Подводни течения

4

По правило обедният час е лично време. Той паркира напречно в улицата откъм Райнер Банк Тауър и включи радиоприемника на любимата станция с джазова музика, избягвайки всякакви новини. По радиото на полицията случайно дочу монотонния глас на диспечера, който извикваше патрулните коли по номера. Болд изгълта двата сандвича като бонбони.

Райнер Банк Тауър имаше форма на обърната пирамида. Широка горна част върху тънка опора, изглеждаше съвсем деликатно балансирана и уязвима — като че един силен порив на вятъра би могъл да я катурне. Действаше обезпокоително на Болд. Без съмнение тя е носител на много архитектурни награди, мислеше си той.

Жената излезе няколко минути по-късно с мушама върху светлокафява рокля и вървеше бързо върху излъсканите си токчета. У нея нямаше нищо от онази високомерна бавна походка, характерна за много жени от общността на бизнесменките. Той почака малко, сетне заключи колата и тръгна след нея пеша като пресече улицата. Вървеше бавно, за да й даде възможност да се отдалечи от него.

Те продължиха по същия начин: тя вървеше напред по другата страна на улицата, мина няколко пресечки, докато пое пътя си към хотел „Четири сезона Олимпик“. Влезе в хотела през страничния вход. Болд пресече улицата, приближи се внимателно и натисна бавно тежката входна врата, оглеждайки фоайето, преди да влезе. Тя изчезна по стълбите нагоре.

Фоайето на „Четирите сезона“ беше в стила на грандхотелите: дебели мраморни колони, много медни обковки и луксозни килими. Болд се доближи до портиера, извади значката си и я показа.

— Една жена в мушама и светлолилава рокля току-що влезе. Не сте могли да не я забележите!

Портиерът — мъж с меки черти, на възраст около трийсет и пет, погледна Болд в очите мълчаливо.

— Бих искал да ми съобщите, когато тръгне да излиза. Предвижда се бакшиш! — добави Болд.

— Служебен бизнес? — учуди се портиерът.

— Ще бъда във вашата зимна градина! — отвърна Болд, като прибра значката.

Изтегли се безшумно зад ъгъла и влезе във великолепен салон. Имаше вид на гигантска оранжерия — цветя, зеленина, зреещи плодни дървета изобилстваха. Приповдигнат концертен подиум в далечния ъгъл, черен и полиран като китайски емайл, събуди желанието на Болд да свири. Сервитьорката беше освежаващо млада, учтива и любезна. Когато той си поръча само чаша мляко, тя с нищо не показа изненада или разочарование, както правят други. Дори му благодари, постави чиста салфетка пред него и се отправи за поръчката. След няколко минути се върна с леденостудено мляко. Той го изпи малко неприлично на един дъх и избърса образувалия се над горната устна мустак. В отсрещния ъгъл някаква двойка си бъбреше оживено. Доста възрастни и доста щастливи изглеждаха двамата. Той се надяваше, че би могъл да завърши по същия начин. Мисълта обаче се пренесе върху Черил Крой и той си представи картината на нейното ужасено лице на цветната снимка. Стомахът му болезнено се сви. Изяде още два сандвича. Очакваше с нетърпение да прочете протокола от аутопсията и да разбере нещо ново за Крой. Док Диксън беше един от най-добрите съдебномедицински следователи в страната. Също като Болд той прояви лична амбиция в разследването на серийните убийства. Както при разследване на всяко убийство, така и тук, съдебномедицинската експертиза беше толкова важна, колкото и работата на другите следователи. Съдебномедицинският център не се ограничаваше само в разследването на местопрестъплението, в осигуряването и идентифицирането на веществените доказателства. Неговите патолози и техните помощници често биваха главни свидетели на обвинението.

Всяко отделно доказателство, както и цялата документация по едно съдебно дело за убийство, трябва да бъде събрана по определен начин, оформена и категоризирана, архивирана, представена и регистрирана в съда по определен начин също, за да стане използваема. Дори да се представи пословичният „димящ револвер“ като веществено доказателство, за обвинението би било безполезно, ако не е обработено по подходящ начин. Всичко това, заедно със стотици и стотици наредби, регулиращи следствието, правеше работата на детектива по убийствата още по-трудна. Едно нещо беше да се стигне до арестуването на заподозрения, а съвсем друго — да го вкарате в затвора. Една малка грешка на следствената полиция можеше да сведе до нула стотиците страници на обвинителния акт. Болд нямаше намерение да позволи това да се случи с воденото от него следствие.

Той нахвърли някои бележки върху книжната салфетка, след като си спомни, че трябваше да говори с Шосвиц и Крамер относно новите си идеи за разследването. Това следствие беше най-голямото за последните години и той си даваше сметка за опасността от грешки и недоглеждалия. Една много странна контролна система, включваща трима детективи, би увеличила шансовете за своевременно откриване на такива грешки. Планът на Болд предвиждаше всеки детектив да проверява работата на другите. Това щеше да увеличи обема на работата, но и значително да намали риска от загубване на съдебната битка. Когато салфетката беше запълнена с бележки, стрелки и звездички, до ръба на масата се появи нечий униформен панталон от мек сив материал.

— Извинете, сър! — каза портиерът. — Тя излиза.

Болд стана бързо, прибра салфетката и сложи десетдоларова банкнота в ръката на портиера.

— Точно в момента? — попита.

— Да, сър!

Болд пресече входното фоайе точно в момента, когато тя излезе на улицата и той можа да зърне нейния профил. Болд мислеше да я последва, но после размисли и седна във вътрешния ъгъл, частично скрит зад група застрахователи, които се събираха за обяд.

Привлекателен мъж слезе по стълбите сам няколко минути по-късно. Беше на възраст около трийсет и пет години, рус и широкоплещест. Той пресече фоайето по посока на изхода. Болд го последва.

Само след няколко минути, когато този мъж влезе в Райнер Банк Тауър, Болд не беше изненадан. Той се изкачи до колата, свърза се с диспечера и после тръгна. Сърцето му биеше учестено, може би от изкачването, както му се искаше да вярва.