Подводни течения

59

Очевидно Дафи стоеше доста близо до Ройс, защото звукът бе изключителен. Болд се чувстваше като да е там, в стаята, заедно с нея. Можеше да си представи дори изражението на лицето й, измененията в позата, нейния твърд гръбнак, който показваше крайно съсредоточение.

— С какво мога да ви помогна? — попита Ройс.

— Ние арестувахме и предявихме обвиненията срещу Кръстатия убиец…

— Да, и аз чух за това. Какво облекчение!

— … и ми се каза от доктор Диксън, че вие сте изпълнявали предварителния оглед на много от жертвите, преди да бъдат аутопсирани. — Тя остави това заявление да дойде до съзнанието на събеседника.

Ройс видимо обмисляше какво да отговори.

— Част от моята работа се състои в това, да подготвям телата за Док Диксън. Да, така е.

— Като психолог от органите на полицията се опитвам да определя многото „защо“ и „защо не“ за някои действия на заподозрения. Мотивацията на деянията може да продължи дълго до тяхното пълно изясняване.

— Сигурен съм, че това е така. Как аз мога да ви помогна? Най-напред обаче, желаете ли чашка кафе?

— Аз? Много любезно от ваша страна. Не, благодаря. Но ако вие искате…

— Не, не, всичко е наред. Продължавайте.

— За да бъда съвсем откровена, господин Ройс…

— Джеймс, моля.

— … приемам, че мога да ви открия нашата тайна. — Тя направи пауза и Болд си представи, че в това време Ройс кимна в отговор.

— Ние — отдел „Убийства“ — подозираме участието на втори убиец. На убиец дубльор.

Ройс се поколеба и сетне каза много убедително:

— Боже мой!

— Не сте ли чували нещо за това?

— Не, нищо. — Замълча. — След около две минути тук ще докарат детски труп. Защо да не се преместим ето тук? — каза той и Болд дочу отваряне на врата.

Дафи се съгласи, а като заговори отново, звукът бе пълен със смущения. Болд си помисли какво ли можеха да чуят колегите му навън!

— Той я премести, Дикси. Премести я в друга стая. Каза нещо за някакво дете! — Болд каза това с голяма тревога.

— Правилно. Пътно убийство. Вероятно я е преместил в пушалнята. — Диксън продължи да почиства ноктите си небрежно.

Болд я чу да казва:

— Тази стая ми харесва повече, въпреки че се вижда откъм площадката за паркиране.

Болд се ухили. Тя бе започнала да мисли като ченге. Тя всъщност съобщаваше на тези, които я слушаха отвън, че Ройс има директен поглед към паркинга.

Ройс попита:

— И така, как точно мога да ви помогна?

— Както казах, много е важно за нас да знаем психологията на нашия заподозрян, така че да си изградим една достатъчно здрава теза.

— Естествено.

— Но има известни аспекти в условията на жертвите, които водят към индикация за наличие на раздвоена личност. Това е, че този човек в някои случаи е в състояние на пълен контрол над себе си, а в други случаи, понякога, действа като психопат. Това поне частично подкрепя идеята за наличие на дубльор и освен това, честно казано, говори за изцяло различен случай за нас.

— Разбира се, че е така.

— Другият интересен факт е, че заподозреният с голяма готовност дискутира много от неговите жертви, но отказва да поеме отговорността за четири жени: Савирия, Джордан, Шафълбийм и Дехавелин, което подкрепя допълнително нашата теория за наличие на дубльор. Доктор Диксън е натоварен да направи някои последни изследвания по наша поръчка…

— Относно какво?

— О, това е интересно… Джеймс. За едно нещо исках да ви попитам. — Болд просто чуваше как се надига напрежението в нейния глас и се питаше дали Ройс бе забелязал това също. — За лентата върху устата. Като почиствахте телата, забелязахте ли някакви остатъци по устните? Имаме основания да вярваме, че дубльорът е залепвал устата на жертвите си затворена, докато Ландж не го правеше по същия начин. Това би могло да ми помогне да сглобя профила. Ние смятаме, че той може би ги е измъчвал доста жестоко, преди да ги убие. Заподозреният, когото вече арестувахме, е бил по-малко брутален. Оказа се, че ги е изнасилвал също.

— Изнасилвал? Това е невъзможно. — Ройс подчертано извика.

Тя замълча. Болд чуваше нейното дишане. Мислеше, че ако можеше още малко да усили приемника би могъл да чуе и ударите на сърцето й. Представи си точно мястото на нейния микрофон…

Дафи каза:

— Доктор Диксън го потвърди. Това, което ни впечатли, бе, че той бе използвал кондоми. Вътре нямаше сперма. Считал е, че жените са нечисти, затова ги е изнасилвал с кондоми. Твърде необичайно. Сигурна съм, че никой няма да ви държи отговорен за това, че сте пропуснали тази важна подробност.

