Подводни течения

34

В единайсет и десет доктор Роналд Диксън почука на вратата на Болд. Той бе очаквал разговор по телефона. Изключи радиото и отговори на почукването.

Диксън влезе и веднага каза:

— Звънях около десет пъти. Всеки път ми отговаряше някаква нощна аптека.

— Телефонната компания работи по това.

— Прекрасен апартамент — каза той, без да иска да каже точно това. Диксън бе вечерял няколко пъти в къщата на семейство Болд и затова този апартамент му изглеждаше несъразмерен.

— Благодаря.

— Нещата с Лиз по-добре ли са?

Болд вдигна рамене.

— Липсва ми. Имам бира в бокса. Да ви донеса една?

— Бира? Вие?

— Само за гости — поясни Болд.

— О, разбирам! Ще се наслаждаваме на ергенския живот, нали?

— Не е съвсем така.

— Бих изпил една бира.

Болд му донесе една „Милър“ в алуминиева кутия.

Диксън седна на канапето и го потупна, за да види как е на пипане.

— А верандата смърди на котешка пикня — каза той.

— Какво да правя, приятелю?

— Опитайте с доматен сок. Сериозно говоря. Купете две четвъртинки натурален доматен сок ей там от локала и забършете ъглите. Замийте ги. Ще почувствате голяма разлика. Работи безотказно.

— Но вие не дойдохте, за да говорим за котешка пикня, нали?

— Кой казва, че не съм? Трябва ли да говорим с вас само за работата? Ние сме приятели, помните ли? — Двамата мъже се гледаха право в очите. Техните жени бяха добри приятелки.

— Помня — каза Болд.

— И доколкото не виждам тук вашата колекция, предполагам, че обещанието да ми я предоставите за презаписване не е било сериозно.

— Ще я пренеса тук веднага, щом ми остане малко време. Обещанието остава.

— Лу, чуй ме. С Джини говорихме за това. Лиз малко е попрекалила, нали? Но искам да кажа, че няма брак, който да не е минал през такива изпитания поне два пъти. Ти си като корабокрушенец в последно време. Изглеждаш ужасно. Всички казват това. Лиз разказа всичко на Джини. Ако питаш мене, аз мисля, че тя иска да заживеете отново заедно. Тя не обича друг, освен теб. Ти така си се погребал в този проклет случай, че и на нас не даваш мира по цял ден. Това е дори нездравословно. Не е добре за никого. Направи нещо, Лу. Ти не си твърдоглав тип, който просто се запъва и упорства. Това не е в твоята натура. Ти знаеше това по-добре от мен. И защо трябва да си толкова твърдоглав към Лиз? Тя е твоята жена, за бога! Ти се нуждаеш от нея, приятелю! Само като те погледне човек, веднага личи. С една дума, няма ли да направиш едно малко усилие от твоя страна?

— Ти нали трябваше да видиш Джейн Доу и да ми кажеш?

— Лу!

— Не обещавам, Дикси. Ние всички решаваме такъв род проблеми по свой собствен начин. Това е моят начин. За мен лично така трябва да бъде. Поне за сега. Ако се върна в този момент, нищо няма да се промени. Много работа имам по тази задача.

— Повишение? Ти мислиш, че повишават единствено за решени следствия? Ти знаеш и нещо по-добро от това. Какви ръководни качества показва един човек например, който не може да си облече даже армираната жилетка? Но аз няма да говоря повече.

— Моето мнение е, че аз сега съм твърде зает, за да мога да дам на Елизабет нещо по-добро. Би било добре да се върнем там, където бяхме някога, а сегашното положение може и да ни помогне.

— А-а! Значи има някаква надежда!

— Нищо не е свършило, докато не свърши. Това включва и бракове и разследвания.

Диксън опита бирата и облиза устните си. Беше блед, а лицето му — мазно. Изглеждаше уморен.

— Но защо с плащ и кинжал в тази работа?

— Защото сега можем да пипнем дубльора в ръцете си.

— Но все още…

— И той може да е от моята служба.

Това накара Диксън да замълчи. Той отпи глътка бира и задържа кутията в ръката си.

— Предполагах, че можеш да кажеш нещо подобно. А и това, което аз трябва да ти кажа, едва ли ще ти помогне да спиш по-добре.

— Няма артрит?

— Няма. Вярно е. Ако Бетси Норвак е имала лакът в такова лошо състояние, значи, че тя не е Джейн Доу, или по-скоро, Джейн Доу не е Норвак. Отворих го и разгледах. Чиста като свирка. Напълно нормален лакът.

— Аз мислех същото. И това ще тежи и пред съда, нали?

— Би трябвало.

— Още едно нещо бих искал да направиш за мен, Дикси, когато имаш време.

— Довечера? Аз чувствам по гласа ти, Лу…

— Когато можеш.

— Какво е това? — попита Диксън примирено.

— Бих искал да сравниш две от контузиите на врата на жертвите.

— Направил съм ги всичките.

— Не искам да кажа просто да се погледнат, а да се сравняват. Реално сравнение. На двете с всички останали. Ъгли, натрупано налягане. Всичко, което можеш да ми дадеш.

— За кои?

— За Дехавелин и Джейн Доу.

Диксън поклати глава.

— Няма възможност, Лу. Шията на Джейн Доу е като сюнгер. Нищо не може да се вземе от нея.