Подводни течения

57

Тя седна спокойно зад бюрото си, но беше развълнувана и самоуверена. Днес кестенявата й коса бе стилизирана на свободно падащи къдри. Очите й блестяха. Шосвиц и Болд седнаха срещу нея. Носеше моряшка фланелка и бяла плисирана блуза, блестящи златни обици трептяха и проблясваха под ушите й като ледени шушулки.

— Чудесна идея! — каза тя, гледайки към Болд с чувство на благодарност, като мислеше, че това предложение произтича от техния неотдавнашен разговор, където тя бе изразила своя интерес да контактува с психопат, преди той да бъде арестуван. Тя определено сияеше.

Болд чувстваше, че косата му се изправя. Знаеше, че това е погрешно, но беше безсилен да го предотврати.

Тя попита:

— Сигурни ли сте?

— Имаме само недоказани улики — отговори й Болд с чувство на разочарование.

Шосвиц се намеси:

— Нищо достатъчно твърдо, за да го задържаме. Той е бил изключително предпазлив. Бихме могли да го свържем с няколко местопрестъпления — особено с „Боди Шоп“ — но това не доказва, че е убивал някого, освен това за някой от медицинската лаборатория не е нещо необикновено да бъде в близост до някакво местопрестъпление. Страхувам се, че защитата пред съда това и чака.

Болд поясни:

— Повече от вероятно е, че той избира своите жертви в здравните клубове. След като се открие една нова жертва на Кръстатия убиец, Ройс набелязва следващото си престъпление.

— Приемаме, че избира подходящи за тази цел жени в здравния клуб — добави Болд. — От тук нататък може да прилага известен брой начини и подходи: би могъл да се представи под някакъв псевдоним; би могъл да направи така, че да бъде поканен, докато се намира на площадката за паркиране все още; но това може и да не става така, както аз го мисля. Всичко това може да не е така. Може някой да го назове по име; може да го видят да излиза с нея. Склонен съм да мисля, че всичко е било много по-хитро скроено. Свиня. Например поглежда към нея няколко пъти по време на упражненията. Той е красив мъж, да не забравяме това. Флиртува с няколко жени, докато една от тях се хваща на въдицата. Продължава да работи върху нея, докато окончателно не захапе въдицата, при това, без да й каже нито дума. Преднамерено избягва да се среща с нея и никога не се срещат. Но той не я изпуска от погледа си. После я поставя под пълно наблюдение. Една нощ отива при нея и чука на вратата. Тя се обажда отвътре. Това е той! За нея това е той. Той се разтапя в усмивка. „Здравей!“ — казва. Тя му се усмихва също и отваря вратата. От този момент нататък думи не са нужни — продължи Болд. — Всеки път процедурата вероятно е малко по-различна. Някога може би прекрачва прага и ги убива. Или първо отиват зад къщата за малко барбекю, както очевидно е постъпил с Норвак.

— Боже, Лу! Къде научи всичко това?

Дафи закима енергично с глава.

— Това подхожда, доколкото аз съм заинтересована. Харесва ми.

— Харесва ви?

— Той е държавен служител. Имаме неговата служебна карта. В момента Следственият отдел сравнява неговите пръстови отпечатъци с откритите частични отпечатъци от палци. Няма да предприемаме нищо, докато не получим потвърждение — добави Шосвиц. — Те обаче са частични, Дафи. В това е нашият проблем.

— Мисля, че мога да помогна — каза тя, като се изпъна към облегалката на стола и заби пръсти в къдрите на косата си. — Добра идея, Лу! Ако го накарам да заговори, може да ни даде това, което търсим. Би трябвало да е въпрос на предизвикване по определен правилен начин, за да се постави неговото „Аз“ в отбранителна позиция.

— Опасно е! — възрази Болд. — Може да стане нещо много лошо!

— Ние ще бъдем там — напомни Шосвиц. — Ще направим това в работно време, така че всички от медицинската служба да са заети и да има много хора наоколо. Ще поставим Лу да разговаря през това време с Док Диксън, така че ще бъде подръка. Отвън ще имаме допълнителни подкрепления.