Това беше нейното първо директно предизвикателство. Болд почувства нещо като горещи шипове в гръбнака си. „Спокойно“ — каза си той със затаен дъх. Док Диксън го изгледа учудено.

— Пропуснал съм? — каза Ройс със странен глас.

— Той ги е наказвал! — каза тя сухо. — Завързвал ги е за леглата, с лице надолу — това е друга грешка на дубльора, — и после ги е изнасилвал, като същевременно ги е принуждавал да гледат порнофилми. Той е работил във видеомагазин, Джеймс. По такъв начин е имал възможност да избира своите обекти. Вие виждате разликата — единствената връзка между четирите жени е тяхното членство в различни здравни клубове. Дубльорът е хващал жертвите си в здравни клубове.

— Аз съм могъл да изчистя остатъците от залепващата лента съвсем случайно. Това е възможно — каза той. — За какво точно проверява доктор Диксън?

— Доктор Диксън? — Тя се престори, че е забравила. — А, да! Той може да направи някои по-подробни тестове, за да потвърди уликите за изнасилването. Ние сме сигурни обаче, че не би намерил никакви признаци за изнасилване на Дехавелин. Убиецът дубльор си е свършил много лошо работата с Дехавелин.

— Лошо?

— Да! Искам да кажа, че този гей се мислеше способен да изпълнява перфектно своята работа. Може ли да си представите това?

— Но аз видях всичките жертви. Доколкото бих могъл да преценя, всички бяха убити от едно и също лице. Сега, слава богу, аз не съм доктор Диксън…

— Не се подценявайте. Доктор Диксън говори много ласкаво за вас. Още повече, че работата на този дубльор далеч не е перфектна.

— На мен ми изглеждаше перфектна — каза той.

— О, той добре дублираше кръстатите убийства, много добре. Твърде добре, с изключение на това, че пропусна изнасилването като улика. Разбира се, вие я пропуснахте също. — Тя замълча, оставяйки една напрегната атмосфера. — Същото допусна и доктор Диксън. Това беше с другата, с която убиецът си свърши лошо работата. Ужасна работа наистина.

— Другата?

— Джейн Доу.

— Джейн Доу?

— Джудит Фюлър — каза тя тъпо и замълча.

Болд си представи как в този момент тя гледа Ройс право в очите. Опитай се да издържиш този поглед, мислеше Болд. Той се гордееше с нея. Тя добре се справяше.

— Фюлър? — отново същият въпрос.

— Ние знаем коя е Джейн Доу. Нейното име е Джудит Фюлър. Мислехме първоначално, че е Бетси Норвак. Норвак принадлежеше към здравния клуб. Знаехте ли това?

Настъпи продължително колебание. Болд се страхуваше, че тя го подложи на тежко изпитание твърде ускорено. Мислено я съветваше да намали темпото, но по гласа й можеше да каже, че това й харесваше. Тя започваше да го атакува от всички страни, както това прави самодоволна котка с глупаво, безчувствено мишле. Тя го привличаше като му „доверяваше“ едно или друго, а после го смразяваше с пълна изненада. Само че Ройс не беше безчувствен.

— Бетси? Да. Знаех за Бетси.

— Какво удивително съвпадение ни поднася животът, нали? Като си помислиш само, че тя е членувала във вашия клуб! Вие бихте могли да спасите нейния живот! Не ви ли интересува? Съжалявам. Много грубо от моя страна. Мислех, че може би сте заинтересован. Както всички хора.

— Защо казвате това?

— Ами, доколкото вие сте първият, който борави с жертвите. Вие с доктор Диксън сте първите, които имате работа с всички жертви.

— Това е истина.

— Проблемът с Джейн Доу, както аз го виждам като професионалист, е, че тук имаме един извършител, който може да дублира кръстатите убийства почти мот-а-мо, ако изключите изнасилването и няколко други по-дребни неща, но що се отнася до Джейн Доу — фактически до Фюлър — той не е имал от какво да копира; останал със своите собствени средства, той е забъркал голяма каша. Второкачествена работа, действително. — Тя го почака да каже нещо, но тъй като той си мълчеше, тя веднага продължи.

Болд неспокойно се завъртя на стола си. Диксън го попита какво става, Болд му направи знак с ръка, за да го успокои. Радиосмущенията пречеха да се чува.

Дафи каза:

— Знаехте ли, че Джудит Фюлър беше репортер?

— Аз? Как бих могъл да зная това? Аз не познавах Фюлър.

Дафи заговори бързо като последна клюкарка.

— О, да, разбира се! Правилно. Тя беше независима репортерка, която работеше за „Лос Анджелис Таймс“. Тя беше съставила една интересна история за убиеца дубльор в Тъксън и Денвър, и беше го проследила до тук.

— Казахте „второкачествена работа“. Какво имахте предвид?

— Този гей няма творчески способности, Джеймс. Никакви. Той наистина не е много умен. Направил е маса грешки.

— Обяснете какви! — каза той сурово.

