочи второто парче от приложените материали. То беше накъсано и повредено.

— Това беше в още по-лошо състояние. Хартията е от по-ниско качество и е по-евтина, някъде от Южна Америка — не сме сигурни от коя страна е, но от химическия състав знаем, че е чуждо производство — също пакетирана и продавана във вид на различни квитанции. Въпреки очевидните повреди тук имахме по-добър късмет, защото хартията, въпреки че е по-евтина, не съдържа мастила. Не знаем къде е стокирана, но явно не е от същия тип. Загубихме горната третина на квитанцията в процеса на изсушаването. Това е общ проблем. Нямаме дата или име, но разполагаме с пореден номер, вид блуза, цена и такса. — Той посочи един от листовете в ръцете на Болд. — Цената за почистване и гладене на блузата е един долар и седемдесет и пет цента и два долара на парче за възстановяване на две копчета. Зная, че това не е много, но такова качество хартия не издържа на солена вода. Бяхме доволни, че все пак нещо се получи.

— Изчерпали ли сме всички възможности?

— Страхувам се, че да. Това, което имате в ръцете си, е много или малко, в зависимост от това какво могат да ни кажат съдържащите се данни.

Болд благодари на сътрудника и го помоли квитанциите и рапортите да бъдат изпратени в стаята за показания в центъра, както винаги. А той самият се отправи към „Спийди Бий Драй Клийнинг“.

Мъжът зад щанда се оказа виетнамец с добър английски. Не му потрябваха повече от десет минути, за да намери архивното копие на квитанцията. Името върху фактурата беше Джонсън. Без адрес. Наименованието на стоката — памучен пуловер.

— Какво означава това „две“? Два долара? — попита Болд.

Възниският мъж завъртя квитанцията, за да може да прочете, после погледна Болд.

— Две петна — каза.

— Какъв вид петна? Някакъв начин да узнаем?

Мъжът срещу него сви устни и поклати отрицателно глава.

Болд взе квитанцията като документ на следствието без никакви възражения отсреща на виетнамеца.

Преди да се върне в колата Болд се спря пред един публичен телефон и започна да прелиства указателя. Списъкът с името Джонсън беше дълъг почти цяла миля. Той затвори с удар голямата книга и я остави да виси под телефонния апарат.