— Аз съм готова. А вие не трябва да ме изоставяте — увери ги тя.

— Някакви други проблеми? — попита Шосвиц.

Болд за малко да се обади, но като срещна погледа на Дафи, реши да премълчи.

Следственият отдел отъждестви отпечатъците от палци, с което потвърди обстоятелствените улики за връзката му с Норвак и Фюлър.

Дафи затвори вратата на офиса и заключи. Лу Болд си спомни за последния път, когато тя направи това. Струваше му се, че е било много, много отдавна. Тя се обърна и го помоли да й разкопчае блузата.

— Някоя от жените от „Специални нападения“ трябваше да се заеме с това, а не ти — каза той разтревожено, оставайки предавателя и оправяйки копчетата на гърба й.

— Безсмислица. Ти би се справил чудесно — каза тя, издърпа блузата и се обърна с лице към него. Гърдите й, пристегнати във фин, чист сутиен, тъмните им зърна едва видими сред дантелени цветя. — Завържи ме — добави тя.

— Дафи! — започна той с драматичен глас, който тя веднага разбра.

— Недей! Моля те, недей! Зная много добре какво ще последва, Лу. Боже мой, нали зная какво е следващото. Онова беше просто един от „тези моменти“. Един от „тези чудесни моменти“. Аз зная всичко за „чудесните моменти“. Повярвай ми. Разбрах това нещо вече. Да спрем до тук.

— Беше чудесно, Дафи. Искам да кажа истински чудесно. Но…

— Лу! Достатъчно! Онова беше просто една нощ. Един момент. Беше едно добро прекарване. Аз напълнявам. Ще се оправя. Женени мъже. Господи!

Той я погледна, залепвайки къса жица на тялото й. Прекара я по гръдния кош, после от лъжичката под сутиена между гърдите, след което микрофонът трябваше да се закачи на сутиена, като се повдигне едната гърда. Болд чувстваше явно неудобство да направи това. Тя му помогна да се справи, като сама прикачи микрофона. Той я остави, застанал зад нея.

— Ти си женен мъж… такъв, какъвто е винаги един женен мъж. Вчера, днес и завинаги. Много добре зная това, повярвай ми. Нали хората са моят бизнес. Аз съм „за“, правилно? Слушай, беше ми приятно. Истински приятно. Чудесно, наистина. Надявам се, при теб също всичко беше наред.

Той я погледна, искаше му се да я притисне до себе си, но се въздържа. Чувстваше, че тя не би се възпротивила. Тя завърши прикачването на миниатюрния микрофон към сутиена, след което той продължи жицата покрай горния шев на полата й и залепи малък предавател на кръста й. Докато стоеше с гръб към него тя продължи:

— Наблюдавах те дълго време и използвах моя шанс. Познавам те достатъчно добре, за да зная, че това беше моят пръв и последен шанс. Аз познавам хората, нали? Убеден си, че е така. И знаеш ли още нещо? Не съжалявам и не съм съжалявала нито за секунда, че стана така.

Той й подаде блузата изотзад, тя мушна ръцете си и я изпъна по тялото си, а той започна да закопчава копчетата на гърба й.

— Чуй ме, Лу, това, което се опитвам да ти кажа, е, че ако продължава да не ти върви с Елизабет — което аз не ти желая, знай, че те очакват с отворени обятия.

Без да е довършил закопчаването, той я обгърна с ръцете си и я притисна силно към себе си. Тя се извъртя с лице към него и го прегърна, притискайки се страстно към неговото тяло, обсипвайки с целувки шията му, очите, бузите и челото.

— Тя е щастлива жена! — каза тя. Отдръпна се изведнъж от него, сякаш бе друга жена. — Готови ли сме? Готови ли сме да вървим, Лу? Аз съм напълно готова, нали? Уверена съм в това.

Той я погледна в очите.

— Трябва да дозакопчая блузата ти.

— О, да! — засмя се тя. — Направи го! — каза и се завъртя с гръб към него. — Моля те, довърши го.