— Въпросът се състои в следното: той извършва такава „хубава работа“, копирайки кръстатите убийства. Вие самият казахте същото. Не мислите ли, че свърши една „добра работа“?

— Перфектна — каза меко Ройс с глас, който изплаши Болд.

— Не, не перфектна, но добра — коригира го тя. — Той е залепвал устата на жертвите, защото е искал да ги измъчва, Джеймс.

— За какво точно искахте да ме питате, госпожице Матюс? По-добре да се върна към моята работа.

— Дафи — каза тя.

— Още нещо?

— Как бихте описал състоянието на жертвите? Забелязахте ли въобще нещо различно в тях? Искам да се опитам да разбера дубльора.

— Едни и същи. Всичките бяха идентични.

— Ние вече се съгласихме, че не всички са били идентични, Джими.

— Не ме наричайте така!

— Не ви ли харесва името Джими? Това е прекрасно име!

Болд чу шум от отместване на стол при ставане.

— Ако това е всичко…

— Майка ви не ви ли наричаше Джими?

— Какво?!

— Така ли беше?

— Какво знаете вие за моята майка? Какво, по дяволите, става тук, впрочем?

— Вие знаете къде сгреши убиецът с Джейн Доу. Не сте ли заинтересован в това, Джеймс?

— Какво искате от мен?

Болд стана. Смущенията се засилиха и той не можеше да следи разговора. Това го нервираше. Тя го притискаше много настойчиво. Настъпваше твърдо. Болд следеше нейния контрол върху разговора със затворени очи.

— Какво има? — попита Диксън, като видя Болд изправен.

Болд постави приемника на най-високата степен на звука и натисна слушалката по-навътре в ухото.

Дафи извика високо:

— Аз имам нужда от вашата помощ! За какво мислите, че съм дошла при вас? Мислите ли, че ми харесва това място? Вие сте били първият, който е преглеждал телата. Малките неща могат да ни кажат толкова много! Нуждая се от помощта ви, Джеймс, ако искаме някога да хванем този дубльор. Но ние сме длъжни да го хванем. Длъжни сме да го спрем, вие и аз, нали, Джеймс?

— Да — каза Ройс, изведнъж много по-спокойно. — Да, би било добре да се спре.

— И вие ще ми помогнете да го спра, нали?

— Аз… аз бих искал.

— Вие можете да ни помогнете да открием всички различия в убийствата. Знаем, че четири от тях са извършени от друг убиец. И колкото и да си мисли той, че ги е извършил перфектно, ние знаем, че това не е така.

— Те бяха перфектни — настоя Ройс доста меко. — Те ми изглеждаха абсолютно перфектни. Аз мога да ви кажа това.

— Не, не съвсем перфектни. Дубльорът позволи на Дехавелин да побегне, защото се опита да я измъчва, но твърде бавно. Той остави своите отпечатъци в къщата на Бетси Норвак. Не изгори напълно дрехите на Норвак. Не знаеше достатъчно за Паджит Саунд! Джеймс, точно с дискутирането на състоянието на телата — имам предвид детайлите — вие можете да ми помогнете да определя какво би могъл заподозреният да мисли, когато е убивал жертвите си. Разбирате, че за обвинението е важно да определим кои жени е убил нашият заподозрян и в какво душевно състояние се е намирал, когато е извършил убийствата. Това е много важно. Мисля, че можете да разберете това.

— Кой е той? — Гласът му прозвуча патетически, но приглушено.

— Като че ли е пресата — каза тя. — Площадката за паркиране е пълна с представители на пресата. — Тя наблегна върху това, опитвайки се да алармира Болд. — Нещо става на горния етаж, може би.

— Защо полицаите ги извеждат навън? — питаше той учуден, гласът му изведнъж стана по-ясен, от което Болд разбра, че той гледа през прозореца навън, а после се обърна с лице към Дафи. — О, боже мой! Вие? Вие сте ченге, нали?

— Джеймс! — извика тя.

Болд долови боричкане, раздиране на блузата и микрофонът замря. Доктор Диксън бе чул колите. Той разтвори завесите и Болд видя десетки репортери през високия прозорец. Някой бе подшушнал на пресата. Той се впусна през вратата по посока на подготвителната зала.

Втурна се през вратата. Някакво момиче, на не повече от петгодишна възраст, лежеше мъртво на една маса, покрито до брадичката със зелена покривка. Отворените му очи гледаха втренчено в тавана. Болд се вцепени от тази гледка, неспособен да отмести погледа си. После побягна към далечната врата, издърпвайки едновременно револвера си, насили вратата и влезе. Стаята бе празна. Радиопредавателят и парче от блузата на Дафи лежаха на пода.

Той се втурна в следващата стая, където секретарка с пепеляво лице втренчи поглед към него. Неспособна да говори, тя посочи една отворена врата в дъното на коридора. В далечния край на дълга зала Болд забеляза бързо отваряне на врата, при което видя силуетите на две фигури. Сетне вратата се затвори и в коридора стана тъмно.